Едно мнение за мазнините

fet-oilВ няколко реда за мазнините от д-р Таня Грандева

Те са основен градивен елемент в природата, незаменима част от човешкото тяло, от храната, поради което обект на интерес от страна на науката. Заради тях ние хората изпадаме в едно от ежедневно експлоатираните противоречия; мазнините – от отричани и будещи сериозни страхове до любими като кулинарно изкушение, защото храната приготвена в тяхно изобилие гали небцето на чревоугодника, четем в http://www.zdravjivot.org.

Всеки знае защо са тъй набедени – причина за затлъстяване, за увреждане стените на кръвоносните съдове и като последица ССЗ (сърдечно-съдови заболявания), МСЗ (мозъчно-съдови заболявания), инсулинова резистентност и захарен диабет и поредица от много други отклонения от състоянието на здраве.

Кой би декларирал открито, че иска да е болен?! Как тогава да бъдат любени?! Нека, обаче, погледнем другата страна на монетата, тази която по-често остава без внимание и акцент. Защо ги има тези мазнини?! Как така са част от природата и човешкото тяло, след като са тъй страшни? Освен вредата върху здравето, която в определени случаи могат да оказват, изключително важно е да знаем, че имат жизнена роля в анатомо-физиологията. Те са структурен компонент на клетъчните мембрани и органели, на редица ензими, хормони, невротрансмитери и т.н.

Или с други думи – мазнините са естествен градивен елемент в природата, в това число човека и един от многото фактори, които определят хармоничното изграждане и функциониране на нашите тела и всички до един процеси, които протичат в тях. Ниските, както и високите нива на мазнини са отклонение от нормата и всяко по свой начин задейства поредица от патологични реакции. Мимоходом ще посоча няколко примера и в това направление – ниските нива на мазнини водят до нарушена функция на половите хормони, дисменорея и предимно аменорея; статически проучвания сочат, че при хора със занижени техни стойности са по-чести депресивните състояния и суицидните опити, т.н.

Нормално ли е в такъв случай да отричаме, нарочваме, да се страхуваме от мазнините?

Всичко се свежда само и единствено до това как ги използваме. И тук, както и във всеки друг аспект на проява в живота разковничето „се крие“ в баланса. Стана ясно, че количеството мазнини, в което и да е негово отклонение ни отдалечава от равновесната точка, т.е. от здравето. От важност е и още един основен фактор – качеството. Тук най-голям акцент ще поставя върху формата, под която биват приемани и всеки, който вече познава философията ми няма да се изненада, че пример за мен е природата и отговорите на всички въпроси търся там.

Затова ще Ви попитам: „Има ли извори с олио, а било то и с прехваления най-висококачествен extra virgin olive oil в планината например, от който да се наведем да си пийнем живителна мазнинка, тъй както отпиваме бистра изворна вода?! Има ли дърво, от което да си откъснем плода с име и единствено съдържание орехово или бадемово масло?!“ Няма да продължавам с тези риторични въпроси. Но защо пък да не потърсим отговора им и във въпроса: „Аз сърце ли съм?! Или може би мозък?! Или не – бели дробове?! А може би съм белтъчини?! Или глюкоза?! Витаминът Б12?!“…

Или в заключение:

Мазнините са основополагащ елемент в живата природа, оттук логично и в човека. Следователно те са водещ и определящ здравето фактор. Полезни са, когато се приемат във вида, плод на майката-Земя. В уточнение на последното:

  1. природата ни дава цялостни източници, а не екстракти (т.е. пречистени ингредиенти в естествен вид не съществуват),
  2. натуралната термична обработка се реализира от слънцето,
  3. мазнините не са количествените водачи в ранг листата на основните градивни съставки (наречени още макронутриенти),
  4. храната, която ни е дар от природата е растителната, всеки друг хранителен продукт е плод и на човешко дело,
  5. кулинарните творения на хората и като такива – без природен аналог са подвластни на максимата: „Колкото повече… (в смисъла на честота и количество, в което се приемат) … – толкова повече (в тенденцията на нездравословност)“,
  6. усвояването и интегрирането им е пряко зависимо и от наличието и естественото прилагане минимум и на всяка една от останалите жизнеопределящи и жизнеподдържащи дейности – дишането, цикъла сън-бодърстване (т.е. физически покой-активност), приема на вода плюс поредица други, които в изискването за кратък формат на настоящото изложение няма да отбелязвам и дискутирам.

В този ред на мисли ще сложа тук своята финална точка по темата, а за детайлите лесно можете и сами сега да направите своите заключения. Успех и здраве с мазнините!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *