Фруктозата или т.нар. плодова захар е монозахарид (въглехидрат) със сладък вкус, химически еквивалентен на глюкозата. Съдържа шест въглеродни атома, но за разлика от глюкозата има кето група, разположена при втори въглероден атом, т.е. тя е кетохексоза. Съдържа се в сладки плодове, зеленчуци и пчелен мед. Приемлив вариант за хора с непоносимост към други видове захар или за диабетици. Фруктозата се превръща в мазнини 19 пъти по-бързо от глюкозата. 90% от фруктозата се метаболизира в черния дроб, а глюкозата – 20% в черния дроб и 80% през останалата част на тялото.

В човешкия организъм фруктозата се разгражда само в черния дроб, не служи за енергия на тялото и се разгражда на триглицериди, пикочна киселина и вредни свободни радикали. Тези три метаболитни продукта от разграждането на фруктоза не са особено благоприятни за организма:

• Триглицеридите затрудняват ефективността на черния дроб, а тези, които стигнат до кръвта, образуват плака по стените на артериите.
• Пикочната киселина пък спира синтеза на азотен оксид, който предпазва артериалните стени.
• Свободните радикали разрушават всичко по пътя си.

Фруктозата се усвоява два пъти по-бавно от глюкозата, не изисква участието на инсулин, но тъй като се обработва първо в черния дроб, мускулите ни не могат директно да я използват.

Накратко за физиологията на захарния метаболизъм:

Организмът ни е така устроен, че да понася колебания в стойностите на различни вещества в неговите клетки и телесни течности в точно определени граници. Всяко (дори и минимално) отклонение от тях неминуемо провокира някаква реакция в клетъчното или междуклетъчното пространство с цел постигане на баланс и възстановяване на нормалните нива и съотношение между съответните субстанции. Това се отнася с особена важност за кръвта. Организмът се стреми да поддържа в нея сравнително точни показатели на разнородни по състав и структура молекули: захари; различни по вид, структура и предназначение белтъчини; електролити и соли; газови молекули; комплексни съединения и т.н. Когато там не може да се постигне „програмираното“ равновесие, могат да възникнат рискови последици. Те могат да се усетят слабо от тялото или да бъдат с фатален край.

От друга страна, ако в съответната среда бъдат въведени непривични и непознати за нея „агенти“, това също може да доведе до различни по сила и мащаб проявления (дори промени в структурата и функцията на тъканно и органосистемно ниво, дисбаланс, увреждания, болестни състояния). В този смисъл можем да говорим дори за отравяне (токсичност), породено от твърде висок прием на фруктоза.

Няколко изследвания потвърждават, че високата консумация на фруктоза, може да доведе до възникването на чревни интоксикации (натравяне в резултат на бактериална инфекция и отделяни от патогенните бактерии отрови-липополизахариди) и възпаления. Нейният прием се свързва със зараждането на дисбактериоза (унищожаване на полезните чревни бактерии, което благоприятства развитието на болестотворни микроорганизми), както и с повишена чревна пропускливост, т.е. отслабена защита на тъканта срещу вредни микроби и вещества.

До какво могат да доведат тези опасности?

Отделените от „лошите“ бактерии частици се прикрепват към други синтезирани (вследствие механизъм на сложни преобразувания на фруктозата в червата, който все още не е добре изучен) частици, наречени хиломикрони, които им служат за транспорт. С тяхна помощ те преминават през чревната бариера, оттам попадат в лимфата и се „оттичат“ в кръвта. Тук те получават друг „ескорт“ от липопротеини и достигат окончателните си цели – различни тъкани на черния дроб. Впоследствие в тях се развиват различни по сложност и степен възпалителни процеси (локални „взривове“) провокирани от естествени реакции на имунната система и в крайна сметка може да се достигне до нелеки поражения на хепатоцитите (чернодробните клетки) – могат да се отключат стеатоза, стеатохепатит и фиброза на черния дроб. До тези изменения и състояния би могло да се стигне и по други механизми, но отново виновник може да бъде фруктозата. Установено е, че при вече оформени инсулинова резистентност или диабет II тип вследствие прекомерната употреба на фруктоза е възможно да възникнат нарушения във функционирането на някои неврони и оттам влошаване на дълготрайната памет. Това се получава поради възникналия недостиг на инсулин, защото той играе важна роля при някои неврофизиологични процеси, протичащи в невроните на отговорната за паметта зона на мозъка, наречена Хипокампус. Фруктозата ускорява развитието на хроничната бъбречна недостатъчност.

Независимо от по-голямата степен на безвредност в сравнение с обикновената рафинирана захар, рисковете, които могат да се получат от пресищане с фруктоза не са никак за подценяване. Всъщност рисковете са двойно по-големи, защото в бялата захар съдържанието на фруктоза е 50%, особено на фона на нейните „способности“ да създава измамно чувство за недохранване и глад.

Във всички препоръки за здравословно хранене ще срещнете присъствието на плодове и зеленчуци, от които да си набавяте нужните витамини и минерали. Концентрация на фруктоза в тях, варира според това, колко зрели са те. Широко разпространена заблуда е, че прясно изцедените фрешове са някакво чудо. Нищо подобно – изцедените плодове съдържат малко количество фибри, които и без това са необходими за бавно усвояване на фруктозата и пощада на черния дроб.

Когато приемете големи количества фруктоза, инсулинът и кръвната захар скачат неимоверно, ензимите за съхранение на мастни клетки се задействат и така започва лошият кръговрат. Под големи количества се има предвид всичко, което надвишава 50 грама или около 10% от дневния калориен прием. Организмът започва да натрупва мазнини и за всичко това е отговорнана фруктозата. Все пак не е редно да заклеймяваме плодовете, само защото съдържат плодова захар. Те носят минерали, антиоксиданти и витамини, които не са за пренебрегване, особено ако са от био производство. За спортисти и атлети, които чистят максимално подкожни мазнини, е препоръчително да се избягва консумацията на каквито и да е захари, включително фруктоза и плодове като цяло. Със сигурност е по-добре да изядете един плод, отколкото да изпиете сладка шоколадова или газирана напитка, защото фибрите в плодовете забавят усвояването на въглехидрати.

Вредна ли е фруктозата?

За разлика от глюкозата, бета клетките не се стимулират при прием на фруктоза, следователно, те не могат да кажат на панкреаса, че е нужен инсулин. В такъв случай лептинът (хормонът на ситостта) не може да изпълни функциите си и да изпрати сигнал за ситост. Именно това води до безконтролното хранене. Задаваме си въпроса дали фруктозата е вредна в този контекст и отговорът е: да, несъмнено вреди, и то много!

Според научно изследване, проведено от доктор Робърт Лъстиг, който е автор на филма „Захар – горчивата истина“, консумацията на фруктоза води до следните ефекти:

• Мазнините се увеличават 5 пъти
• Свободните мастни киселини се увеличават 2 пъти
• Триглицеридите нарастват 2 пъти

Никой от тези ефекти не е положителен за организма и заключението е: фруктозата определено е вредна.

За човек, който има 2000 калори дневен прием, границата е 40-50 грама фруктоза.

Прекомерната консумация на фруктоза носи рискове, които никак не са за подценяване: допринася за по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност, сърдечно-съдови проблеми и диабет. Лоша комбинация е, ако храненето, е богато на наситени и транс мазнини. Затова се ориентирайте към плодове като ябълка – с 10 г, портокал – 6,1 г, грейпфрут – 4,3, киви – 3.5 г, банан – 7,1 гр.

Нашето тяло може да смъкне натрупаните килограми, веднага след като бъде извадена фруктозата от менюто ни. Проф. Жан-Варк Шварц от университета Туро в Калифорния установил след проучване, че загърбването на фруктозата, може да пребори свръхтеглото, затлъстяването на черния дроб и диабета, без използването на лекарства.

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!