Клементина Цветкова за агресията и децата

 

KlementinaКлементина Цветкова : Агресията и децата – гледната точка на хомеопата

От ежедневната ни практика най-вероятно, както от никой друг лекар, ни е известно, че за да излекуваш пациента само според симптомите на тялото е твърде сложно, а понякога дори и невъзможно. Човекът е единство на душа и тяло. Този постулат е известен от стари времена. В днешно време на въпросите за телесното здраве се отделя твърде много внимание. Хората се опитват да разберат с какво е полезно да се хранят, как да си осигурят здрав сън с помощта на ортопедични възглавници и матраци, колко време е необходимо да бъдат в спортната зала, за да могат да направят чудесна фигура… Това обръщане към външното датира от 60-те години на XX век. Процъфтяват салоните за красота, гланцираните списания бълват изопачени снимки на идеални жени и гламурни дами. И така – акцентите са обърнати към красотата и здравето на тялото. Ако животът е изпепелил човека по начин – пелената на депресията да закрива очите и съществуването да губи своя смисъл – тук на помощ, в най-добрия случай, идва психотерапевтът. Тогава започва частична работа с отделно взетата душа в опит да се измъкне от ада на заблужденията и вкоренените стереотипи на нехармонично поведение, споделено в:https://www.facebook.com/

Ето един пример от практиката ми (не е измислена история). При мен като хомеопат доведоха седемгодишно момче с молба да го излекувам от вечните сополи и хроничната кашлица. Първият половин час слушах разказа на майката, която обясняваше как лекарите измъчили сина й с безконечните си лечения без никакъв ефект. Общувайки с майката, аз с крайчеца на окото си наблюдавах детето, което седеше близко до нея и беше изцяло погълнато от компютърната игра на таблета си. Помолих момчето да остави за момент играта, за да пообщуваме, но той игнорира и мен, и моята молба. Майката ядосано грабна таблета от ръцете на детето и естествено в отговор получи злобно подритване в крака. Тя заплашително вдигна ръка към сина си, като заучен жест за справяне с непослушанието. Момчето с голямо усилие разбираше въпросите, които му задавах, защото бе твърде разгневено, че го отвличам от хубавата му игра. Опитвайки се да разчупя атмосферата, го попитах какво обича да яде и така то полека-лека, с въодушевление, започна да разказва кои са любимите му храни. Внимателно продължих с въпросите си: има ли много приятели, от какво се бои в живота, кои са любимите му игри… Така в процеса на разговора се изясниха доста интересни факти. Оказа се, че неговите съученици не го обичат и няколко пъти са го игнорирали от игрите и са му спретвали различни номера. В отговор на това той е реагирал буйно и гневно. Детето се намираше в състояние на постоянна борба не само със съучениците си, но и вкъщи. Единственият авторитет за него бе доминиращият и строг баща, когото слуша безпрекословно. В хода на разговора стана ясно, че по отношение на по-слабите си съученици момчето демонстрира диктаторско поведение. Не дай Боже някой да застане на пътя му! Когато по-големият му брат без да иска го засяга, в отговор прозвучава: „Животно, сега ще те убия!“. Попитах момчето какъв мечтае да стане. Оказа се, че иска да стане войник, защото може да стреля. Любимата му игра е GTA. Мен ме побиха тръпки, защото знам що за игра е това и ми остана да изясня – знае ли мама. Майката, разбира се, не знаеше. Тъй като има много напрегната работа, няма възможност да вниква в подобни детайли. За съжаление, в нашата страна няма списък със забранените игри, които са вредни за психиката на подрастващите. Наложи се да обясня на майката, че играта GTA разрешава на играча да извършва престъпления, даже го поощрява за това. Нейният седемгодишен син, както стана ясно, по няколко часа на ден изпълнява виртуални задачи с престъпни групировки, като им става член. Той убива, ограбва банки, стреля по хора и т. н. Ето така, с такива тихи занимания, пред погледа на вечно заетите родители, се възпитава жестоко чудовище, готово да убива и граби в името на по-високото ниво. Детето свиква с жестоките картини и то вече не се впечатлява от гледката на кръв. Просто свиква с нея. Вие ще кажете, че това не е действителност, а виртуална реалност.

Но всъщност емоциите, които детето изпитва, покачването на адреналина, са истински.

Това ще остане в него от детството, ще повлияе върху крехката му психика и в бъдеще ще доведе до психо-емоционални проблеми. По този начин подрастващите привикват към насилие, учейки се по законите на джунглата, където побеждава най-силният, най-хитрият и най-безжалостният. В играта човек прави това, което никога в живота не би си позволил. Агресивното поведение започва да се струва на децата нормален начин на поведение, човек става безчувствен и неспособен да преживява чуждата болка. Той бяга във виртуалния свят, за да се скрие от проблемите в реалния живот. Там може да бъде всякакъв, какъвто си поиска, там няма нужда да се ограничава. За да преживее поредната смърт, е достатъчно просто да пусне играта наново. На детето му се присънват различни страшни картини от играта и се събужда в ужас. Как се държи момчето със своите връстници? Точно така, както е свикнал във виртуалната игра. То е готово да убие само защото е било блъснато, например. Как мислите, какъв човек ще стане като порасне това дете, каква ще бъде неговата съдба? Ще бъде ли способен да съпреживява, да обича? Ще може ли да създаде семейство, ще може ли да дарява на хората доброта и да бъде хармонична личност? Уви… това момче е само на седем години и неговата душа е травмирана и трябва спешно да се вземат мерки.
Доколкото това дете може да бъде заинтересовано за своето здраве, аз отворих на компютъра една презентация за вредата от игрите в училищата и детските градини, която бяхме разработили съвместно с мои колеги. В нея се разказваше за това какво може да се случи, ако не престане да играе. Момченцето се впечатли. Не минаха и десет минути и той помоли майка си да изхвърли тази игра. Майката беше готова да съдейства, разбирайки колко сериозен е проблемът, много по-голям от този, с който доведе сина си при мен – вечните сополи. Назначавайки хомеопатичен препарат, заедно с препоръката да се махнат тези игри, аз предупредих, че акцентът в лечението няма да е хремата, а неадекватното поведение на детето. Два месеца след започване на лечението то вече не беше толкова нервно, агресивно и беше престанало с побоищата в училище. На фона на тази картина се бяха увеличили проблемите с кожата – екземи, които са били отшумели преди три години и хремата значително се беше засилила. Майката беше готова да изтърпи всичко това, защото виждаше положителната промяна на ниво психика. Лечението продължаваше и стъпка по стъпка с назначаване на подходящото лекарство всеки път, постепенно си заминаха и обривите, и хремата. И най-важното – детето вече не приличаше на злобен войник. В нашата практика ние, хомеопатите, сме принудени да обръщаме постоянно внимание на родителите за това колко важно е да помогнат на детето да се развива като хармонична личност, а не само да му набавят екологично чиста храна.

Човешките болести често се формират на психическо ниво.

От това дали психиката е хармонична зависи не само телесното здраве на човек, но и бъдещето му. За да има здраво тяло, е необходимо хубава храна. За формиращата се душа за храна служат тези впечатления, които душата получава още от детството и от семейството, споделено в:https://www.facebook.com/

Ако на детето му провърви, това ще бъдат спомени за нежните и любящи ръце на мама, здравата подкрепа на бащата в трудни моменти, за великолепните мигове по време на пикник със семейството с разбиране за това, че само то е способно да даде незабравими минути на спокойствие, радост, сплотеност, безопасност.

Ако на детето не му провърви, това ще бъдат спомени за самотност и отхвърленост, за вечните кавги на родителите, за това, че татко и мама са винаги на работа или седят и пият бутилка вино, за сцените на жестокост по телевизията и на компютъра с увереност за това, че всичко в живота се решава с насилие. Природата не търпи празно пространство, съзнанието и мозъкът на детето се заемат с това, което му се предлага, и ако родителите нямат време за нещо по-добро, то винаги ще избяга във виртуалната реалност, където душата му ще бъде направена по образ и подобие на компютърните герои.
Аз съм безкрайно благодарна на своя учител Витулкас ( когато прочетох първата му книга) за преврата в моето съзнание, когато тръгнах да се уча за хомеопат. Тогава разбрах, че да лекуваш човека на части е безсмислено и глупаво. Завръщането към здравето е възможно само като въздействаме на целия организъм. Затова в класическата хомеопатия няма разделение на хомеопат-пулмолог, хомеопат-педиатър, хомеопат –невролог и т. н.

Витулкас е единственият хомеопат, който е удостоен с Алтернативна нобелова награда и утвърждава, че човек е здрав само ако няма патологии нито на физическо, нито не ментално, нито на емоционално ниво.

Според него здравето на физическото тяло означава свобода от болката, доколкото всяка болка прави човека роб и той не може да мисли за нищо друго освен за нея.

Здравето на емоционалното тяло е свобода от страстите.

Емоционално здравият човек към нищо не се привързва крайно и при това той не е лишен от чувствителност и емоционалност. Здравето на ментално ниво е свобода от егоизма и мъдростта и ако човек живее с идеята „Аз съм най-добрият”, то той не е здрав. Витулкас предполага, че човек е здрав, ако може да има творческа мисъл в името на своето духовно развитие и в името на обществото.

И така човек се смята здрав, ако е физически, емоционално и ментално такъв.

Тези три нива на здраве се разглеждат от хомеопата, затова разговорът при терапевта не е 15 минути, както при алопатичния лекар, а е с продължителност от 1 до 3 часа. За това време се изясняват не само болезнените симптоми, но и мислите, типа реакция и основните уязвими места на човек. Само подробен преглед би могъл да даде цялостната картина, а не отделните й пъзели.

С това хомеопатията ясно се отличава от алопатичната медицина.

При анализа на случая хомеопатът винаги е ориентиран към строга йерархия на симптомите. Най-високо ниво заемат менталните болести. По-надолу идват разстройствата на емоционалните сфери. Болестите на физическо ниво се намират най-долу в тази класация. Организмът е устроен много мъдро, той винаги се опитва да изцели първо болестите, които са най-високо в йерархичната система, за да може да се съхрани животът. Всъщност излекуването става от най–тежките, към по-леките болести, отгоре – надолу, от центъра към периферията.

Като пример, трудната концентрация, която е много често срещана в детска възраст, е много по- леко разстройство в сравнение с бълнуването и делириума. Те са от най-висока степен в йерархията.

В емоционалната сфера раздразнителността е по–малък по тежест симптом от суицидните мисли.

Във физически план най-леки се смятат болестите по кожата, а най-сериозни – разстройствата на нервната система.

Интересното е, че колкото по-тежка е болестта, толкова повече жизнени сили има детето, за да може да се справи с нея.

Общоизвестен факт е, че болните от шизофрения не боледуват на физическо ниво.

Например една майка казва: „Удивително, но моят син никога не изстива, даже температура не е вдигал.“ Какво означава това? Организмът е засегнат на толкова дълбоко ниво, че няма време да забележи вирусите и бактериите. Когато при такива болни настъпва ремисия или временно положението им се подобрява, то може да възникнат болести на физическото тяло. Това се смята за добър знак до толкова, че болестите не са толкова опасни както тези на психическо ниво.

Организмът винаги изхвърля патологията на по-маловажно ниво.

Например след смърт на близък се предизвиква много дълбока депресия и нежелание за живот. Това е много дълбоко разстройство в емоционалната сфера. За да спаси живота, организмът ще прехвърли патологията например към корема и тогава възниква язва. Така той се справя с проблема и нашата задача е да не потискаме симптомите. Всъщност те са само опит да се компенсира процесът и да може човек да оживее. На нас ни е необходимо да изясним причината за възникналото разстройство. В горния случай причината за разстройството е болезнената скръб и давайки лекарство за това, а не за язвата, тя ще си отиде като ненужен симптом за компенсация. Така човекът ще успее да премине през това, оставяйки само светъл спомен за мъртвия скъп човек.

В съвременния свят, наблъскан с агресия, все повече страдат нашите деца.

Незрялата им психика е подложена на постоянни атаки от екрана на телевизията и компютърните игри. Затова на преглед все по-често идват дечица с високо ниво на разстройство в менталната и емоционалната сфера, но родителите често не си дават сметка за това. Както в описания по-горе случай: майката моли да излекуваме сополите на нейното дете. Това е единственото, което трябва според нея да се лекува, а детето не може да заспи заради кошмарните сънища. То е наблъскано с какви ли не страхове, агресивно е към другите деца, но майката като че ли вече е свикнала с това. Просто я безпокоят сополите, защото синът й не може да спи, хърка и с това безпокои цялото семейство. На такива майки се налага отново и отново да обяснявам, че трябва да се лекуват не сополите, а неуравновесената психика на детенцето.

Без да се хармонизира психиката, не е възможно да се излекува детето.

Родители, имайте смелост да се поинтересувате, какво играят вашите деца!

Списък на някой от най – вредните игри за деца САЩ:

1. Grand Theft Auto (GTA) – Позволяват на играча да извършва престъпления и даже го поущрява за това
Manhunt — играча е длъжен с всякакви способи да убива хората които среща по пътя си
2. Scarface — позволява да се продават наркотици и даже да убива невини хора
3. 50 Cent: Bulletproof — известния певец 50 Cent пътешества по най долнопробните места в Ню Йорк и участва в разпределението на наркотици и незаконен бизнес
4. 300: The Video Game — гладиатори отсичат крайниците на противника и буквално заливат екрана с кръв
5. The Godfather – в началото на играта пред очите на детето убиват неговия баща
6. Killer-7 — един от най- жестоките и безумни проекти
7. Resident Evil 4 — масови убийства: на финала числото на жертвите е на 9 степен
8. God of War — море от извращения и убийства
9. Hitman: Blood Money — играта „рекаламира“ убийства с особенна жестокост

Списък на най- жестоките игри в (Европа):

1. ATF.
2. Warcraft 2.
3. Daggerfall.
4. Doom.
5. Duke Nukern.
6. Mech Warrior 2.
7. Mortal Kombat.
8. Pray for Death.
9. Quake.
10. Crusader No Regret.

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *