Възможно ли е да променим pH с диета?

ph-scale1Възможно ли е да променим pH на кръвта и тялото с диета? Има ли реален риск за здравето?

Оказва се, нещата са далеч по-сложни и интересни. И за щастие, ако сме здрави, дишаме ефективно, чувстваме се добре и нямаме метаболитни нарушения, тялото разполага с три буферни системи, които стриктно контролират алкално-киселинния баланс.

Така че преди да започнете с диетите, може би е добра идея да знаете как стоят нещата, съветва:http://fresh-science.com/

А, на въпроса, наистина ли храната след консумация може да въздейства на алкално-киселинния баланс на кръвта и тялото, краткият отговор е: не и в някаква значителна степен.

Нивото на pH на кръвта се регулира стриктно от сложни буферни системи, които работят, за да я поддържат в границите между 7.35 и 7.45, поддържайки я леко по-алкална от чиста вода.

  • Ако pH нивото на кръвта падне под 7.35, резултатът е състояние наречено ацидоза, което се характеризира с подтискане на централната нервна система. Тежката ацидоза със стойности на pH под 7.0, може да доведе до кома и дори смърт.
  • Ако pH на кръвта се покачи над 7.45, резултатът е алкалоза. Тежката алкалоза също може да доведе до смърт, но по различен механизъм; алкалозата прави нервните клетки силно чувствително и превъзбудени; причинява нервност, раздразнителност и конвулсии – именно конвулсиите са причина за смъртта.

Иначе казано, ако можете да дишате нормално и успявате да изпълнявате ежедневните си задачи, тялото ви би трябвало адекватно да работи, за да държи киселинно-алкалния баланс на телесните течности в рамките на нормалните стойности от 7.35 до 7.45, а храната която консумирате не би имала някакво сериозно въздействие върху тези нива.

Защо трябва да алкализираме тялото си?

И от къде идва идеята, че ако сме прекалено киселинни, можем да си докараме остеопороза, камъни в бъбреците и редица други заболявания? Отговорите на горните въпроси се крият в разбирането на човешката физиология, фундаменталните принципи за алкално-киселинния баланс и как тялото регулира pH в различните телесни течности.

Физиология

Телесните течности се разделят на две основи групи:

  • Вътреклетъчни течности – представляват цялата течност вътре в клетките. Нарича се още цитозол и забележете, съставлява 2/3 от течността в човешкото тяло.
  • Външноклетъчни течности – представляват течностите обграждащи клетките, като съответно външноклетъчната течност е от два типа:
    • плазма – съставляваща кръвта;
    • интерстициална течност – завземаща мястото между различните тъкани, очите, лимфната система, ставите, нервната система и около различните органи.

Както стана ясно, кръвта и кръвната плазма трябва да поддържат pH от 7.35 до 7.45, за да могат клетките да функционират нормално. Защо клетките се нуждаят от среда с pH в тези граници за да са здрави, е извън темата, но в общи линии, всички активни протеини в тялото поддържат специфични геометрични форми, а те лесно могат да бъдат повлияни от изменения в pH.

Скалата на pH варира от 0 до 14. Течност която има стойност на pH от 7 се счита за неутрална (обикновено чистата вода има неутрално pH). Течности със стойност на pH под 7 – като лимонов сок и кафе – са киселинни. А течности със стойности над 7 – като човешката кръв са алкални. В скалата на pH, всяко поредно цяло число отбелязва стойност десетократно различна от предходната; с други думи, течност с pH от 6 е 10 пъти по-киселинна от течност със стойност от 7, а течност със стойност на pH от 5 е 100 пъти по-киселинна от чиста вода. Повечето газирани напитки имат стойности на pH от около 3, което ги прави около 10 000 пъти по-киселинни от чистата вода. Следващият път когато решите да се почерпите с известна марка газирано, спомнете си за това.

При усвояването на течности и храна, крайният продукт от преработката им и усвояването на хранителните вещества често има киселинно или алкално-формиращ ефект. Метаболитните процеси на клетките също отделят киселини, които са просто неизбежни. Съществуват две предпоставки за нарушаване pH на телесните течности:

  • киселинно или алкално-формиращите ефекти от храните и течностите които поглъщаме;
  • киселините които се генерират от естествените метаболитни процеси в тялото.

За щастие, както споменахме в началото, тялото разполага с няколко начина, чрез които регулира pH:

  • въглеродно-киселинно-бикарбонатна буферна система;
  • протеинна буферна система;
  • фосфатна буферна система;
  • плюс, газообменната система, в която участва дишането и кръвоносната система.
  • елиминирането на водородни йони в бъбреците.

Няма да обсъждаме в детайли, но е важно да стане ясно, че тези системи съществуват, за да пречат именно на хранителни, метаболитни и други фактори, да изведат pH на кръвта извън границите от 7.35 – 7.45.

Има ли тогава реален риск?

Когато ви насърчават да алкализирате кръвта си, основно се има предвид, че трябва да консумирате достатъчно храни с алкално-формиращ ефект. Причината е, че голяма част от обработената храна, основно тестени и захарни изделия, има киселинно-формиращ ефект, и ако сте прекарали години с лоша диета, съставена предимно от такива храни, има вероятност да „преуморите“ някои от буферните системи до степен, в която да си докарате нежелано здравословно състояние.

За пример, фосфатната буферна система използва различни фосфатни йони за да неутрализира силните киселини и основи. Около 85% от фосфатните йони използвани от тази буферна система идват от калциевите и фосфатни соли, които са структурни компоненти на костите и зъбите. Бурното извличане на калциеви и фосфатни резерви може да увеличи калция в кръвта, създавайки предпоставка за образуване на камъни в бъбреците и редица предшестващи симптоми, като сърдечна аритмия, гадене, запек и дори депресия.

Това е само един пример как буферните системи могат да бъдат претоварени до ниво влошаващо цялостното здравословно състояние, и въпреки това все още да успяват да държат по-голяма част от тъканите в нормални граници на pH. Тъй като буферните системи трябва да работят постоянно и по-всяко време, във ваш интерес е да се придържате към храни, които не ги натоварват излишно.

Нуждите на тялото са добре задоволени когато храната е богата на полезни хранителни вещества и разбира се е разнообразна. В менюто трябва да присъстват, както алкално-формиращи, така и киселинно-формиращи храни. В идеалния случай, бихте искали да консумирате повече алкално-формиращи храни, отколкото киселинно-формиращи, за да може ефектите от храната да съвпадат с леко алкалното pH на кръвта и останалите телесни течности, така не се създава излишна работа на организма.

В крайна сметка?

Ако се храните предимно със зърнени култури, тестени изделия, животински продукти, и комбинирате всичко това с кафе, безалкохолно и млечни продукти, със сигурност ще подобрите здравословното си състояние, ако заместите някои от изброените със свежи зеленчуци и плодове.

Нямате нужда от медикаменти за да поддържате pH на тялото в норма. Тялото е създадено за да поддържа стриктни граници на pH на телесните течности. Идеята е да наблегнете на свежата храна, като зеленчуците и плодовете станат една основна част от менюто. Като правило, преработената храна почти винаги има киселинно-формиращ ефект.

Обикновено мозъкът знае какво е добре за тялото, слушайте тялото си и консумирайте всякакви богати на ценни хранителни вещества храни, особено тези, които ви се струват апетитни и тялото ви ги понася добре.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *