Как и защо стресът се отпечатва на тялото? Могат ли бременните жени да предават стреса на неродените си деца? Как да спрем програмите на мозъка за болестите?
Мари-Жинет Ро e от Канада, от години живее във Франция, по професия е психолог, води семинари по психо-биология и тотална биология, Германска нова медицина, а от осем години е позната и в България, като един от най-добрите лектори на теми, свързани с психо-биологията. Лекциите й са посветени на различни аспекти на емоционалния стрес и как той влияе върху тялото на човек, какви заболявания предизвиква и как могат да се преодолеят.
Мари-Жинет Ро прилага в своята работа като терапевт концепцията за Тоталната Биология. Според тази концепция болестта е програма на мозъка за оцеляване, която се задейства автоматично при специфични обстоятелства на висок или продължителен стрес или конфликт, с цел да предпази цялостно организма от пълен колапс. Програмата се изключва когато стресът или конфликтът е преодолян или разрешен. Тоталната биология е психотерапевтичен метод, базиран на Германската Нова Медицина, основана от немския лекар и университетски преподавател д-р Рике Хамер в края на 70-те години на миналия век. Според д-р Хамер заболяванията са резултат на свързаността на психиката, мозъка и органите и имат дълбок биологичен смисъл. Когато се разгадае този биологичен смисъл и емоционалният конфликт се изтласка от подсъзнанието, човек се освобождава едновременно от емоционално травмиращият го спомен и от свързаното с него физическо оплакване.
По този начин се обясняват не само болестите на човек в резултат на преживените от него житейски събития, но и дълбоко заложени в така наречения „архаичен“ мозък, програми, които имат своите корени по времето на бременността на на майката, както и от трите предходни генерации и въздействието на фамилната памет върху появяването на болестта
Мари-Жинет Ро разяснява различни методи и подходи, с помоща на които всеки може да достигне до същината на здравословния си проблем, който в повечето случаи е капсулиран емоционален конфликт в подсъзнанието. Веднъж открит, осъзнат, преработен и изведен извън подсъзнанието, той вече не може да породи психичен или физически проблем и настъпва стабилизиране на сътоянието. Този процес е различно дълъг при отделните хора – при едни има светкавичен резултат, а при други, особено при такива с все още действаща интензивно емоционалната причина, този процес протича доста по-бавно. Според Мари-Жинет Ро този метод, който прилага тя, само подпомага процеса на намиране на отговорите, но самите отговори се намират във всеки един от нас и ние сме тези, които трябва да ги открием.
Как се появяват проблемите?
Всяка силно емоционална реакция е повод мозъкът да създаде защитна реакция под формата на болестно състояние, колкото е по-голям и дълбок стресът, толкова болестта е по-сериозна. За разлика от животните, при които стресът е реален – несмилаема храна, наранявания, отравяния и други, при хората често стресът е предимно емоционален, понякога по-скоро въображем – негативно преживяване, проблем в работата или личните отношения. Мозъкът не може да направи разлика между действителна физическа реакция и символичен или емоционален стрес и травма. Докато стресът при животните предизвиква болест на физическо ниво и с изчезването на стреса, изчезва и болестта, по същия начин при хората докато не изчезне емоционалния стрес не може да изчезне и болестта. Затова търсенето на истинската причина за страданието е необходимо за оздравителния процес. Когато конфликтът е идентифициран, осъзнат и решението му намерено (решението може да бъде външна промяна в обстоятелствата или вътрешна промяна спрямо отношението към проблема) и приложено, биологичната болестна програма губи смисъла си и нуждата от нея изчезва. В т.н. „архаични“ мозъчни структури (или подсъзнанието) повече не постъпват стресови импулси, опасността за оцеляването изчезва, мозъкът изтрива болестната програма и превключва на лечителска програма, която възстановява здравето.
Мотивацията да се разбере кое ни разболява е много важна. Осъзнаването на проблема е половината от неговото решение.
Другата част е воля, промяна на стари навици и реакции, които досега са ни разболявали. А понякога това, което се случва не е свързано с научаването и осъзнаването на определен факт, а е просто да почувстваш конфликта и неговата емоция, да разбререш как силата на определена емоция те е разболяла. Това, което съветва Мари-Жинет Ро в този момент е просто да се остави емоцията да си тръгне, да се осъзнае, че тя е наранявала в миналото, но повече не може да нарани. Тогава, ако наиста успеем да се избавим от оковите на обвързващата ни емоция, конфликтът и свързаните с него проблеми могат да изчезнат веднага, още в мига на осъзнаването.
Важно е хората да осъзнаят, че в тялото им работи програма, която те самите са сложили и тя е свързна с определени проблеми, и тогава когато го осъзнаят, това просто свършва, убедена е Мари-Жинет Ро. Защото когато хората осъзнаят, че това не е реална емоция, а заложена програма, която реагира на фактите по този начин, тогава този конфрикт лесно може да бъде прекъснат със силата на знаието и волята.
Ако обаче това е активен конфликт, при който емоцията все още ни кара да страдаме, т.е. все още сме на етап в който не можем да забравим, не можем да простим на човека, още чувстваме гняв или друга емоция, тогава се работи за изясняване на всички причини, които ни карат да се чувстваме по този начин, така че да се почувстваме облекечени, да можем да превъзмогнем негативната емоция. Според Мари-Жинет Ро това става с чувството, което побеждава всички останали, а именни ЛЮБОВТА. Това означава приемане, разбиране, нежност, но означава и осъзнаване на ограничеността на моделите, които ни разболяват.
В България Мари-Жинет Ро организира семинари на различни теми, обикновено свързани с интересите на самите курсисти – бременост, раждане, наднормено тегло, анорексия, връзки, партньорства, отношения родители-деца и пр. Семинарите се посещават както от специалисти – психолози, терапевти, лекари, така от неспециалисти – обикновени, но мотивирани хора, най-често майки, които искат да разберат повече за връзката на стреса и емоционалното тяло с физиката и болестните проблеми, които настъпват – понякога това може да е проява на атопичен дерматит, алергични реакции, астма, напълняване, или често необясними състояния – събуждане с плач на детето посред нощ, огромен страх от животни, от изоставяне, от болести и прочие. Разбирането за тоталната биология, прилагането на елементи от психо-биологияга и невро-лингвистичния метод, които прилага Мари-Жинет Ро са мощни инструменти за преодоляване на тези и множество други състояния, които са трудно поддаващи на конвенционална терапия.
Така родителите осъзнават, че дори обикновени проблеми,като отити, ларингити, бронхити и други, могат да имат психична причина, която детето соматизира. Понякога преживявания на майката по време бременността и раждането – като смърт в семейството, дълбока тъга, раздяла, унижение, изоставяне, също могат да създадат дълбок емоционален стрес в още нероденото дете, който впоследствие може да се развие под формата на различни физически оплаквания. Стресът се записва в „архаичния“ мозък на детето и при подходяща провокация от външната или вътрешната среда се активизират различни болести. Когато се разруши тази връзка, настъпва оздравявяне. Както вече стана дума „архаичният“ мозък може да пази записи на подсъзнателно ниво не само от началото на нашия физически живот, но и от предишни поколения. Затова използването на знанията ни „архаичния“ мозък и механизма на неговото функциониране могат да се разрешат и много дълбоки и неосъзнати проблеми.
Според Мари-Жинет Ро на лекциите хората се научават при какви физически проблеми къде да погледнат, коя част на физическото тяло с какъв емоционален конфликт е свързана, да си направят фамилно дърво и да се научат да работят с него. Изготвянето на фамилно дърво е трудно, но е важна част от лечебния процес за изясняване на връзките между емоционалните проблеми, които много често се повтарят в поколенията. Това, което трябва да се направи е просто да се остави емоцията да си тръгне, с нея изчезва конфликътът на подсъзнанието, а заедно с това и свързаните с него физически проблеми.
Как можем превантивно да работим по това да не се разболяваме от силни емоции, стрес, гняв, страх?
Логично е, че хората, които са по-адаптивни, по-лесно го преодоляват стреса на който са подложени, съответно получават по-малко физически страдания. Да бъдем адаптивни е добре за нас и нашето здраве. Това означава да се научим да приемаме ситуациите, да ги оставяме да преминат през нашия живот, без да оставят трайни последствия, да разберем, че определени неща просто се случват и не е задължително и ние да участваме в тях. В повечето случаи това са ситуации, които се случват около нас, а ние ги възприемаме като част от нашия живот. Това е погрешно схващане. Оставяйки нещата да се случат, те няма да оставят трайни следи в нашето подсъзнание. Все пак ако се случи нещо, което наистина ни засегне дълбоко, най-вероятно ситуацията е свързана по някакъв начин с нашето минало, затова трябва да можем да идентифицираме стреса, за да го приемем и да се справим с него преди да ни е донесло физическо страдание..
Когато все пак се получи свръх-реакция и стресът отключи определено заболяване, тогава трябва да се направи корелация със семейното дърво. Ако в рода има ракови заболявания, диабет, туберкулоза, тежки или автоимунни заболявания, това може да ни даде представа защо подсъзнанието ни реагира с това заболяване. Във всички случаи, когато има физически проблем, а не се знае каква е причината, фамилното дърво най-вероятно съдържа отговора на въпроса. Разбира се, трябва да се направи връзка между локацията на страданието и неговото значение според психо-биологията, за да може да се направи адекватно проследяване на проблема и неговото разрешаване.
Психо-биологията като метод за разрешаване на конфликти може да се използва дори при осиновени деца, при които не знаем, нито историята на фамилното дърво, нито личните преживявания на детето. Все пак знаем, че има причина, която е довела до осиновяването на детето, а това вече е конфликт, който се преодолява по специфичен начин. Например ако майката, решила да изостави детето си е била твърда млада и е принудена от родителите си да постъпи така, нейният яд и гняв може да се прехвърли в нероденото й дете и в един момент, когато детето започне да израства, родителите да установят, че то бързо и лесно се гневи, чупи, агресивно е, а всъщност това е програма, която е наследена и детето я използва да реши проблем от миналото. Друг пример от практиката на Мари-Жинет Ро е случай с младо момиче, което не може да довърши нищо, с което се захваща. Родителите й плащат курс, тя е на прага да го завърши, но се отказва, така се отказва от ученето, премества се в друг град и точно преди да се ожени, отново решава, че ще се откаже… Анализът на този случай показва, че момичето е било осиновено, когато е на две години от Бразилия във Франция. Въпреки, че обградена с любов, този модел е задействан при нея и на всеки две години тя се отказва от всичко и решава да започне нещо съвсем ново и непознато за нея – нов език, нов град, нов приятел, ново училище… В този случай осъзнаването на програмата, която е задействана, допълнителна психологическа работа по поведението, емоциите и сънищата са били достатъчни, за да се стигне до осъзнаване и пълно разрешаване на този проблем.
Стари или нови модели се променят по-лесно?
Според Мари-Жинет Ро реално това няма значение, защото времето като понятие не съществува в емоционалния свят – някои събития са се случили преди две или три десетилетия, а мозъкът реагира все едно се случват сега. От друга страна при скорошни събития, с голяма емоционална обвързаност, човек не може да излезе от ситуацията, за да може да я анализира и разреши. Тогава е важно да направим връзка с предишна ситуация, която е предизвикала подобна реакция и парче по парче да наредим пъзела, който ще ни покаже какъв е коренът на проблема и как да го разрешим.
Важното е да разберем, че решението винаги се намира в нас и ние сме тези, които решаваме своята съдба!
Материалът подготви: Ваня Славова stancheva@gmail.com
Много интересна статия. Наистина ли е така?