Бял трън

Белият трън (Silybum marianum L.) е тревисто едногодишно до двугодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Родината на белия трън е Средиземноморският регион. Среща се и в България, на морска височина 1000 метра, расте по сухи и слънчеви места, на пустеещи участъци, край пътища и сгради, предпочита по-малко песъчливи почви.

Гръцкият лекар-фармаколог, живял през 1 век от новата ера, Педарий Диоскорид, първи описал лечебните свойства на белия трън. В гръцко-римските времена с него лекували чернодробни проблеми. В Германия, през Средновековието, германски монаси започнали да го отглеждат, но лечебните му свойства са научно обосновани през 60-те и 70-те години на миналия век. През 1968 г., белият трън получил признание и популярност като лечебно растение, след като бил изследван от Мюнхенския институт по фармацевтика и открити около 200 полезни биохимични съставки. Стотици проучвания потвърждават забележителната способност на белия трън да защитава черния дроб и тялото от почти всякакви видове усложнения. Днес, белият трън е включен в списъка с лечебни средства, които се употребяват за лечение на възпален черен дроб, при цироза, мастни натрупвания в него и др. В Европа под формата на екстракт е използван за лечение на цироза и хепатит; в Индия го използвали широко в народната медицина; в Шотландия е държавен символ.

Ботаническо описание на белия трън:

Името му на латински е Silybum marianum; чете се „сибилиум марианум“. Наричат го още „млечен трън“, заради млечнобелия сок, който изтича от пъстрите, покрити с бели петна листа, завършващи с бодли. Белият трън се среща и с имена „мариански трън“, и „петнист бял трън“. Белият трън се среща ограничено в България. Не е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. За лечение се използват семената, корените, листата, цветовете и стъковете му. Може да бъде едногодишно до двегодишно растение. Стеблото му е неразклонено или слабо разклонено; стига до височина 150 см. Цъфти от май до август. Листата му са последователно разположени, с бяло мрежовидно жилкуване, с едри, изрязани триъгълни дялове, завършващи с жълтиникави бодли, дълги до 8 мм. Приосновните му листа са дълги от 25 до 50 см, широки 12-25 см, расположени на дръжки. Цветовете на растението са червено лилави. Цветните кошнички са едри – 2,5 до 4 см в диаметър, и са разположени единично по върховете на стъблото и разклоненията му. Обвивните листчета на кошничката са разположени в няколко реда, с малки бодли по краищата си и с по-едър бодил на върха. Всичките цветове в кошничката са тръбести, пурпурни, рядко са бели. Плодовете (Semen Sibyli, Fructus Cardii Marianae) са семена – овални, сплескани, дълги 6 – 8 мм, на върха си с „хвърчилка“; събират се напълно узрели през август-септември. Кошничките с узрели семена се почистват чрез превяване за отстраняване на останали части от кошничките и „хвърчилките“.

Разликата между белия трън и магарешкия бодил

Магарешкият бодил достига височина 3 метра, белият трън – до 1,5 метра. Стъблото на магарешкия бодил е разклонено във високата си част, съблото на белия трън е много слабо разклонено. Листата на бодила са продълговати, заострени, със широки назъбени части, с триъгълна форма. Листата на белия трън са пъстри, покрити с бели петна и завършват със жълтиникави бодли. Подовете на бодила са яйцевидни, на тръна – сплескани и овали.

Магарешкият бодил цъфти по-късно – от юни до септември. Белият трън цъфти по-рано – от май до август. Кошничките на магарешкият бодил са едри, до 6 см в диаметър, имат остри бодли, разположени по няколко. Белия трън има по-малки кошнички, с диаметър от 2,5 до 4 см, единично разположени. Цветът на бодила е от яркочервен до розов, на белия трън е червено-лилав.

Хичичен състав и биологичен механизъм на действие:

Биологично активното вещество в белия трън е силимаринът, съдържащ се в семената му; това вещество защитава черния дроб от всякакви токсини, отрови, алкохол, медикаменти и др. Силимаринът се извлича от семената и представлява група флавоноиди: силибин, силидианин, силиманин и силандрин.

Белия трън съдържа още: аминокиселините – цистеин, глицин, глутаминова киселина, левцин, тирамин и др.; липиди; фумарова киселина за която се твърди, че подобрява жлъчните функции и пречиства организма; смоли; слузни вещества; флавоноидите кварцетин, катехин; флаволигнаните – силибин, силикристин, силиданин; калиев нитрат; сапонини; алкалоиди; растителни масла; белтъчини; мастноразстворими витамини А, Е, D,F и дефицитните микро и макроелементи – цинк, селен, йод, бор, мед, калий, калций, магнезий, манган, хром и др.

Голям е интересът към твърдите овални семена на белия трън, в които са концентрирани голяма част от полезните вещества. Множеството клинични проучвания върху биологично активният силимарин, доказват биологичния му механизъм на действие:

– контролира пропускливостта на чернодробните мембрани и предотвратява проникването на токсини;

– инхибира цитотоксичните, възпалителни и апоптотични ефекти на туморната некроза;

– инхибира липидната пероксидаза и b-глюкоронидаза;

– намалява образуването на чернодробен колаген;

– увеличава синтеза на чернодробния глутатион

– подпомата синтеза на структурните белтъчини в хепатоцитите (чернодробни клетки)

Лечебни свойства и действия на силимарина

Неговите лечебни свойства и основната му съставка – биофлавоноида силибинин, са проучени в: лечението на Алцхаимер, болестта на Паркинсон, сепсис, изгаряния, остеопороза, холестаза (токсично увреждане на черния дроб), хиперхолестеролeмия (увеличено количество холестерол в кръвната плазма); в изследвания е установено, че силимаринът защитава черния дроб от промишлени отрови и увреждания, причинени от лекарствени медикаменти, оказва влияние върху метаболизма на калций и желязо в организма; удължава живота на страдащи от цироза и от хроничен хепатит. Силимаринът е мощен антиоксидант подпомагащ дейността и детоксикиращите функции на черния дроб. Твърди се, че антиоксидантния му ефект е десет пъти по-силен от витамин Е. Основната му функция е да защитава черния дроб от увреждане, при алкохолизъм, вирусен хепатит, затлъстяване, отравяне и да възстановява клетките му, както и:

– да се бори със свободните радикали в организма, които биха могли допълнително да увредят клетки, подложени на негативно влияние от токсини и отрови;

– да увеличава с над 30% нивото на глутатион (отговорен за детоксикиращите му функции) в черния дроб;

– да засилва протеиновия синтез в черния дроб, така се засилва и способността на черния дроб да създава нови клетки и да отстранява увредените.

Проучванията върху силимарина, показват, че благодарение на силните си антиоксидантни свойства, може да има потенциални приложения: в лечението на различни видове рак; като нервно-нефро и сърдечно-протективно средство, при увреждане на организма от различно естество. Изследвания в Германия показват, че силимаринът предпазва клетките на черния дроб от проникването на вредни вещества в тях и разлага други отрови, преди да попаднат в него. Силимаринът е единственото засега природно съединение, което защитава чернодробните клетки и ги възстановява; стимулира процесите на самообновяване и метаболизма на черния дроб; предпазва обвивките на хепатоцитите от разрушение. Силимаринът действа на черния дроб по два начина:

– първият укрепва клетъчните мембрани;

– вторият – помага в произвадството на нови клетки, стимулирайки синтеза на белтъчини; в резултат на този процес се засилва изработването на жлъчен сок.

Защо антиоксидантите са толкова ценни в основните процеси в организма на човека?

Като антиоксидант, белия трън е мощен колкото витамините Е и С; помага в борбата със свободните радикали и забавя процесите на стареене в организма на човека. Всички човешки същества са зависими от кислорода, за да оцелеят. Като отпаден продукт от използването на кислорода от клетките, се образуват реактивни кислородни видове, наречени свободни радикали. Реактивните кислородни видове включват пероксиди, супероксиди и хидроксилни радикали, които имат отрицателен ефект върху тялото и водят до окислителни увреждания, стареене и болести. Природата е създала в организма ни специални защитни механизми, за да оцелеем. Те помагат на организма ни да се пребори с оксидативния стрес, а наличието на естествени антиоксиданти в него, дава възможност на тези механизми да работят. Силимаринът допринася за нашата антиоксидантна защита по много начини:

– премахва свободните радикали от клетъчната среда;

– потиска ензимите, които образуват свободни радикали;

– активира антиоксидантните ензими и фактори, които са отговорни за синтеза на защитните молекули.

Защо да приемаме бял трън?

Белият трън детоксикира цялостно организма. Когато черния дроб работи нормално, в нормално състояние се поддържа и имунната ни система. На първо място той защитава кръвообръщението, като помага на черния дроб да изхвърли токсините от кръвта и стимулира лимфната система. Белият трън действа на организма жлъчегонно, потогонно, диуретично, противовъзпалително, повишава образуването и отделянето на жлъчен сок, помага при камъни в жлъчния мехур и така подобрява храносмилането и обмяната на веществата в организма. Регулира храносмилането, благодарение на антитоксичния си ефект, предпазвайки черния дроб от проникването на токсични вещества в него и помагайки за отстраняването им.

Белия трън се препоръчва след прекарани остър и хроничен хепатит, токсични увреждания, стеатоза на черния дроб, чернодробна цироза, алкохолни и медикаментозни увреждания. Той помага в лечението на чернодробни заболявания, причинени от употребата на алкохол, лекарства, различни отрови, инфекциозни заболявания; той се употребява при алкохоен хепатит, алкохолна цироза, стеатоза, хемороиди и болести на жлъчния мехур.

Помага при следните болестни състояние: хроничен хепатит; цироза; чернодробна недостатъчност; ефекти на химиотерапия; отравяне с гъби; отравяния с различни токсични вещества – хепатотоксични лекарства, олово, етанол, тетрахлорметан; алкохолизъм; трудно храносмилане и запек; хипотония; спира развитието и размножаването на хепатитните ракови клетки, ракови клетки в дебелото черво, простатат, яйчниците, гърдата, кожата; в лечението на кожни болести – розацея, псориазис, витилиго; имунна недостатъчност; цистити; бъбречни болести; диарии; болестта на Алцхаимер; стабилизира нивата на кръвната захар; болести на далака и щитовидната жлеза; радиколити и отлагането на соли; разширени вени и хемороиди; болести на дихателните пътища и устната кухина; нарушения в жлъчната система – подсилва производството на жлъчен сок, намалява риска от образуване на камъни в жлъчката, помага на жлъчния сок в разграждането на мазнините и холестерола в червата, лекува запек; омекотява и лекува лигавиците, лекува чревните стени и облекчава симптомите при синдрома на раздразненото черво; все още се проучва антитуморното действие на белия трън, но има твърдения, че той спира развитието и разпространението на расови клетки в черния дроб, простата, шийката на матката и дебелото черво; установено е, че ако човек има повишени стойности на АСАТ и АЛАТ, белият трън, може да съдейства за понижаването им; стимулира лактацията; намалява нивото на „лошия“ холестерин; действа благоприятно на болни с диабет 2.

Препоръчителни дози:

Белият трън е категоризиран като хранителна добавка, а не като лекарство. Количеството на активните му съставки, може да варира в широки граници в зависимост от използваните различни начини за добив на билката. Предлагат се разнообразни продукти, като се препоръчват различни дози:

– по 200 мг на ден, подобрява здравето и перисталтиката на червата

– в научни опити е използван силимарин в доза 420 – 480 мг на ден;

– в лечението на диабет той е в доза 600 мг на ден;

– при хроничен хепатит по 600 или 1200 мг на ден.

Начини на употреба:

Растението е силно действащо и лечението с него е пряко въздействие върху дроба, което ще доведе до сериозни последици, а за да са само положителни, е нужна консултация с медик. Белият трън въздейства върху организма бавно, затова лечението продължава продължително време и се приема на курсове. По време на лечението е необходимо пълно изключване от менюто на: тестени, мазни видове месо и риба, печени, осолени и мариновани продукти. Добре е менюто на лекуващия се изцяло да бъде вегетарианско, приоритетно от зеленчуци – не оказват силен натиск върху черния дроб, което е доста важно за възстановяването му. Препоръчва се приемането на максимално възможно количество вода. Тя помага за разширяването на жлъчните пътища и извеждането на токсините. Белият трън въздейства върху черния дроб най-силно през нощта между един и три часа.

Рецепти:

  • Универсална рецепта от бял трън, помага при артрити, радиколити, отлагане на соли, колит, холецистит, болести на сърцето и черния дроб, при спазми и хемороиди, алергични обриви, витилиго, гинекологични болести, диабет и др.: 1 супена лъжица счукани семена от бял трън се заливат с 1 чаша вода, сместа ври на водна баня 15 минути и след това се запарва за 10 минути. Сместа се долива с преварена вода до първоначалния й обем. Прецежда се и се приема по 1 супена лъжица, три пъти на ден, преди хранене
  • При хепатит, цироза, холецистит и други увреждания на черния дроб

Отвара: 30 г семена от бял трън се насипва в половин литър студена вода. Сместа ври до изпаряване на половината течност, запарва се десетина минути и се прецежда. Отварата се приема по една супена лъжица, на всеки час в продължение на 12 часа. Курсът на лечение с отварата е 21 дни, следва прекъсване за 14 дни; след тях курсът на лечение може да се повтори за още 21 дни.

Запарка от семена на бял трън: 1 чаена лъжичка в 400 мл вряла вода; сместа престоява 1 час, прецежда се, пие се три пъти на ден по една кафена чашка.

Препоръки при чернодробни изменения от всякакъв род: ежедневно приемане на смлени семена от бял трън, 4 – 5 пъти по 1 чаена лъжичка в продължение на 40 дни. Следва прекъсване от 15 дни, курса се повтаря. По този метод е допустимо лечение до 6 месеца – счита се, че са напълно достатъчен срок за нормализиране и стабилизиране функцията на черния дроб.

  • След химиотерапия, цироза, хепатит, отравяне

Приготвя се същата отвара, описана по-горе: 3 супени лъжици счукани семена от бял трън се заливат с половин литър гореща вода; сместа ври на водна баня, докато се изпари наполовина; прецежда се и се приема по една супена лъжица на всеки час до облекчаване на състоянието.

  • При алкохолизъм

Използват се 3 супени лъжици смелени семена от бял трън; заливат се с една чаша вряла вода. Сместта престоява на топло 20 минути, прецежда се и се пие на малки глътки, преди хранене. Дозата е за едно денонощие, като първата глътка задължително да е след събуждане, а последната – преди заспиване

  • При диабет-2

Екстракт от бял трън може да помогне, като повлиява трайно кръвната захар и овладява инсулиновата резистентност. Необходимо е шест месеца да се употребяват билкови продукти, съдържащи бял трън, за да могат антиоксидантните свойства на силимарина да повлияят благоприятно и да предпазят от диабетните усложнения – диабетна нефропатия и периферна невропатия.

Каква форма за приложение да изберем?

Хубаво е да се приема бял трън под каквато и да е форма! За да е ефективен, екстрактът от бял трън, трябва да съдържа не по-малко от 70-80% силимарин.

Сокът от листата на белия трън очиства организма от шлаки и токсини, подкрепя и възстановява черния дроб. Приготвя се най-лесно със сокоизтисквачка и е обезболяващо средство при главоболие, което се прилага по 2 лъжици пресен сок на гладно за 1 месец.

Млякото от листата на бял трън може да бъде ефективно в лечението на обсесивно-компулсивно разстройство – тревожно състояние с чести повтарящи се натрапчиви мисли.

Бял трън на прах, получен от счуканите му семена пречиства кръвта, намалява кръввната захар и вредния холестерин в кръвта, извежда от организма шлаки и излишни течности, помага при отслабване. Препоръчителната доза е половин чаена лъжичка, разтворена във вода или поръсен върху салати, супи, шейкове, фрешове, два пъти дневно. С него може да се направи и запарка с вряла вода. Когато болният приема прах от счукани семена на бял трън, още след две седмици се подобрява състоянието му. Изчезва болката в дясното подребрие, симптомите на метеоризъм, липсвата на апетит и безсънието.

Медът от бял трън помага при всякакви патологии на храносмилателния тракт и червата, бъбреците и черния дроб.

Една таблетка концентрат на прах от бял трън, три пъти дневно помага срещу проблеми с храносмилането, предизвикани от преяждане или употреба на неправилни хранителни комбинации.

Маслото от бял трън е ценен диетичен и лечебен продукт. Високите му лечебни качества се дължат, освен на силимарина и на хлорофила, токоферола, каротиноидите, комплекса от полиненаситени мастни киселини, които свързват вредния холестерин в удобна за изхвърляне от организма форма. Хлорофилът стимулира обменните процеси в организма, подмладява тъканите и активира процесите на възстановяване в него. Маслото съдържа витамин F – известен като стопяващ мазнините и витамин Е – витамина на младостта. Съдържа ценните минерали – цинк, селен, йод, мед, бор и други биологично активни вещества полезни за черния дроб. То пречиства черния дроб и го лекува, подпомага регенерирането му, укрепва защитата на чернодробните клетки. Подходящо е за всеки, който живее в замърсена среда, употребява алкохол, цигари, лекарства, пестициди, токсични вещества и др. То показва противовъзпалително и възстановяващо, заздравяващо действие върху раните, кожата и косата, подобрява зрението, повишава тонуса на организма, има антисклеротичен ефект върху кръвоносните съдове – намира приложение в лечението на сърдечно-съдовата система.

В домашни условия можем да го приготвим масло, като в половин литър зехнин, пр който предварително завира на водна баня и в него се добавят 5-6 чаени лъжички семена от бял трън; след прецеждане, може да се използва по 1 чаена лъжичка преди хранене или външно за мазане. С него се лекуват не само патологии, но и в домашната козметика се грижи за проблемна, старееща и загубила жизнеността си кожа на лицето и ръцете. Благотворниото му влияние върху косата, ноктите и в приготвянето на възстановяващи маски е несъмнено.

Счукани семена от бял трън се използват и под формата на компреси за лечението на варикозни язви и разширени вени.

Ако всеки ден на гладно се изпива една супена лъжица сок, получен от смлени листа на бял трън, се подобрява работата на червата и обмяната на веществата, изчезва запекът.

Могат да се консумират младите стъбла, като предварително се накисват във вода за една нощ, за да изчезне горчивината им, след като се задушазат или варят. Почистени листата могат да се добавят сурови към салати или да се консумират варени.

Противопоказания: В сравнение с много други добавки и билкови лекарства, които имат странични ефекти, почти всички части на белия трън се използват, без да има доказателства за токсичност. Внимание: коренът е отровен – да не се използва без допълнителни указания! Нежелани реакции при клинични и лабораторни изследсвания, свързани конкретно с екстракта ог семената на билката, също не са открити. Единственото, което се забелязва при някои пациенти, е лек слабителен ефект. Белият трън, може спокойно да се употребява от широк кръг пациенти, включително бременни и кърмещи жени.

Отказ от отговорност:

ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия.

ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира!

Тази статия е информативна и не може да служи за самолечение!

При нужда се обърнете към квалифициран специалист!

ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *