Д-р Светослав Савов за психичното здраве

Psy.zdr.Какво значи да бъдеш психично здрав?

Световната здравна организация (СЗО) определя психичното здраве като „състояние на благосъстояние, в което индивидът реализира своя собствен потенциал, може да се справя с нормалния стрес на живота, да работи продуктивно и да направи принос към своята общност“.

Ако разбирането на психичното здраве е толкова важно, колкото и разбирането на психичните заболявания, какви са основните характеристики на психично здравия човек? Въз основа на десетилетия изследователска и клинична работа можем да ги обобщим по следния начин:http://www.moeto-zdrave.life/psihichno-zdrave/

Базисно доверие и сигурност: светът не се възприема като опасен и лош; човек има способността да приема богатството и ценността на другите хора, без да изпитва прекомерна завист към техните качества.

Самостоятелност и индивидуалност: диференцирана представа за себе си, способност да се различават собствените чувства и мисли от тези на другите; човек не живее в постоянен страх от загуба на любов или че ще остане сам; чувства се достатъчно разграничен от първичното семейство и предоставя пространство за развитие и отделяне на собствените си деца.

Съвест: липса на прекомерно и необосновано чувство на вина; реалистично чувство за съвест и морал.

Конструктивна агресия: асертивност, инициативност и конструктивна амбиция; липса на прекомерен страх от провал.

Сексуалност: ясна полова идентичност и приемане на собственото тяло на пълнолетен; способност за влизане в интимни отношения.

Увереност в собствената личност: преживяването, че човек сам направлява живота си без да бъде прекомерно зависим от външни сили; носене на отговорност за собствените импулси, емоции и действия, придържане към собствените решения; способността човек да се разглежда като активен деятел, а не пасивна жертва.

Самооценка: балансирана, положителна самооценка, консистентна във времето; поддържане на усещане за лична идентичност в различни настроения и ситуации.

Ориентация към света: човек не е прекомерно оттеглен в себе си, получава удовлетворение от контакта с другите хора; отзивчив е към проблемите на околните и склонен да им отдели време.

Връзка с родителите: оценката на собствените родители става по-реалистична и балансирана, по-малко осъждаща и по-малко идеализираща; човек открива нови, преди това неизвестни техни характеристики.

Взаимоотношения с други хора: човек успява да оцени взаимоотношенията с връстници, групи и интимни партньори; чувства се част от общност, без да има чувството, че губи индивидуалността и независимостта си.

Емпатия: способността да си представим емоционалните преживявания на значимите други, без напълно да се сливаме с тях.

Интимност: стабилна и трайна връзка с партньор; човек може да се наслаждава на близостта, но и да бъде сам; да оценява и приема любовта на другите; взаимно даване и вземане.

Генеративен аспект: желанието да оставим нещо за следващото поколение под формата на собствени деца или продуктивни произведения; желанието да предадем нашите преживявания на децата; благотворителност и загриженост за другите човешки същества.

Намалено чувство за всемогъщество: да приемем собствените слабости и ограничения; това, че не заслужаваме специален статут, безусловна любов или компенсации за минали страдания; да отхвърлим контрола над другите хора.

Способност за скърбене: способност да се приема загубата и собствената смъртност; приемане на неизбежността на промените и конфликтите, невъзможността за цялостно контролиране и планиране на бъдещето; скръб, без необходимост от отмъщение и възмездие.

Толерантност към фрустрация: поносимост към чувствата на неудовлетвореност, безпокойство, нещастие и страдание.

Тестване на реалността: способност да се разграничават вътрешните от външните възприятия и усещания, фантазията от реалността.

Емоционалност: собствените чувства могат да бъдат идентифицирани и наименувани; компетентност за широк спектър от диференцирани и съответни чувства и настроения.

Енергия: вътрешна жизненост, сила, спонтанност, ентусиазъм.

Релаксация: способността за адекватна почивка, приемане на собствената нужда от зависимост, капацитет за търсене на помощ и подкрепа, когато са необходими.

Способност за щастие: удоволствие и удовлетворение, способност за наслаждаване.

Интегриращ капацитет: синтезиране на доброто и лошото в себе си и другите; изоставяне на мисленето тип “всичко или нищо”, толерантност към двусмислеността.

Творчески капацитет: способност да се поддържа връзка между рационалното и ирационалното, да се оживява неживата природа, да се създават фантазии и те да бъдат реализирани; чувство за хумор и творческо въображение.

Самонаблюдение: способността за саморефлексия и любопитство към собствената личност.

Става ясно, че психичното здраве е комплексно понятие, което надхвърля липсата на дистрес и страдание. Има хора, които живеят спокоен и адаптиран живот, но в себе си таят празнота и дълбока неудовлетвореност. Всъщност всички ние се затрудняваме в определени области от живота, което означава, че съвършено здрави хора няма.

Психичните болести се причиняват не толкова от външни фактори, колкото от неуспех във вътрешната регулация. Затова и лечението им може да бъде постигнато само чрез активно участие на всички участници в процес, който често е дълъг и труден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *