Жизненоважният селен

Селенът е жизненоважен микроелемент, който не се синтезира в организма. Значението му започва да нараства след 1922 г., когато била открита аминокиселината метионин. Тя е свързана със селеновия изотоп 75, започва да се използва в медицината при сцинтиграфски изследвания на панкреаса, паращитовидните жлези, меките тъкани. С негова помощ става възможна ранната диагностика на патологични изменения в паренхима на черния дроб: дистрофия, цироза, тумор, вътречернодробна холелитиаза. Десетина години след това значението на селена за медицинската практика още повече се увеличава, когато в микробиологията започва използването на негови соли като хранителна среда при култивиране на някои бактерии.

Интересът към биологичната роля на селена нараства, когато в началото на 80-те години на миналия век беше доказано, че неговият дефицит предизвика чернодробна некроза, и се установи, че той като есенциален микроелемент влиза в състава на не един ензим. Още тогава се предполагало, че селеновият дефицит е и в основата на ракови и някои дегенеративни болести. Започват да се появяват съобщения от изследователски колективи, от много части на света, описващи различни поражения на организма от липсата или намаленото количество на селена в храната. Описани са ензимите от групата на глутатион пероксидазата, които участват в антиоксидантната защита на организма.

Селеносъдържащи ензими са необходими и за функционирането на мускулите, за синтезата на инсулина и на хормоните на щитовидната жлеза, които са едни от най-важните в обмяната на енергията и веществата. Те са необходими и за един добър имунен отговор спрямо инфекциозните и раковите заболявания. Селенът е и в основата на благоприятния отговор на организма при възпалително заболяване. Той е един от факторите, осигуряващи подвижност на сперматозоидите. Установено е, че намаленото количество или липсата му е причина за развитието на атеросклероза и хипертония. Чувствителността на ретината при възприемане на светлината е в тясна връзка с активността на няколко селеноензима. Те са необходими и за доброто състояние на кожата и ноктите. Свързвайки се с живака, оловото, арсена, кадмия, селенът намалява тяхната токсичност. Някои изследователи, главно китайски, приемат, че високата заболеваемост от хепатит В е резултат от селенов дефицит. От него са застрашени и болни, които са само на изкуствено хранене. Не всички въпроси на транспорта на селена и неговите съединения в организма са изяснени. Относително по-големи количества селеносъдържащи съединения се натрупват в черния дроб, бъбреците, сърцето, белия дроб, панкреаса, мускулите и спермата. Предполага се, че те се разнасят чрез плазмата, а част от тях навлизат и в еритроцитите. Повече от 90% от селена и съдържащите го съединения, бързо се изхвърлят от организма главно чрез урината и фекалиите. При отравяне те се отделят и чрез издишване, като във въздуха се усеща силен мирис на чесън.
Биологични функции:

  • няколко пъти понижава риска от злокачествени тумори
  • възстановява клетките от вътрешно увреждане, регенерира ДНК и насърчава растежа на клетките.
  • участва във функционирането на ендокринната система, като регулира производството на тиронин и трийодтиронин
  • защитава човешкото тяло от вредното въздействие на околната среда; повишава устойчивостта към инфекциозни и вирусни заболявания; укрепва имунитета
  • има противовъзпалителни и антимикробни свойства
  • предпазва и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, намалява вероятността от инфаркт на миокарда и инсулти
  • участва в процесите на кръвообразуване; в образуването на червени кръвни клетки и бели кръвни клетки
  • редовният прием на селен помага за възстановяване на доброто зрение
  • необходим за репродуктивната система, както на мъжете, така и на жените; при липса на селен могат да възникнат сериозни проблеми със сексуалната функция; при жените той е незаменим при безплодие и спокойното износване на плода; учените са доказали, че високата детска смъртност сред момчетата се дължи на недостиг на селен.
  • има антиоксидантни свойства, предотвратявайки ранното стареене на кожата; селенът е в състояние да премахне тежките метали и вредните съединения от тъканите; намалява токсичността на някои лекарства.

Комбинация на селен с други елементи

Нормалното функциониране на човешкото тяло е възможно само когато химическите елементи, витамини и минерали си взаимодействат помежду си. При достатъчен прием с храната, комбинацията на йод с витамин Е, както и аскорбинова киселина, селенът активира своя ефект и общото взаимодействие помежду им. Микроелементът почти напълно престава да се усвоява от организма при високи концентрации на захар, която се намира в сладкарските и хлебни изделия. Някои лекарства могат да намалят активността на селена в жизнените процеси. Токсичните тежки метали, като кадмий или олово, блокират абсорбцията на микроелемента в стомашно-чревния тракт и при недостатъчната наличност на селен в организма може да се получи натрупване на техни съединения и токсичен ефект върху органите и тъканите.

Дневна доза

Селенът като химичен елемент в природата е отровно вещество, затова трябва да знаете в какво количество трябва да бъде в човешкото тяло, за да има полза. Дори при леко повишаване на концентрацията му в кръвта, започва излишъкът му, което допринася за загубата на коса и нарушаването на много жизнени процеси. В ежедневието е трудно да определим постъпващото количество от микроелемента в тяло ни, затова е необхомо да изберем балансирано хранене и здравословен начин на живот. За средностатистически възрастен е достатъчно да приема около 60 микрограма дневно от минерала (60 микрограма са равни на 0,06 милиграма). По време на бременност и кърмене, нуждата от този елемент при жените се увеличава на 65 – 75 микрограма, затова най-често гинеколозите им предписват мултивитаминни комплекси, съдържащи селен, витамин Е, аскорбинова киселина и други минерали. За новородените също е важно да имат достатъчен прием на селен с кърмата: до шестия месец дневната доза е 20 микрограма; бебе на 1 година трябва да приема 30 микрограма; през пубертета около 40 – 50 микрограма. След пубертета при мъжете селенът е жизнено необходим с дневна концентрация от 150 микрограма. За максимална допустима граница се счита 300 микрограма, при която организмът все още няма изразени симптоми на излишък от микроелементи.

Недостатъчен прием на селен

Недостатъчният прием на микроелемента в организма способства за развитието на много сериозни заболявания, причинени от нарушение в жизнените процеси. Това състояние се среща най-често при възрастни хора, при новородени от мъжки пол и бременни жени, както и при хора, живеещи в неблагоприятни условия на околната среда. Като основни причини, поради които в организма възниква дефицит на селен: болести на червата и храносмилателната система, които ще усложнят усвояването на микроелемента в кръвта; липсата на селен в почвата, тъй като по-голямата част от минерала се намира в растителните храни; приемане на определени лекарствени форми, съдържащи парацетамол и други елементи, които блокират активността на елемента; работа с опасни химикали и вредни условия на труд; възраст над 80 години. При недостатъчна употреба на храни с високо съдържание на селен може да се появи и дефицитът му. Затова е необходимо стриктно да се следват препоръките на диетолозите и да балансираме храненето си по такъв начин, че да се приемат ежедневно поне 30 – 40 микрограма селен. Дефицитът на селен се появява, когато приемаме по-малко от 5 микрограма на ден. Видимите симптоми, които се откриват при липса на микроелементи, са: нарушения в щитовидната жлеза, включително появата на ендемичен гуша и хипотиреоидизъм; деменция, кретинизъм и други нарушения на умствената дейност; Болест на Кешан (остри или хронични епизоди на сърдечна недостатъчност, с много участъци на миокардна некроза, заболяването причинява кардиомиопатия при малки деца и малки момичета) и нейната разновидност Кешан-Бек (наблюдава се уголемяване и деформиране на ставите, поради дегенерация и некроза на хрущяла им) ; проблеми с репродуктивната функция, до безплодие; загуба на коса, чупливост на ноктите и влошаване на кожата; отслабен имунитет, не е в състояние да устои на възпалителни процеси; хронична умора и честа депресия; рискът от развитие на злокачествени тумори се увеличава.

Лекарства за увеличаване на микроелемента

В момента има няколко поколения лекарствени форми, съдържащи селен. При първото поколение качеството на селен не е най-доброто, такива лекарства имат много странични ефекти и елементът се усвоява зле от организма. Основните странични ефекти засягат стомашно-чревната система под формата на гадене и болка в епигастралната област. Тези лекарства включват: селенит и натриев селен; серен селен. Новото поколение комбинира активен селен с биологични лиганди (лигандът е йон или молекула (функционална група), който се свързва с централен атом, образувайки комплексно съединение): селен цистеин; селен метионин; селен в двувалентна форма. При тези препарати се увеличава биологичната абсорбция на микроелемента в кръвта, те почти напълно премахват страничните ефекти, но в сравнение с първото поколение те са няколко пъти по-скъпи.

Внимание! Приемът на лекарствените форми със селен трябва да се препоръчва само от лекуващия лекар съгласно специални правила: таблетките трябва да се поглъщат цели; с малко количество обикновена питейна вода; не увеличавайте дозировката, предписана от Вашия лекар!

Прекомерна концентрация

Излишъкът от този микроелемент може да причини сериозна интоксикация на цялото човешко тяло. Тази интоксикация може да възникне при неограничен прием на лекарства, които включват селен. Симптомите на предозиране включват: недостиг на въздух и задух, до спазъм на бронхите; нарушения в черния дроб и отделителната система; косопад и чупливост; психичен дисбаланс; нарушения на храносмилателната система. Излишъкът от селен може да се наблюдава сред работещите във вредни производства : производство на бои и лакове, стъклодобив, металургия и химическо производство; прекомерна консумация на растения с голяма концентрация на селен.

Храни с високо съдържание на селен

Селенът постъпва в организма основно с храната като селенит или селенат и най-много като аминокиселините селенометионин и селеноцистеин, които се съдържат в по-голямо количество в продуктите от животински произход: карантия, риба, яйца и месо от домашни птици. Добри източници на селен са ядките, бирената мая, слънчогледово семе, гъбите, зърнените храни и зеленчуците, отглеждани на богата на селен почва. Селен има и в морските организми. Чесънът и зелето съдържат в относително голямо количество селенат. Селен може да се натрупа и чрез дишането и кожата, за което имат значение изпарението му от горните земни слоеве, вулканичните пушеци и термалните води. В началото симптомите на селеновия дефицит могат да бъдат обратими чрез подходяща храна. При хронично увреждане на организма такава диета не дава ефект или той е много слаб. Селенът обезателно трябва да присъства в ежедневното балансирано хранене на всеки човек. Основното изискване за усвояването на селен в организма е минималната концентрация на захар в храната. Затова е важно да ограничите газираната вода, сладкарските и хлебни изделия възможно най-много. Трябва да се има предвид, че по време на термична обработка, стойността му намалява значително. В сварените и консервираните храни, микроелементът се съдържа няколко пъти по-малко, отколкото в пресни.

Таблица за съдържание на селен в храните

Храни Селен, мг /100 г % от дн. доза /100 г
пшеница 70,7 – 89,4 123,20%
слънчогл семки 53,0 – 56,0 83,80%
ечемик 22,1 – 37,7 46,00%
пшеница – мека 29 44,60%
шам-фъстъци 7,0 – 50,0 43,80%
фасул 24,9 38,30%
овес 23,8 36,67%
царевица 15,5 – 30,0 35,00%
кафяв ориз 20 30,80%
ръж 13,9 – 25,8 30,50%
бял ориз 15,1 – 23,9 30,00%
зелен чесън 19,1 29,40%
елда 14 21,50%
грах 13,1 20,20%
просо 2,7 – 21,0 18,20%
соя 8,8 13,50%
боб 8,2 – 8,8 13,10%
леща 8,3 12,80%
тиквени семки 5,6 – 9,4 11,50%
бял ориз 5,6 8,60%
тиквено масло 5,0 – 6,0 8,50%
лешник 4,1 6,30%
кориандър 0,9 – 6,1 5,40%
див ориз 2,8 4,30%
копър 2,7 4,20%
фурми 2,0 – 3,0 3,80%
сушени кайсии 2,2 3,40%

Внимание! Селенът и неговите съединения стават токсични, когато се приемат над 400 микрограма дневно. При отравяне – остро или хронично, предимно се засягат структурата и функциите на черния дроб, бъбреците и централната нервна система. Високите концентрации на селен нарушават синтезата на метионин, потискат окислително-възстановителните процеси, нарушават растежа на опорните и покривните тъкани, ноктите и космите, получава се анемия. При починали от селеново отравяне на аутопсията се установява силна миризма на чесън, а много органи са розово-оранжево оцветени. Това са важно показатели при съдебно-медицинско освидетелстване!

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта! Тази статия е информативна и не може да служи за самолечение!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *