Дефицитът на ценни хранителни вещества в организма е придрудружен с много и различни симптоми, които бихме могли сами да разпознаем и да си ги набавим с балансирано хранене. Но, за да не се допусне грешка при набавянето на някои от тях за сметка на други, е необходима консултация със специалист в тази област.
Дефицитът на протеини и мазнини води до: задържане на вода, виене на свят, отслабена координация, липса на енергия, отслабен имунитет, хормонален дисбаланс, преждивременно остаряване, суха, чупеща се и падаща коса; дефицитът на омега мазнини ще ви причини суха и чупеща се коса, кожни проблеми, запек, отслабена памет, проблемен цикъл.
Дефицитът на минерали:
Калций – остеопения, остеопороза, чупливи нокти, проблеми със зъбите и съня.
Хром – висок холестерол, проблеми с алкохола, диабет /хипогликемия, наднормено тегло, силно желание за нещо сладко, проблеми с бъбреците.
Йод – липса на енергия, силна умора, суха коса, хипофункция на щитовидната жлеза, наднормено тегло, запек, чупливи нокти, студени ръце и крака.
Желязо – липса на енергия и сила, виене на свят, силно желание за нещо студено, бледа кожа.
Магнезий – умора, мускулни крампи и спазми, камъни в жлъчката, желание за шоколад, отслабена памет, депресия, неравномерно сърцебиене, силна телесна миризма, безсъние.
Манган – болки в ставите, слаби колене, пукане на ставите, лесна контузия, слаби мускули.
Калий – високо кръвно налягане, подуване на глезените, постоянна жажда, неравномерно сърцебиене, мускулна слабост и умора, депресия и чести смени на настроението, проблеми със съня, забавени рефлекси, акне, суха кожа.
Селен – суха и тънка коса, отслабен имунитет, пърхут.
Цинк – акне, бели петънца по ноктите на ръцете, чревен дисбаланс, бавно зарастващи рени, загуба на вкус, мирис, апетит, при мъжете – проблеми с простата, нисък тестостерон, некачествени спетматозоиди, импотентност.
Дефицитът на витамини: Липсата на витамин D може да е причина за появата на стрии по тялото. Ако кожата ни е суха и се лющи, космените фоликули са раздразнени и с червен ореол, това означава, че не й достига витамин С. Дланите ни са жълти, заради прекалената употреба на бета-каротин. Липсата на витамин А е причина за състояние, наречено фоликуларна хиперкератоза. Груба кожа и пъпки по раменете и ръцете, означава, че организма изпитва недостиг на мастни киселини. Акнето е основен проблем при недостиг на цинк. При прекалено омазняване на лицето помага кратък курс с прием на витамин В2. Зачервена кожа около носа и лющене, означава липсата на витамин Е, бор, магнезий. Себореен дерматит около носа и челото показва липсата на витамини от групата В. Бледото лице показва, че кожата има нужда от биотин и фолиева киселина, а ако е суха и се бели – витамини С, А и Е. Очната катаракта, често е предизвикана от липсата на хром в организма, липсата на витамин А провокира зрителната острота, а при нервен тик е възможнен дефицит на магнезий, цинк, витамин В2 и В5. Напукани устни са знак за липса на витамин В2, болезнени усещания в езика, могат да означават липса на витамин В12, фолиева киселина, цинк, желязо. Гингивит започва с недостиг на витамин С, парадонтозата е предвестник на тежка липса на витамин D, а тя може да провокира заболяване на бъбреците. Студените крака са сигнал за недостиг на магнезий, а това може да предизвика и сърдечна недостатъчност, което провокира хронична умора. Изтрънали и уморени крака и ръце са знак за недостиг на витамини от групата В. Неволните потрепвания – тикове по крайниците, може да са от недостиг на витамин D.
Да научим повече за витамините: Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американския биохимик от полски произход Казимир Функ изолира вещество от оризови люспи с което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“ (витамин В1). Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Николай Лунин. Днес са известни около 30 витамина. Те влияят на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната и ендокринната системи, кръвообразуването, кръвосъсирването – пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини. Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния – хиповитаминоза и авитаминоза, а прекомерният им прием (главно на А и D) – до хипервитаминоза.
Витамините се делят на три основни групи: мастноразтворими, водноразтворими и витаминоподобни.
Мастноразтворими са витамините А, D, E, К. Всеки витамин означава сборна група. Така от група А са познати витамините А1 и А2, от група D – D1, D2, D3, D4, D5 и т.н. Мастноразтворими витамини от групите D, Е, К се срещат в плодовете и зеленчуците, а от групата A са открити само в продуктите от животински произход. Усвояването на мастноразтворимите витамини става по-бавно, а в храната трябва да има мазнини.
Витамин А (ретинол; аксерофтол) се нарича още витамин на растежа; необходиим е за образуване и поддържане на здрава кожа, зъби, скелетна тъкан, лигавици и меки тъкани. Неговият дефицит оказва влияние върху: кожата на човека, с появата на суха, груба, люспеста, мазолеста кожа, пъпки, акне, псориазис, топчета около лактите; сухи очи, възпаление и чувствителност към силна светлина, нощна слепота, слаба приспособимост към тъмнината, цветна слепота, глаукома; сухи коси, окапващи или без блясък, пърхут; ноктите с надлъжни ивици, белещи се, чупливи; отслабен мирис и вкус; отслабен емайл на зъбите; дихателни инфекции, проблеми с белия дроб; проблеми с ушите, глухота, шум в ушите; свръх активна щитовидна жлеза; ниско телесно тегло; умора; диария. Възрастният човек се нуждае дневно от 0,9 до 3 мг витамин А. Храни съдържащи витамин А: животински източници: яйца, месо, мляко, сирене, сметана, черен дроб, бъбреци, треска и рибено масло; растителни източници: някои растения съдържат каротин (провитамин А), който в червата и в черния дроб се разгражда във витамин А. Каротинът се всмуква в червата, само при наличност на мазнини, осигурява нормално зрение, растеж на младия организъм, развитие на зъбите и костите, укрепва кожата и лигавицата, регулира дейността на хормона на щитовидната жлеза при обмяната на веществата, оказва противосклеротично действие. Плодовете съдържат малко количество каротин, с изключение на кайсиите, шипките, сливите, касиса. Повече каротин съдържат зеленчуците: моркови, червени чушки, домати, магданоз, зелен лук, спанак, маруля, брюкселското зеле, тиквичките, захарното цвекло, сладките картофи, репичките, къдравото зеле, камби и др. Каротинът в растението се увеличава значително при торене на почвата с азотни и фосфорни торове. Витамин D (калциферол), нарича се още противорахитичен. Участва в образуването и растежа на костите, зъбите, регулира използването на калция и фосфора в организма. Ниските му нива, могат да повлияят върху здравето на костите – да причинят рахит и остеопороза, мускуна слабост, болка в ребтата, гърба и краката, хронични болки в тялото, мускулни крампи, проблеми със съня, изгарящо усещане в устата и гърлото, преждивременно остаряване, нервна неустойчивост, диария, лоша кожа, чуплива коса, дистрофия на мускулите, проблеми със зъбите и венците, слаба активност на щитовидната жлеза; множествена склероза; наднормено тегло; проблеми с очите. Дефицитът му може да бъде фактор, допринасящ за псориазис, локално приложен, може да подобри състоянието върху люспестата и раздразнена кожа, характерни при това заболяване. Както знаем, в кожата на човека, може да синтезира витамин D, когато е изложена на пряка слънчева светлина, но не прекомерно, защото в такива случаи, кожата може да се състари или да се стигне до рак на кожата. Препоръчителната му дневна доза е 15 мкг/ден за възрастни. Диетичен източник на витамин D се предлага в две форми – холекалциферол (витамин D3) и ергокалциферол (витамин D2). Храни съдържащи витамин D: яйчен жълтък, черен дроб и соленоводни риби, както и храни, обогатени с него. В зеленчуците се съдържа под формата на провитамин D, който под действието на ултравиолетовите лъчи се превръща във витамин D. Източници на провитамин D са дрождите, зелето, спанакът и др., а рибеното масло е богат източник на витамин D.
Витамин Е (токоферол) взема участие в дейността на жлезите с вътрешна секреция и особено на половите жлези, влияе върху обмяната на веществата, регулира разпределението на мазнините и водата в организма, осигурява правилното функциониране на мускулната и нервната система. Той е важен антиоксидант, помагащ срещу свободните радикали, формиращи се естествено в организма, в процеса преобразуване на храната в енергия, както и от излагането ни на замърсен въздух, продължителна пряка слънчева светлина и тютюнопушене. Витамин Е играе важна роля в защитата от стареене и бръчки на кожата. Липсата му води до безплодие и спонтанни аборти. Установено е, че витамин Е запазва добре витамин А, затова, когато има недостиг на витамин Е, се наблюдава и недостиг на витамин А. Човешкият организъм се нуждае дневно от 10 до 25 мг витамин Е. Можем да се го набавим от: слънчогледово масло, шафраново масло и масло от пшеничен зародиш, от ядки като бадеми, лешници и фъстъци, както и от зеленолистни зеленчуци, броколи и спанак. В по-големи количества се намира в житните зародиши, листните зеленчуци, зеления грах, морковите, ядките на бадема, в ореха, в слънчогледа, синап, ряпа, спанак, магданоз, зеле, папая, маслини, пипер, брюкселско зеле, киви, домат, боровинки.
Витамин К (филохинон) подпомага съсирването на кръвта. Играе съществена роля при обмяна на веществата в костите и съединителната тъкан, за правилното функциониране на бъбреците, спомага за усвояването на калция и взаимодействието на калция с витамин D. Открити са структури в белия дроб и сърцето, които не биха могли да бъдат синтезирани без помощта на витамина. Освен от храната той се получава в достатъчно количество и от чревните бактерии. К-авитаминоза, може да настъпи при продължителна употреба на сулфамидни препарати и антибиотици, които унищожават чревните бактерии. Дневната нужда от витамин К за възрастен човек е 4 мг, а за бременни жени – до 20 мг. Витамин К се съдържа във всички зелени части на растенията. В по-голямо количество се съдържа в зелето и особено в цвеклото, копривата, морковите, спанака, тиквичките и др.
Водноразтворимите витамини се разпространяват и транспортират свободно през структурите на цялото тяло, като излишните количества обикновено се излъчват през бъбреците. Организмът ни се нуждае от водоразтворимите витамини, които да бъдат приемани често и в малки дози.
Витамин С (аскорбинова киселина) – важен за здравето на кожата с антиоксидантните си свойства; играе съществена роля в синтеза на колаген, протеинът, който придава структурата и подкрепа на кожата. Дефицитът на витамин С може да причини скорбут, състояние, при което тялото ни не е в състояние да замени адекватно колагена, това води до симптоми, като болка в мускулите и ставите; подуване и кървене на венците; червени точки по кожата; капилярна слабост; бавно зарастващи рани; остри и хронични инфекции; остаряване, старост и старееща кожа; чернодробни и бъбречни проблеми; тромбоза; проблеми с очите; артрит; множествена склероза; диабет; шизофрения; анемия; каменни формирования; болки в кръста; безпокойство; алергии, инфекции на уриналния тракт, кръв от носа, бавно зарастващи рани, генерална умора, недостиг на въздух, червени кръвоносни съдове в очите, силен косопад, болки в ставите и костите. Високите количества отнего осигуряват защита от слънчево увреждане, а дефицитът може да доведе до люспеста, суха и груба кожа. Препоръчителни дневни дози е 90 мг/ден за възрастни мъже и 75 мг/ден за възрастни жени. Храни съдържащи витамин С: плодове – грейпфрут, портокали, зелени лимони, мандарини, киви, манго, папая, ягоди, малини, пъпеш, диня, ананас; зеленчуци – карфиол, домати, зеле, спанак, червени и зелени чушки, броколи, ряпа, брюкселско зеле, грах, тиквички, аспержи, целина, маруля, копър, мента и магданоз.
Витамин B1 (тиамин, аневрин) – важен за поддържане на функциите на нервната система с участието си в синтезата на невротрансмитера ацетилхолин. Необходим е за метаболизирането на глюкозата и производството на енергия. Витамин В1 действа като мощен антиоксидант и имуностимулант. Той е важен за превенцията и лечението на някои заболявания, като болест на Алцхаймер, алкохолизъм, множествена склероза. Дефицит на тиамин, може да се наблюдава при: намален прием на храна, богата на витамини; лечение с диуретици; диабет; хронична злоупотреба с алкохол; умора; апатия; неравномерно сърцебиене; проблеми с храносмилателния тракт; проблеми с коленете, мускулна слабост. Препоръчителната дневна доза за възрастни е около 1,2 милиграма. Витамин В1 не се произвежда в организма, затова трябва да се приема с храната. Добри източници са доматите, пипера, зеления грах, спанак, маруля, свинско и говеждо месо, краве мляко, бирена мая, бобови растения (боб, леща), ядки, овес, портокали, ориз, семена, пшеница, пълнозърнести зърнени храни и мая.
Витамин В2 – рибофлавин, участва с процеса превръщане на храната в енергия и поддържа кожата здрава; участва в производството на еритроцитите, в синтеза на хемоглобин, в окислително-редукционните процеси, като кофактор на ензими; действа благоприятно на зрителната система, кожата, имунната и отделителната система. Дефицитът на витамин В2, може да възникне при спазване на нерационални диети. Недостигът се съпровожда с понижено усвояване на желязото; наблюдава се умора, поява на кожни проблеми, болки, кръвоизливи в очите; суха кожа около устата, сърбящи очи, чувствителност към светлина, силен косопад, загуба на тегло, болезнен и лилавеещ език, дерматит, липса на енергия. Дефицитът му може да причини зачервяване и пукнатини в ъглите на устата и езика; кожни обриви; зачервяване на роговицата, парене, неясно виждане, кръвоизливи в очите, катаракта, зачервени клепачи; загуба на коса; мазна и сърбяща кожа; екзема, особено около носа, челото, ушите, скротума и влагалището; розацеа; акне; рани по тялото; мазни коси без блясък, пърхут; нацепени нокти; алергии; анемия; диабет; рак. Препоръчителната му дневна доза е 1,3 mg за мъже и 1,1 mg за жените. Храни съдържащи витамин В2: яйца, извара, кашкавал, кисело мляко, ориз, ябълки, кайсии, банани, бадеми, пълнозърнести храни, зеленолистни зеленчуци, говеждото месо, бъбреци и черен дроб, бира и бирената мая, гъби, соя.
Витамин В3 – наричан още ниацин и витамин РР, жизненоважен за преобразуването на мазнините, протеините и въглехидратите в енергия; поддържа кожата, храносмилателната и нервната система здрави. Ниацинът осъществява своите физиологични ефекти посредством свързването му с рецептори, които действат с втори посредници. Оптималните нива на витамина са свързани с поддържането на здравето на кожата, сърдечно-съдовата система, ставите и мозъка. Той притежава противотуморно действие, понижава нивата на LDL-холестерола, има противовъзпалителен ефект. Дефицитът на ниацин се наблюдава рядко. При тежък дефицит се развива заболяването пелагра, със следните симптоми: обрив, главоболие, повръщане, диария, дезориентация и загуба на памет. Ако не се лекува, може да доведе до летален изход. Лекият недостиг се характеризира с умора, стомашно разстройство, загуба на апетит, кожни проблеми, гладък език, рани подуване в устата, объркване, загуба на чувството за хумор. Препоръчителната му дневна доза е 16 mg за мъже и 14 mg за жените. Източници на витамин В3 са: авокадо, зърнени храни, аспержи, листни зеленчуци, риба, месо, птиче месо, яйца, пълнозърнести храни, гъби, орехите, картофите, зърнените продукти и бобовите растения.
Витамин B5 (пантотенова киселина): участва в разграждането на хранителните вещества и в използването на енергията от тях. Пантотенова киселина е изходно вещество за синтезата на коензим А, който е кофактор на много ензими. Витамин В5 е необходим за поддържане здравето на кожата, очите и черния дроб. Той стимулира имунната система и понижава нивата на холестерола. Пантотеновата киселина, може да се използва, като част от лечението на заболяваниякато акне, астма, конюнктивит, депресия, ревматоиден артрит. Дефицитът се наблюдава много рядко, само при хора страдащи от тежко недохранване. Симптомите включват общо неразположение, безсъние, депресия, увеличен, набразден и нацепен език, посивяване на косата, парене на ходилата, артрит, алкохолизъм, астма, псориазис, стомашни болки, катаракта, епилепсия, умора, слаба надбъбречна жлеза. При излишък от витамин В5 се наблюдава диария. Препоръчителната дневна доза е около 5 мг. Той е основно хранително вещество. Доставя се на организма при консумация на броколи, зеле, картофи, боровинки, банани, леща, бобовите растения (грах, фасул, соя), бадеми, домати, гъби и хляб от типово брашно.
Витамин B6 (пиридоксин): участва в над 100 ензимни реакции, свързани с белтъчната обмяна. Той има роля и в биосинтеза на невротрансмитери. Основното му физиологично значение е свързано с образуването на еритроцити и хемоглобин. Пиридоксинът се използва за облекчаване на симптомите на предменструалния синдром, болестта на Паркинсон, на хроничен гастрит, анемия, псориазис. Излишъкът се свързан с нервни заболявания. Дефицитът на витамин В6, може да предизвика увреждане на нервите на крайниците, раздразнителност, депресия, психоза, желязодефицитна анемия, неспособност за отказ от мечти – неадекватност, безсъние, депресия, раздразнителност, треперене, конвулсии – епилепсия, мигрена, шизофрения; мазна кожа с екзема и уртикария – дразнещ обрив или копривна треска, оток – задържане на течности, повръщане, лош дъх на устата, недостиг на стомашна киселина, мускулна слабост, анемия, бъбречни камъни. Болки, неподвижност и подути пръсти на ръцете и ставите, аутизъм, разрушаване на костната тъкан. Препоръчителната му дневна доза е 1,3 mg за възрастни, а след 50 годишна възраст и повече. Пиридоксинът се среща естествено в плодовете и зеленчуците. Изключително добри източници са кафявият ориз, орехите, фъстъците, бананите, пилешкото и говеждото месо. Храни съдържащи витамин В6: риба, яйца и домашни птици; картофи, бирена мая, овесени ядки, соеви ядки, орехи, пълнозърнеста пшеница, черен дроб, авокадо.
Витамин В7 (биотин или витамин Н) заема централно място в метаболизма на въглехидратите и мазнините, като кофактор на няколко ензима. Биотинът подобрява здравето на косата и кожата, подпомага загубата на тегло, понижава холестерола и регулира нивата на кръвната захар. При недостиг на биотин се наблюдават храносмилателни, нервни и кожни поблеми, проблеми с косата, анемия, умора. Дефицитът на витамин В7 се характеризира с появата на червен обрив около очите, устата и гениталиите, неврологични симптоми като летаргия, депресия, халюцинации, атаксия, дерматит; Препоръчителната дневна доза е около 30 mcg. Храни, богати на биотин, са доматите, моркови, маруля, зеле, лук, ягоди, малини; съдържа се и в бадеми, яйца, пилешко, краставици и карфиол. Добри източници са козето мляко, кравето мляко, овеса и орехите. Малки количества витамин В7 се произвеждат от чревната микрофлора.
Витамин B9 (фолиева киселина, фолат), структурата му е изключително сложна; подпомага еритропоезата, благоприятства кръвообращението и функциите на нервната система. Той участва в превенцията и лечението на някои заболявания като анемия, себорея, атеросклероза, цервикална дисплазия. Дефицитът на фолиева киселина се наблюдава рядко, но се свързва със заболявания на околозъбните тъкани, цепнатини в ъглите на устата, червен език; сива коса; сиво-кафява пигментация на кожата; раздразнителност, депресия, умора, разсеяност, липса на концентрация, безсъние, виене на свят, намалени рефлекси, главоболие; мускулна слабост – нечувствителност, в краката, трудно хадене, спазми; храносмилателни проблеми – запек, диария; сексуални проблеми; проблем с кръвообръщението; шиен рак, хипогликемия; вродени аномалии; подагра; сърдечносъдова слабост; диабет. Фолиевата киселина е изключително важна за нормалното протичане на бременността. Оптималните й количества предпазват от дефекти на невралната тръба и от спина бифида. Излишъкът от фолиева киселина е опасен за нервната система. Дневната нужда от фолиева киселина е около 400 mcg, като за бременните жени тя е по-голяма. Най-добрите източници на фолиева киселина са зеленолистните зеленчуци – спанакът, броколи, кафиолът, марулята, праз, зеле, аспержи, ряпа, синапени растения, телешки черен дроб, магданоз, цвекло и леща.
Витаминоподобни вещества
Витамин B8 (инозит) – съдържа се в бъбреците, черния дроб, мозъка, маята, млякото, яйцата. Среща се в следните храни: фурми, лимони, портокали, смокини, ягоди, къпини, малини, цариградско грозде, гъби, житните култури.
Витамин В4 и Витамин В8: важни за усвояването на мазнините и холестерола, за систеза на лецитина, за функционирането на черния дроб и жлъчката и за формирането и функциите на мозъка и нервите. Те са полезни за лечение на артерио и атеросклероза, диабет, глаукома, проблеми с косата и плешиивостта, високо кръвно налягане, безсъние, заболяванияна черния дроб, множествена склероза, мускулна дистрофия, неврит, дискинезия.
Витамин B13 (оротова киселина) – съдържа се в млякото и млечните продукти, соята и зеленчуци като моркови и картофи.
Витамин В15 (пангамова киселина) стимулира кръвообращението, понижава нивата на холестерола, стимулира синтезата на белтъци, участва в обмяната на мазнините, изпълнява ролята на антиоксидант, подобрява сърдечната дейност; защитава от недостиг на кислород, успешно се използва за проблеми с дишането при астма и емфизем; диабет; хипогликемия; преждивременно стареене. Дефицит се наблюдава рядко, съпровожда с умора, отпадналост и намалена трудоспособност. Излишъкът от витамин В15 се характеризира със сънливост, главоболие, гадене, тахикардия. Дневната нужда е около 1-2 мг. Той се открива в храните с животински произход и в някои с растителен – кайсия, тиква, пъпеш, диня.
Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!
