Този списък е съставен преди повече от пет хиляди години, но хората и до ден днешен не са се научили да преодоляват горделивостта. За да бъде преодоляна горделивостта, трябва да се разбира същността й и да се познават корените й. Ако се опитаме да работим с всеки от 40 признака, едва ли ще се получи да преодолеем горделивостта. Да се бориш с формата, игнорирайки съдържанието е безсмислено. Ако корените не са откъснати, растението ще продължи да расте. Горделивостта трябва да се преодолява постепенно, на всичките три нива: на тялото, да духа и на душата.
Из книгата на Сергей Лазарев „Лицата на горделивостта“ – 40 признака на горделивостта изброени в свещените книги на „Махабхарата“
- Аз винаги съм прав.
- Покровителственото отношение към другите и отношение на превъзходство.
- Чувство за собствена важност.
- Уважаване на себе си и другите.
- Мисълта, че си по-добър от другите. Самохвалство
- Умението да поставиш съперника в неизгодна позиция.
- Контрол над ситуацията, но нежелание да поемеш отговорност върху себе си.
- Надменно отношение, суетност, постоянното желание де се оглеждаш в огледалото.
- Демонстриране на своите благополучие, дрехи и прочее.
- Непозволяване на другите да ти помагат и нежеланието за работа с други хора.
- Поемането на непосилна работа.
- Работа без мярка.
- Привличане на внимание към себе си.
- Обидчивост.
- Прекалена бъбривост или обсъждане на своите проблеми.
- Излишна чувствителност или безчувствителност.
- Свръх ангажираност със собствената си персона.
- Мисли за това, че другите мислят и говорят за теб.
- Използване на думи, които другите не разбират, когато ти си наясно с това.
- Усещане за собствената си безполезност.
- Неумението да прощаваш на себе си и на другите.
- Създаване на кумири в свое лице или на някой друг.
- Промяна на маниерите си на поведение, в зависимост от това, с кого говориш.
- Неблагодарност.
- Игнориране на малките хора.
- Невнимателност (при изучаване на Свещените книги).
- Наличие на дразнение в тона.
- Повишаване на глас поради гняв и досада.
- Неподчинение на волята на Всевишния, критикуване на духовните учители.
- Недостиг на самоуважение.
- Безразсъдство и безумие.
- Нечестност към себе си другите.
- Неспособност за постигане на компромис.
- Желанието винаги последната дума да е твоята.
- Нежелание да сподели знанията си, за да контролираш ситуацията.
- Невнимание или свръх внимание към физическото тяло.
- Мисли относно необходимостта да се решават чужди проблеми.
- Предубеденост към хората, в съответствие с външният им вид.
- Прекомерно уважение към себе си.
- Сакрказъм, хумор с пренебрежение, стремеж да ужилиш другия, да се пошегуваш с него, да се надсмееш.
В стария завет е казано, че горделивостта е коренът на греха. Когато човек забравя за Бог, свободата на волята му става източник на всичките му беди и нещастия. Човек има свобода на волята, но не знае как да я използва. Когато се увлича по свободата си и разпределя приоритетите си неправилно, той изпада в състояние на грях. Грехът е отклонение, означава, че човек се е насочил не към Бог, а се отдаличава от него. След този грях следва втория – поклонение на човешкото. Когато човек се отблъсква от Бога, той започва да се покланя на себе си, на своите желания и инстинкти, на друг човек… Поклонението на нещо или някого, освен на Бог, е езичество и е признак за привързаност и въжделение. Следващата стъпка след отричането от Бог, е появата на агресия, и започва разрушаване на това, което сме поставили по-високо от Бог, – в противен случай душата ни ще загине.
Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!
