
В общ смисъл наименованието Лук се използва за всички растения от рода Лук (Allium), но ако се използва самостоятелно, без определения, обикновено се разбира видът Кромид, кромид лук или червен лук (Allium cepa) – считан за основен представител на рода. Той е двугодишно растение, използван основно в готварството под формата на луковици от възрастовите растения или като пресен лук, зелен лук от млади растения на кромид лук. Има характерен силен лют вкус и остра миризма, особено в луковиците – при готвене те се омекотяват, а вкусът им става сладък. Луковиците имат слоеста месеста вътрешност, суха външна обвивка, разнообразни форми и цветове.
Познаваме и използваме следните разновидности на рода Лук:
Дребните глави кромид лук се наричат Арпаджик, пораснали от семе в края на първата година от засаждането им, използва се за повторно засяване, за да се отгледат едрите глави лук;
Воден лук – сорт кромид лук;
Праз лук, праз (Allium ampeloprasum var. porrum,Allium porrum);
Чеснов лук, чесън (Allium sativum); планински лук (Allium montanum);
Сибирски лук (Allium schoenoprasum, Allium sibiricum);
Див чесън, левурда (Allium ursinum L.).
Хранителна стойност в 100 грама:
Калории – 39 kcal;
Общо мазнини – 0,1 g, от които: настени мазнини – 0 g;
Холестерол – 0 mg;
Натрий – 4 mg; Калций – 23 mg; Желязо – 0,2 mg; Магнезий – 10 mg.
Общо въглехидрати – 9 g, от които: баластни вещества -1,7 g и захар 4,2 g;
Белтъчини – 1,1 g;
Витамин С – 7,4 mg; Витамин D – 0 IU; Витамин В6 – 0,1 mg; Витамин В12 – 0 µg;
Химичен състав: полифеноли, алилни сулфиди (диалил моносулфид, диалил дисулфид, диалили трусулфид и диалил тетрасулфид), флавоноиди, кверцетин, кверцетин-3-глюкозид, изорамнетин-4-глюкозид, ксилоза, галактоза, фруктоза, глюкоза, маноза, флавоноиди, флаваноли, циклоалиин, селен, тиосулфати и други.
Полезни свойства:
Те се дължат на биологично активни съставки, които се съдържат в него. Полифенолите са в много голяма концентрация, те представляват фитонутриенти с голяма биологична активност. Към тях спадат флавоноидите, танините и други активни субстанции. С най-висока концентрация в лука е кверцетин – силен антиоксидант, които противодейства на оксидативния стрес и по този начин елиминира една от основните причини за натрупване на токсини в организма. Друга група биологично активни съединения са сяро-съдържащи съединения, отговорни за острия аромат на лука. Сред най-известните полезни свойства на лука са: антиоксидантен ефект; антибиотичен ефект (активност срещу някои грам-положителни и грам-отрицателни бактерии); противовъзпалителен ефект; антикоагулантно действие; подобрява здравината на костите и ставите; протективен ефект върху сърдечно-съдовата система; антиатероматозен ефект; подобрява обмяната на веществата; противораково действие.
Здравословни ползи от лука:
Антитромботичен ефект: активни съставки от лука, понижават плазмения фибриноген, намаляват слепването на тромбоцитите и образуването на тромби (кръвни запушалки).
При клинично проучване на пациенти с артериална хипертония, една глава лук, накисната в зехтин значително намалява систоличното налягане и има тенденция към намаляване на диастоличното кръвно налягане. При здрави индивиди, същата комбинация води до незначително понижение на артериалното кръвно налягане.
Благотворното действие на лука върху сърдечно-съдовата система се дължи на съдържащите се в него серни съединения, предимно алил-пропил-дисулфид и диалил дисулфид.
Антихиперхолестеролемичен ефект: в клинично проучване на пациенти с хиперлипидемия, лук и екстракт от лук предотвратяват повишаването на серумния холестерол и триглицеридите.
Лукът се грижи за
здравината на костите посредством
флавоноидите и за здравината на
съединителната тъкан посредством
сяра-съдържащите съединения.
При
проучвания върху животни е установено,
че консумацията на лук значително
потиска костната резорбция.
За
нормалното функциониране и изграждане
на съединителната тъкан е необходима
сяра (тя влиза в състава на почти всички
компоненти на тази тъкан). Ако има
недостиг на серни съединения в организма,
няма да има достатъчно градивен материал
за възстановяване на съединителната
тъкан. Това от своя страна води до
нарушение на функциите на редица органи
в човешкото тяло, тъй като съединителната
тъкан е широко застъпен в целия организъм
и заема 50 % от телесния обем.
Един от флавоноидите в лука (кварцетин), доказано потиска окислителните реакции на мастните киселини, което намалява концентрацията на окислените мастни киселини, а от там и медиаторите на възпалението, като левкотриени, простагландини, хистамини и други, които те произвеждат. Когато медиаторите на възпалението са в ниски концентрации, те не водят до сериозни възпалителни реакции.
Многобройни изследвания ин витро и върху животни, както и епидемиологични проучвания, показват, че екстракт на лук може да се използва за превенция на рак на стомашно-чревния тракт, рак на яйчниците и рак на кожата. Засега, една от най-разпространените теории е, че метаболитите на сяро-съдържащите съединения, и по-специално алкил цистеин сулфоксидите, имат способността да потискат генетичните мутации, да индуцират фаза II на ензимна детоксикация, да повлияват клетъчното развитие и апоптоза, да улавят свободните радикали и други.
Смята се, че няколко порции лук всяка седмица могат значително да понижат риска от злокачествени изменения в организма. За понижаване на риска от рак на дебелото черво, на ларинкса и рак на яйчниците, се препоръчват между 1 и 7 глави лук на седмица. За намаляване на риска от рак на устната кухина, е добре да се консумира по една глава лук всеки ден (или сока от лук в количество 1/2 чаена чаша).
Употребата на сока от печен лук срещу кашлица датира още от средата на 18 век, когато американски заселници го използвали като лек за кашлица при деца. Домашен сироп против кашлица, може да си приготвите с помощта на лук, мед или захар – комбинация, която притежава антимикробна активност срещу някои патогенни микроорганизми, включително Стафилококи, Стрептококи, Клебсиела, Псевдомонас и Кандида. Това са патогени, които най-често са отговорни за възпаление на гърлото и инфекции, причиняващи кашлица. Една супена лъжица на ден от тази смес значително намалява кашлицата и възпалението. Друго полезно средство срещу кашлица – мащерка, може да бъде добавена към сместа от мед и лук.
Лукът е отлично средство за нежна грижа за кожата. Богатото съдържание на витамин А, С и Е в него помага за предпазване на кожата от вредните UV-лъчи и от действието на свободните радикали, отговорни за преждевременното стареене на клетките. От друга страна, лукът е мощен антисептик и може да предпази кожата от акне и други бактериални инфекции. Фотонутриентите в лука подхранват кожата и помагат за премахване на замърсяванията.
Консумацията на суров лук неминуемо ще подобри цялостния вид и здравина на кожата, но, ако се притеснявате от острия вкус и миризма, може да го използвате и под формата на маска за лице: смесете 1½ супена лъжица прясно изцеден сок от лук, 2 супени лъжици брашно, ½ чаена лъжичка прясно мляко и щипка индийско орехче. Разбъркайте добре съставките. Трябва да получите смес с кремообразна консистенция. Ако сместа стане твърде гъста, може да добавите още мляко. Може да добавите 1-2 капки лавандулово масло към сместа, ако миризмата на лук е твърде силна. Нанесете сместа върху лицето и шията (след предварително почистване) и изчакайте да изсъхне напълно. Тази маска, не само ще подобри вида на кожата, но ще ексфолира мъртвите кожни клетки и ще подпомогне за избледняването на някои петна. За младежки вид на кожата на лицето може да направите масаж с лук. Този масаж ще подобри циркулацията на кръв, което ще направи кожата по-сияйна. За масажа, смесете равни части сок от лук и кисело мляко. Нанесете върху кожата на лицето и шията и масажирайте, като извършвате леки кръгови движения. За най-добри резултати, правете десетминутен масаж всеки ден.
Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!