Вторият мозък на човека

%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bc%d0%be%d0%b7%d1%8a%d0%baХрана – емоция – психика – 2

В самия край на миналия век, професорът по клетъчна биология в Колумбийския университет Майкъл Гершон пита риторично “Човекът има две очи, две ръце, два крака, защо няма и два мозъка?“. В научните среди думите му са били възприети като забавна шега, но се оказва, че учения е имал твърде сериозни основания за подобен въпрос. Те произтичали от едно забравено изследване на професора по физиология и хистология в Кеймбридж, Джон Нюпорт Ленгли. Той установил, че в коремната област на човека са струпани необичайно много неврони – около 200 милиона. Толкова, колкото имат в мозъка си кучето и котката, които смятаме за твърде умни животни, пише в. „Животът днес“. Професор Гершон си задавал логичния въпрос – каква е ролята в човешкия организъм на това огромно струпване на нервни клетки, тъй далеч от главния мозък? Установено било, че тази огромна армия от неврони е разположена по цялото протежение на храносмилателния тракт, чиято дължина е цели 9 метра. Според професор Гершон невроните в коремната област управляват редица сложни процеси, свързани с храносмилането – контрола върху предвижването на храната в стомашно-чревния тракт, поддържането на биохимичната среда във всяка от неговите части с оглед нормалното функциониране на действащите в тях ензими, регулирането на секрецията им, всмукването на хранителни вещества в кръвния поток и пр. При попадане на различни патогени ( вируси, бактерии), през слизестата обвивка на червата те тутакси задействат имунната защита, предизвикват диария или повръщане с цел тяхното отстраняване, както и на продуцираните от тях токсини. Съществуват убедителни доказателства, че невроните в коремната област активно общуват и „разговарят“ помежду си. Техният език – невромедиацията, е съставена от т.нар. невромедиатори. В това общуване участват над 40 от тях. Например около 95% от важния невромедиатор серотонин се секретира и действа в коремната област и едва 5% от него достига да главния мозък. В главния мозък – в хипоталамуса „думата“ серотонин се разчита като задоволство, хармония, радост от живота, но в храносмилателния тракт тя има друг „смисъл“ – управление на преминаваането на храната през червата, регулиранена имунната защита и т.н. Има натрупани редица доказателства за това, че ролята на ентералната нервна система, състояща се от това внушително количество неврони, не се изчерпва само с регулирането на сложния процес на храносмилането. Множество изследвания по недвусмислен начин показват, че тя играе изключително важна роля за физическото и психическото състояние на човека. Доскоро се смяташе, че нашите емоции влияят на храносмилането. Всъщност оказва се, че храносмилането посредством ентералната нервна система, активно влияе на нашите емоции и съдейства за развитието на едно от най-ценните качества на човешкия мисловен процес – интуицията. Нещо повече, нервните клетки в коремната област контролират работата на органите, разположени в нея, както и тази на сърцето. Тази сложна невронна система продуцира и значителни количества ендорфини, имащи способността да притъпяват болестните усещания и да извикват чувство на удовлетворение и щастие. Едно от широко разпространените заболявания – синдромът на раздразненото черво, от което според статисиката страда всеки десети човек, всъщност се обуславя от хиперактивност на клетките на втория човешки мозък, която се предизвиква от стрес или психическа трамва. Прелюбопитно е заключението на френски учени, според които уврежданията на нервните клетки на главния мозък при някои нервнодегенеративни заболявания, като Паркинсон и Алцхаймер се наблюдават в клетките на втория мозък две десетилетия преди развитието на болестта. Това крие изключителни възможности за своевременно започване на активно лечение на тези коварни заболявания. Редица наблюдения сочат, че ентералната нервна система в по-голямата част от своята активност действа напълно автономно, т.е. независимо от главния мозък. Всичко казано по-горе послужи като основание в медицинската терминология да бъде включено понятието „втори мозък“. Привържениците на еволюционната теория за произхода на човешкия индивид смятат, че в контекста на развитието на живота, този термин е неточен, тъй като „вторият“ мозък се е появил … преди „първия“, главния мозък. В първите живи организми на планетата основната функция, неразривно свързана с тяхното съществуване е била храносмилането. Този процес е бил „обслужван“ от нервна система, която постепенно се е усършенствала. С появата на очите и ушите обаче възникнала необходимостта от обработка на получаваната от тях информация. С тази дейност се заел главния мозък, който „преотстъпил“ грижа за храносмилателния процес и управлението на коремните органи на втория мозък. С покоряването на огъня от човека преди около 1,5 милиона години енергийните разходи на организма се съкратили около 16 пъти, тъй като топлинната обработка в значителна степен улеснила усвояването на храната. Освободеният енергиен ресурс бил насочен към развитие и поддържане функциите на главния мозък. Главният мозък на съвременния човек консумира цели 20% от добиваната от организма енергия. Изграден от около 85 милиарда неврони, общуването между които се осъществява посредством 100 невромедиатора. Двата мозъка постоянно, извън нашата воля обменят информация помежду си. Тя се осъществява чрез т.нар. блуждаещ нерв – вагуса. Изключително любопитен е фактът, че около 90% от предаваните чрез вагуса сигнали, постъпват от втория към главния мозък, формирайки т.нар. емоционален фон и поведение на индивида. Някои специалисти в нововъзникналото направление – неврогастроентерологията, са на мнение, че вторият мозък също се нуждае от почивка и периодично преминаване в състояние подобно на сън. Нещо повече, нему са присъщи дори съновидения! Да се спомним познатата поговорка: „Гладна кокошка просо сънува“. Изключителен научен интерес през последните години представлява т. нар. чревна микрофлора, чиято роля за физическото и емоционално-психическото състояние на хората е огромна. Храносмилателния тракт на човека обитават 100 хиляди милиарда бактерии – хиляда пъти повече от звездите в Галактиката. Техният брой е сто пъти по-голям от този на клетките на човешкия организъм. Тази огромна армия от микроорганизми с маса около 2 килограма усвоява близо около 30% от потребяваните от организма калории, преработва значителна част от веществата, с които човешкият метаболизъм не може да се справи, предоставя на организма значително количество ценни витамини – В1, В2, В3, В5, В7, В9, В12, витамин К и други вещества, участващи в без брой жизненоважни процеси в човешкото тяло и повишаващи капацитета на неговата имунна защита. Преди няколко години беше разшифрован окончателно геномът на бактериите в храносмилателния тракт на човека, състоящ се от три милиона гени. За сравнение човешкият геном се състои от около 28 000 гени, кодиращи белтъчните вещества в тялото на Хомо Сапиенс. Иначе казано ние сме много повече бактерии, отколкото хора. Следва откровено да признаем безспорния факт, че човек едва ли би оцелял без обитаващите в него бактерии. Изследванията през последните години доказват, че освен подпомагане на храносмилателния процес и снабдяване на организма с ценен за неговия метаболизъм вещества, чревните бактерии имат твърде близко отношение към някои хронични заболявания. Например по тях може да се съди за предразположения на организма към диабет тип 2, сърдечно-съдови проблеми и заболявания на черния дроб. Неотдавна беше установено, че чревната микрофлора притежава и… манипулативни способности. За осигуряване на предпочитаните от тях хранителни вещества (въглехидрати, протеини, липиди и др) чревните бактерии емитират в средата т. нар. сигнални молекули, които предизвикват определени реакции във втория мозък, чийто сигнали по определен начин се разчитат от главния мозък. Изпратените химически сигнали извикват чувство на удоволствие от определени храни и стимулират апетита към тях, или пък предизвикват отвращение и непоносимост към други. Т. е. нашите предпочитания към едни или други храни всъщност са внушения от страна на обитаващата червата ни микрофлора. В случая едва ли е уместно да се говори за интелект, но бактериите очевидно умеят добре да отстояват интересите си. Да не забравяме, че те са се появил стотици милиони години преди човека и има натрупан невероятен опит в оцеляването. Разгадаването на езика общуването между двата човешки мозъка, както и на бактериите в тях е изключително вълнуваща област в съвременната наука, тъй като е пряко свързано със здравния статус, физическото и емоционално-психическото състояние на човека. 

Материалът обработи: Димитринка Станчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *