Понятието имунитет

Думата имунитет има латински корени и е дошла при нас от средновековна Европа, където тя означавала специална грамота, която правела феодала независим от краля. Днес съществува подобно понятие – „дипломатически имунитет“. В медицината, този термин има друго значение: естествено съществуваща защита на организма. През 1965 г. съветско-руският имунолог Р. В. Петров, предлага следното определение за имунитет: „Имунитетът е начин за защита на организма от живи тела и вещества, които са му генетично чуждородни. Главната задача на имунитета е да унищожава клетките, които се различават от онези, които изграждат човешкия организъм.“ Днешното определение на понятието имунитет е свойството на организма да съхранява постоянството на своята вътрешна среда, чрез комплекс от клетъчни реакции и изработване на специфични антитела, когато в него попаднат микроорганизми, клетки или вещества, носещи чужда генетична информация.

Същност и функции:

Имунитетът се осъществява, чрез система от защитни и приспособителни реакции, които осигуряват генетичната цялост и постоянството във вътрешната среда на организма, независимо от промените в околната среда. Тази система притежава уникална способност – да изработва антитела и се нарича имунна система. В нея участват различни структури – органи и тъкани, разположени в цялото тяло и циркулиращи с кръвния поток – тимус, лимфни възли, далак, костен мозък, Т- и B-клетки, макрофаги и др. Имунната система има перфектна организация; всичките й елементи работят в изключителен синхрон. Тя е тази, благодарение на която е възможно нашето съществуване.

В действителност имунната система е съвкупност от всички лимфни органи и лимфни клетки – лимфната система е синоним на имунната система. За всяка област от тялото отговарят определени лимфни възли, но централният лимфен и имунологичен орган е тимусът, който изработва Т-лимфоцити, главните клетки на имунитета, и хормони, които помагат на тези клетки да узреят, след като попаднат в кръвта.

Другият лимфен орган, който помага да се сформира имунитетът е далакът, чиято тъкан по строежа си прилича на тъканта на лимфен възел. Далакът е разположен в лявото подребрие. Една от най-важните му функции е ролята му на филтър: клетките му имат способността да разтварят и поглъщат попадащите в кръвния ток увредени еритроцити, бактерии и други чуждородни вещества.

Друга важна функция на далака е да подпомага формирането на имунитета; той изработва антибактериални тела, които повишават устойчивостта на организма към инфекциозни заболявания.

Преминавайки през лимфните възли, лимфата се обогатява с малки лимфоцити, които след това попадат в кръвотока. Тези малки лимфоцити са главните бойци на имунитета; те се намират в тимуса, далака и лимфните възли.

Имунната реакция започва най-напред в лимния възел, който се намира най-близо до мястото, откъдето е нахлул чуждородният агент. Ако той не може да овладее чуждото тяло и то попадне в кръвта, в имунният отговор се включва далакът.

И в лимфния възел, и в далака лимфоцитите усилено се делят, превръщат се в клетки, които образуват антитела, защитаващи организма от чуждородните агенти.

Кои са антигените, които предизвикват имунния отговор?

Антигените са вещества, които се възприемат от организма като чужди и предизвикват специфичен имунен отговор; срещу тях се образуват антитела; те могат да бъдат: белтъци, полизахариди, нуклеинови киселини, липиди, липопротеини и др.

Какво се случва в организма, когато в него попадне антигенът?

Първи в атака тръгват фагоцините (клетките Т-убийци). Тези клетки защитници, присъстват във всеки организъм и поглъщат всеки антиген, например бактерии.

Фагоцитите са открити от Иля Мечников, основател на клетъчната теория за имунитета. Когато антигенът попадне в кръвта, лимфната тъкан започва да изработва специални белтъчини – антитела, които неутрализират токсините на инфекционните агенти и могат да ги разрушат.

Антителата са уникални белтъчини – те се изработват само от лимфната система и винаги попадат точно в целта – в своя антиген.

Преди повече от сто години немският химик и имунолог Паул Ерлих (1854 – 1915 г.) ги наричал „вълшебните куршуми“. Антителата сред многото милиони структури в кръвта намират своя единствен антиген.

Ако антигенът попадне в тъканта – например през рана в кожата, движейки се в лимфния капиляр, той се обезврежда от близкия лимфен възел.

Ако той попадне веднага в кръвта, имунният отговор се формира от далака и антителата.

Но антигенът, може да попадне в организма и с храната, чрез стомашно-чревния тракт; там се отделят ферменти, които преработват храната и се разрушават чуждородните структури, но за по-голяма сигурност – и в него има лимфна тъкан.

Отделни лимфни клетки се срещат във всички тъкани. Те са постоянно нащрек, дали няма да се промъкне чуждо тяло в организма.

За охраната на затворената вътрешна среда в организма е нужна армията от малки високо мобилни клетки – лимфоцитите, които могат да открият и обезвредят чуждите вещества на всяко място в организма.

Изключителното усъвършенстване на специфичността на имунната защита прави почти невъзможно за различните вредни агенти да избегнат разпознаването им от имунокомпетентните клетки. Така се постига устойчивост на организма към външни фактори. Тази защитна способност е естествена, всеки се ражда с нея и придобива в процеса на жизнената си дейност:

Вродена имунна система – тя е бърза и ефикасна. Тази система много бързо успява да идентифицира и да обезвреди всевъзможни бактерии. Тя не е специализирана само над определен вид болестотворни организми (патогени), а действа на общо основание. За сметка на бързината си обаче, тя се активизира само за ограничено време и невинаги е в състояние да се пребори срещу определени патогени. Eлемент от тази вродена имунна система са клетки от групата на левкоцитите. Те се произвеждат от тимуса и костния мозък. През кръвообращението левкоцитите проникват навсякъде в тялото. Повишените стойности на левкоцитите в кръвта са сигнал за някакво възпаление или за инфекция. Лекарите констатират този факт, чрез изследване на кръвната картина. Така разбират, че трябва да се намесят. Преди да проникнат в организма, патогените трябва да преодолеят няколко външни препятствия. Това са най-вече кожата и лигавиците, предпазващи различни телесни отверстия като устата или дихателните пътища. Те са важна част от съпротивителните системи на организма. Същото важи и за различни химически съединения като телесните киселини, ензимите и различните телесни течности. Те също пречат на бактериите да проникнат в тялото.

Придобита имунна система

Ако патогените успеят да проникнат в организма въпреки усилията на вродената имунна система и на другите защитни механизми, тялото пуска в действие следващото ниво на закрила: придобитата имунна система. Тя обаче реагира по-бавно – обикновено ѝ трябват четири до седем дни. Тази имунна система е специализирана и се бори срещу точно определени патогени. Тя регистрира „нашествениците“ и въвежда тази информация в така наречената „имунологична памет“. Тази памет разпознава патогените, с които вече си е имала работа, и веднага включва в действие придобитата имунна реакция. Така тялото може да реагира бързо и ефикасно срещу инфекциите. Придобитата имунна система бързо разбира какво трябва да се прави и реагира по съответен начин. Тъкмо по тази причина ние боледуваме от определени болести само веднъж през живота си. Ако бактериите или вирусите успеят да се справят с всички препятствия, поставени от имунната система и все пак проникнат в тялото, това още не означава, че са спечелили битката. Там ги очакват фагоцитите – клетки, които поглъщат и разрушават бактерии, чужди частици и други клетки.

Имунната система на всеки човек е уникална. Следването на общите насоки за добро здраве е първата най-добра стъпка за поддържане на имунната система силна и здрава. Всяка част от тялото, включително и имунната система, функционира по-добре, когато е защитена от влиянието на околната среда.

Отказ от отговорност:

ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия.

ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира!

Тази статия е информативна и не може да служи за самолечение!

При нужда се обърнете към квалифициран специалист!

ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *