„Болестта, по същина, е резултат на конфликта между Душа и Ум и никога не може да бъде изкоренена, освен чрез духовно и умствено равновесие.” Д-р Едуард Бах
Днес обикновено се смята, че болестта се причинява или от ума (душа), или от тялото (сома). Психологическите проблеми могат да се проявят на физическо ниво и обратно, физически проблеми могат да имат отклонения в психологическата сфера. Никъде не е по-ясно изразена взаимовръзката между човешката структура и съответната връзка между ум и тяло, както в нервната система.
Нервната система се състои от нерви клетки, наречени неврони, които се състоят от клетъчно тяло и дълго влакно, наречено аксон (израстък на нервната клетка от осовия цилиндър, отнасящ импулсите от клетката навън). Това, което наричаме нерви, всъщност са снопчета от тези влакна. Някои аксони са много дълги, например простиращи се от гръбначния мозък до ходилата на краката. Нервните клетки могат да пренесат импулси от едно място в организма на друго, позволявайки ни да обработваме информация от заобикалящия ни свят и да регулираме нашия вътрешен мир.
Нервната система се състои от две главни части – централна нервна система, която обхваща главния и гръбначния мозък, и периферна нервна система. В рамките на периферната нервна система влизат волевата или соматичната нервна система и не волевата или автономната нервна система. Волевата или соматичната нервна система обхваща 43 двойки периферни нерви, които излизат от централната нервна система. Съществуват два типа периферни нерви – сетивни или аферентни нерви, които провеждат сетивната информация до гръбначния и главния мозък, и двигателни или еферентни нерви, които предават инструкции от главния мозък към тялото. Така главният и гръбначният мозък получават, обработват и действат върху информацията, получена от периферната нервна система.
Автономната нервна система, ръководи такива рефлексни дейности, като храносмилане, дишане и кръвообращение. Тя се състои от две части – симпатикова и парасимпатикова нервни системи. Симпатиковата нервна система се състои от нерви, излизащи от гръбначния мозък в областта на гръдния кош; парасимпатиковата нервна система се състои от две групи нерви – едната, възникваща от черепната област, а другата от основата на гръбначния мозък в по-долната част на гърба. Симпатиковата нервна система ни подготвя за действие при възникване на възможна опасност – за т.нар. „ борба и бягство“ответна реакция. Когато почувстваме опасност, симпатиковата нервна система активира функциите на организма, които подпомагат мускулната активност, като потиска функциите, възпрепятствуващи ефективността на мускулите. Така храносмилателните функции се потискат и отделянето на слюнка спира, наблюдава се т.нар. „изсушаване на устата“, кожата побледнява, тъй като кръвта подхранваща мускулите, се оттегля; потните жлези спират отделянето на секрети, охлаждащи тялото; сърдечният пулс и дишането засилват честотата си; зениците се разширяват, за да подобрят виждането. След като кризата премине, парасимпатиковата нервна система действа за възстановяване на баланса, като забавя дишането и сърдечния пулс, и едновременно с това отпуска мускулите.
Днес тези ответни реакции на организма, често се предизвикват без причина от преумората и напреженията в съвременния живот. За щастия съществуват много билки и билкови продукти, предназначени за въздействие върху нервната система и туширащи стресовите състояния.
Билки с действие върху нервната система
Съществуват два главни типа билки, действуващи при нервни заболявания – с релаксиращо и възстановяващо действие. Билките, стимулиращи нервната система, са с по-ограничена употреба. Извънредно голямата употреба на билки, стимулиращи нервната система, води до стресови състояния.
Билки с релаксиращо действия върху нервата система:
Пасифлора (Passiflora), наричана още „страстниче“, „цвете на страстта“, е род пълзящи, топлолюбиви растения (над 20 вида), които цъфтят в жълто, синьо, червено и други цветове. Плодовете на някои пасифлори са ядливи и биха могли да се предложат като екзотичен десерт – например маракуя. У нас някои видове пасифлора се отглеждат на открито – по дворове и градини. В южните части на България, тя се чувства добре и понася леко меките зими.
Дилянка (Valeriana officinalis) известна още като валериана, е вид тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae) и се използва като лечебно растение в древна Гърция и Рим. Съдържа биологично активни вещества, като: етерично масло, естери, валепотриати, валеренова, ацетоксивалеренова киселина, алкалоиди и др. Използват се подземните части на растението, като седативно, антиконвулсантно, противомигренозно и обезболяващо средство при неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, хистерия, климактерични нервни смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища. При продължителната й употреба или предозиране, могат да се получат признаци като: замайване, сънливост, храносмилателни смущения и увеличаване на кръвосъсирването.
Червена калина (Viburnum opulus) е храст или дърво, ползвано за лечение заради гликозида и танините, които имат стягащо, кръвоспиращо, противовъзпалително действие и повишават тонуса на маточната мускулатура. Плодовете притежават успокояващ и тонизиращ ефект при неврози, хипертония и съдови спазми.
Обикновен хмел, или увивен хмел (Húmulus lúpulus) е вид тревисто многогодишно растение от род Хмел, семейство Конопови. В България е разпространен повсеместно – расте из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна – до 1000 м надморска височина. Отглежда се като културно растение в районите на Велинград, Самоков, Ихтиман и Трън. Народната медицина препоръчва съцветията на хмела, самостоятелно или в комбинация с други билки, при: невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Билката се прилага външно при отоци и язви. Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние.
Лайка (Matricaria) – едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо до 50 cм. За лечебни цели се употребяват цветовете на лайката – Flores Chamomillae, заради етеричното им масло. Лайката съдържа още кумарини, флавоновите гликозиди апин и патулитрин, слузни вещества, никотинова киселина, салицилова киселина, глицериди на олеиновата палмитиновата, стеариновата и линоловата киселина, каротин, витамин С, слузни и горчиви вещества. Тя е лечебно растение, използвано с противовъзпалително и омекчително действие при заболяване на храносмилателния път и при възпалителни процеси в дихателните пътища. Има благоприятен ефект при възпалителни процеси и камъни в бъбреците и пикочния мехур. За лечение на дихателните пътища се употребява за инхалации и промивки под формата на гаргара. Употребява се и като напитка под формата на чай с приятен вкус.
Билките, които съдържат етерични масла, могат да действат директно върху лимбичната система (контролираща емоции, глад и секс) на главния мозък, чрез обонятелния дял на кората на главния мозък – факт с които се обяснява ефективността на ароматотерапията.
Билки с възстановяващо действие върху нервната система:
Върбинка (Verbena officinalis) е многогодишно тревисто растение, семейство Verbenaceae. Πpeз Cpeднoвeĸoвиeтo, ce e изпoлзвaлa ĸaтo yнивepcaлeн лeĸ зa вcичĸи бoлecти. B Гъpция, тя вce oщe ce cмятa зa cвeщeннo pacтeниe, „нoceщo щacтиe“, билĸa нa oбaяниeтo. Върбинка произхожда от Европа. В Северна Европа се е използвала при ревматични болки и рани, а в аюрведическата медицина, като контрацептив. Използваема част са цъфтящите връхни части на върбинката (Herba Verbenae), съдържащи: гликозида вербеналин, етерично масло, слуз, дъбилни вещества, витамин С, минерални соли и др. В народната медицина се използва заради ycпoĸoявaщото, yĸpeпвaщoто, пpoтивoaлepгичнoто и пoтoгoннoто й дeйcтвиe. Билката има потенциал и като антиоксидант, при неврологични и ендокринни проблеми, има укрепващо действие при изтощение, слабост, нервна и психическа умора, като диуретично средство при задържане на течности в организма, за засилване на млечната секреция при кърмачки и др. Употребява се кaтo зaпapĸa: 2 c. л. cитнo нapязaнa билĸa в 500 мл вpялa вoдa. Cлeд изтиване се пpeцeжда и пиe пo 1 винeнa чaшa 2–3 пъти днeвнo пpeди ядeнe.
Превара – семейство Устоцветни (Labiatae) е растителен вид, който се среща в Северна Америка – по влажните места в Канада, северните и източни части на САЩ. Растението съдържа горчиви гликозиди, скутеларин (етерично масло), танини. То има антиспазмолитично, астрингентно, диуретично, седативно действие. За лечение се използва цялото растение, помага при конвулсии, алкохолен делириум, раздразнителност, хидрофобия, хистерия, безсъние, преумора, намалява пристъпите на епилепсия, невралгия, гърчове; главоболие и болки в резултат от продължителна кашлица; ревматизъм; регулира сексуалното желание; и др. Прекомерно високите дози от билката могат да доведат до замаяност, сърцебиене, прескачане на сърцето, ступор (двигателна вцепененост при запазено съзнание), епилепсия, треперене на крайниците.
Жен-шен (Panax) – тревисто растение от семейство Аралиеви. Съществуват над 10 вида Panax. Panax ginseng – този вид жен-шен е наречен „Зеленото злато“. В древен Китай се е използвал като всеизцеляващо (panacea) и афродизиращо средство. Лечебните свойства са в корена му. Той расте в продължение на 4-6 години, за да добие лечебният ефект на жинзенозидите, вид сапонини и гликозиди с уникална структура и действие. Основните биологично активни съставки на жен-шена са: Гликозиди – уникалността на гликозида жинзенин се изразява в свойството му да понижава концентрацията на захар в кръвта и да стимулира синтеза на гликоген. Панаксен – има свойството да тонизира сърдечната дейност и кръвоносните съдове. То намалява усещането за болка и е с успокоителен ефект. Панаксова киселина – нормализира обмяната на веществата и ендокринната система. Билката съдържа още полезни алкалоиди, ферменти, захар, пектинови вещества, витамин С, витамини В1 и В2, макро и микроелементи. Растението е подходящо при състояния на постоянна умора и напрежение – регулира отделянето на хормоните на стреса в организма и поддържа органите, които синтезират тези хормони – хипофиза, хипоталамус, надбъбречни жлези. Жен-шенът усилва образуването на ендорфини, които се синтезират в главния мозък и са отговорни за „доброто настроение“. Подобрява и самочувствието. Заради общоукрепващия си ефект, коренът е много подходящ след боледуване. Препоръчва се и при хипотония при жени. Жен-шенът подпомага мускулите да използват енергията по-ефективно, като повишава физическата издръжливост на организма. Жен-шенът, като билка, може да се консумира самостоятелно или като чай, а също и като част от смесени чайове.
Билки със стимулиращо действие върху нервната система:
Дамяна (Turnera diffuza var. aphrodisiaca), е широколистен храст, с височина до 1 м, от семейство Турнерови. Естествен афродизиак и тоник за нервната система. Тя подпомага сексуалните функции и съдейства за добро настроение. Стимулира организма, поддържа имунните му защити. Билката съдържа арбутин, цианогенен гликозид, смоли, лепкави вещества, кофеин, танини и др. Нейното стимулиращо тонизиращо действие я прави ценно средство за лечение на депресия.
Кафето, чаят и колата също съдържат кофеин, които действува стимулиращо върху централната нервна система, но използването на стимулиращи средства като тях, за продължително време трябва да се избягва, тъй като, те бързо ще изчерпят енергийните резерви на организма и ще доведат до изтощаване.
Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!
