Озонотерапията обхваща разновидности от медицински манипулации, при които кислородо-озонната смес е в строго контролирана концентрация. Приложението на озоновата терапия е в широк диапазон на съвременната медицина: обща медицина, вътрешни болести, съдови заболявания, кордиология, неврология, стоматология, ортопедия и травматология, гинекология, дерматология, анти-ейджинг медицина и козметика.
В днешно време, озонотерапията представлява реална алтернатива на ортодоксалната медицина, особено в медицински условия при които тя не предлага ефективно лечение, пише: https://detoxcenter.eu/
Какво представлява озонът?
Озонът е газ със силна специфична миризма и светло син цвят. Състои се от 3 кислородни атома (03) за разлика от кислородът, който дишаме (02). Името му произхожда от гръцки и означава миришещ. Действително миризмата му е силно специфична. Може да се усети след гръмотевична буря или около източници на силно напрежение. Популярността на озонът е във връзка с озоновият слой и по конкретно с образуването на озоновата дупка. Озонът се образува се на височина 25 км, под въздействието на слънчевата радиация и кислородът. Така образуваният озонов слой ни предпазва от вредното влияние на слънчевата радиация. На него се дължи синият цвят на небето. Разширяването на озоновата дупка, която е злободневна тема от десетки години се предизвиква от хлор (поради широкото приложение на фреони), както и други аерозолни замърсявания (въглероден двуокис). В крайна сметка, най-широката озонова дупка над Антарктида сериозно променя климактеричните условия на цялата планета. Озонът е мощен окислител. Той е изключително нестабилен и за секунди се разпада, като в зависимост от веществото или средата, с която контактува се образуват специфични продукти и сложни верижни реакции, на които се дължат и част от лечебните му свойства.
Озонът е силно токсичен при висока концентрация (над 200 мкг/м3). При продължителна експозиция се засягат най-вече дихателните органи и очите. За щастие, толкова високи стойности в природата рядко се отчитат. В медицинската практика стойностите, при които могат да се провеждат лечебни процедури са в диапазона 5-80 мкг/м3, и в този диапазон за разлика от споменатата горе токсичност, се постигат чудодейни лечебно ефекти.
Кратки исторически факти за озонотерапията:
Първият
озоногенератор е произведен от Вернер
фон Сименс през 1856 година
Първи данни
за терапевтично приложение датират от
1870 година отново в Германия от д-р Лендер.
През 1881 година д-р Келлог описва
дезинфекция с озон срещу дифтерия. През
1883 година започва първото индустриално
прочистване на вода в Оусбаден, Холандия.
В днешно време професионални устройства
функционират в над 3500 общини. През 1896
година електрическият гений Никола
Тесла патентова първият озоногенератор,
а през 1900 годниа основава компанията
Tesla Ozone Company, която произвежда и продава
на лекарите професионални озон генератори
за медицински цели.
Как произвеждаме озон?
Озонът се произвежда от чист кислород (медицински кислород) под въздействието на изключително висок заряд електрическа енергия. Принципът за производство на озон от медицински кислород, открит от Вернер фон Сименс през 1856 година, се е запазил непроменен и до днес.
Физиологично действие на озона:
Дейстивето на озонът върху биологичните структури може да се опише в две основни насоки:
- Директно въздействие, дължащо се на силният окислителен ефект на озона върху бактерии, вируси, гъбички, паразити и спори.
- Индиректно действие, базирано на верижни биохимични механизми получени при контакта на озонът с различни течности и тъкани (кръв, лимфа, липиди, вода, естествени масла).
Детайлно описание действието на озона:
Бактирициден, антимикотичен и противовирусен ефект: дължи се на директният окислителен ефект върху фосфолипидите и липопротеините, с което се разрушава структурата на стената на патогена и той умира. Ефективността върху различните патогени е зависима от концентрацията на озона и времето на експозиция. Грам положителните бактерии, поради спецификите на клетъчната стена са много по-податливи на озонотерапия. При гъбичките, озонът подтиска клетъчният растеж в различни стадии. При вирусите, озонът нарушава вирусното капсулиране и разстройва репродуктивният цикъл, чрез разкъсване на връзката вирус-клетка чрез процес на пероксидация.
При администриране на озон в кръвта, той встъпва във взаимодействие в организма основно с мастните киселини и липопротеини, някои карбохидрати и аминокиселини /тирозин, триптофан, хистидин, цистин, метионин/ в кръвта, междуклетъчните пространства и клетъчните мембрани на различните тъкани. В резултат се образува каскада от сложни физико-химични окислителни реакции (озонолиза), с последствие образуване на първични и вторични продукти (озониди), от което изхожда освен пряко бактерицидно и фунгицидно действие при локално прилагане, така и различни други системни ефекти.
Влияе върху липидната обмяна, чрез директно окисление на мастните киселини, което води до понижаване на холестерол и триглицериди. Този ефект намира приложение в превенцията на атросклероза.
Озонът има
силен окислителен ефект,
той реално стимулира (катализира)
антиоксидантната система в лицето на
основните чистачи на свободни радикали,
а именно ензимите супероксид дисмутаза,
глутатион пероксидаза и каталаза. По
този начин озонът подпомага и превенцията
срещу разрушаващото въздействие на
свободните радикали.
Стимулира
имунитета чрез катализиране
на механизми за производството на
интерферон. Това води до активиране на
имуномодулиращ и противовирусен
механизъм. Интерферона стимулира
производството на цитокини, с което се
активира и проиводството на макрофагите
и Т- лимфоцитите. Този естествен ефект
на стимулация на интерферон и последващите
механизми намира сериозно приложение
при терапия на вирусните болести и в
частност вирусните хепатити.
Силен
противовъзпалителен и аналгетичен
ефект.
Намалява медиаторите на възпалението, възпрепятства натрупването на млечна киселина и СО в огнището на възпаление, индуцира синтеза на простациклини и други вазодилататори, което създава мощен противовъзпалителен, противооточен, вазодилатативен и аналгетичен ефект.
Озонът е мощно оръжие срещу хипоксията (кислородният дефицит). Благодарение на труда на двукратният носител на Нобелова награда д-р Ото Вартбург е ясна основната причина за стотици заболявания – хипоксията (кислородният глад на клетъчно ниво). Това е причината поставяща се в основата на дегенеративните и туморни заболявнания: артрит, артроза, атеросклероза, мултиплена склероза, злокачествени заболявания, ревматизъм и т.н.
Нервно-стимулиращо действие.
Вторичните съединения на озона, т.нар. озониди, имат способността да преминават хематоенцефалната бариера в мозъка, навлизат в ЦНС, където със своя мембраностабилизиращ ефект допринасят за активизиране функциите на невроните по синаптично взаимодействие, транспорт, предаване и съхранение на информация.
Озонът катализира процесите на детоксикация в тялото.
Нашето тяло е съставено от 80% вода. От тях 90% е лимфа и 10% е кръв. Клетките функционират чрез изгаряне на захар за да осигурят енергия. Остатъчните продукти при този процес са въглероден двуокис и вода. Ако има недоимък на кислород на клетъчно ниво, изгарянето ще е непълноценно и ще се формират въглероден окис и млечна киселина. Тялото не може лесно да се освободи от окиса, което пречи хемоглобина да се свърже с чистият кислород и телесната температура пада. В резултат млечната киселина се натрупва в системата, запушва лимфните и нервни пътища, евентуално калцификация и причинява дегенеративни заболявания. Необходимо е постъпването на повече кислород и окисляване на тези токсини, но ако това не е възможно, те се натрупват. Кръвта ще пренася тежки товари с утайка и токсините се натруват в мазнините и съединителните тъкани. Водата изграждаща тялото става все по “мръсна”. Болестите са резултат. Озонът и озонидите влияят на всички нива от описаната патогенеза, с което се проявяват един от най-силните начини за детоксикация на тъканите.
Подобряване на циркулацията.
При циркулаторните
заболявания, съсирването на червените
кръвни клетки възпрепятства кръвният
поток през малките капиляри и намалява
кислородната абсорбция поради намалена
контактна повърхност. Озонът намалява
или елиминира съсирването на червените
кръвни клетки и възстановява тяхната
подвижност едновременно с възстановяване
на способността за транспорт на кислород;
окисява плаките в артериалните съдове,
давайки възможност за изхвърлявето на
отпадните продукти, непозволявайки
съсирването на червените кръвни
клетки.
Стимулация на кислородният
метаболизъм.
Озонът причинява повишаване на гликолизните нива в еритроцитите. Това води до стимулация на 2,3-дифосфоглицерата, което пък води до повишаване на количеството освободен в тъканите кислород. Стимулира се продукцията на клетъчни ензими, които действат като чистачи на свободни радикали (глутатион пероксидаза, каталаза и супероксид дисмутаза). Озонът стимулира цикъла на Кребс.
Противотуморен ефект.
Превенция и директно въздействие
Автохемотерапия
Автохемотерапията представлява озониране под “високо налягане” на 150-200 мл. собствена венозна кръв. Озонирането под “високо налягане” е иновативна озон процедура на HAB Gmbh, при която озоно-кислородната смес влиза в многократно по-наситен контакт с формените елементи на кръвта и така се постигат по-добри терапевтични показатели. При процедурта системата е напълно затворена, без контакт с външната среда. По този начин напълно се елиминира рискът от евентуално замърсяване. Апаратурата притежава скенираща кръвта система с клапан за недопускане навлизането на газов ембол при обратното вливане на кръвта. Всяка процедурата се провежда с еднократен комплект за хемотрансфузия, газови филтри и антикоагуланти съгласно стандартите за най-висока степен на сигурност на Германската озон асоциация.
Концентрацията на озон в кислородо-озонната смес, с която се озонира кръвта е прецизно контролиранав терапевтичните граници 5- 80μg./ мл. Дозирането на озона е в зависимост от типа заболяване и статуса на пациента.
Автохемотерапията под “високо налягане” е доказала ефективността си при следните заболявания: всички чернодробни увреждания причинени от алкохол (алкохолно-токсични увреждания), вируси (хепатит А, хепатит В, хепатит С, хроничен хепатит), медикаменти, химикали и тежки метали; нарушена кръвоносна циркулация на ръцете, краката и мозъка; атеросклероза; възстановяване след инсулт (включително парализа); ревматични заболявания в това число мускулен или ставен ревматизъм, лумбаго, ишиас; артрит; висок холестерол и триглицериди; високо ниво на пикочна киселина (подагра); забавено физическо възстановяване слес тежки заболявания; всички очни заболявания причинени от намалена кръвна циркулация; мигрена; виене на свят; обща умора; грип, остри вирусни и бактериални заболявания; забавен метаболизъм, наднормено тегло; целулит; анти-ейджинг терапия.
Автохемотерапията е най-качественият анти-ейджинг метод използван в стотици клиники в цял свят.
Чревна озон-инсуфлация
Чревната озон-инсуфлация се извършва чрез подаване на дозирано количество озоно-кислородна смес в дебелото черво. Газовата смес постъпва в чревната система, чрез малък спекулум през ануса. Веднъж постъпила газовата смес упражнява въздействието си по няколко механизма: директен ефект върху лигавицата и микробиалната среда; след контакт с чревната лигавица-постъпване в чревната кръвоносна и лимфна мрежа с индуциране на бърз имуномодулиращ и детоксикиращ ефект; посредством мезентериалното кръвообръщение-продуктите, образувани при озонацията постъпват през v. portae в черния дроб и осъществяват директен ефект върху чернодробните клетки (хепатоцитите), а в последствие върху целия организъм;
Този вид терапия
освен с високата си ефективност при
някои локални заболявания е алтернатива
за извършване на озонотерапия в случаи,
когато е невъзможно извършването на
автохемотерапия (при деца, възрастни,
както и болни със заболявания на
кръвоносната мрежа). Чревната инсуфлация
е доказала ефективността си при следните
заболявания: различни кожни заболявания
(акне, екзема, псориазис, дерматит); често
боледуване; остри вирусни и бактериални
заболявания; остър и хроничен цистит;
простатит – остър и хроничен; остър и
хроничен колит; улцерозен колит;
метеоризъм (газове); дисбактериоза;
хронични алергии и хранителни
непоносимости;
чревна кандидоза;
синдром на лесно дразнимото дебело
черво; болест на Крон;
вирусен хепатит
А, В, С; хроничен хепатит; чернодробна
цироза; алкохолно-токсични чернодробни
увреждания;хемороиди;
Забележка: за по-добра ефективност на чревната инсуфлация е препоръчително да се провежда след процедура по колон-хидротерапия или при невъзможност за това, след пълноценно евакуиране на чревното съдържимо.
Вагинална озон инсуфлация
Вагиналната озон инсуфлация представлява дозирано въвеждане на озоно-кислородна смес през малък катетър във влагалището. Гениталната лигавица притежава обилна кръвоносна и лимфна система, което позволява бързо проникване на озоно-кислородната смес в гениталиите и целият малък таз.
По този начин на администрация ефективно се повлияват: локални генитални възпаления; венерически заболявания; гъбички; бяло течение; цистит; уретрит; туморни процеси в гениталиите и малкият таз;
Противопоказания: бременност и кърмене.
Подкожно и мускулно озониране
Подкожното и мускулно озониране се извършва чрез въвеждане на озоно-кислородна смес в подокожната мастна или мускулна тъкан. Действието се характеризира с бърз аналгетичен, протововъзпалителен и регенериращ ефект. Честотата и броят на процедурите се определя от спецификата на конкретното заболяване.
Индикации: травми на мускулите и сухожилията; дископатия; плексит; дискова херния; междуребрена невралгия; труднозаздравяващи рани (в комбинация с външно озониране);
Вътреставно озониране
Ставното озониране се провежда чрез въвеждане на озоно-кислородната смес в околоставните тъкани или вътреставната капсула в зависимост от конкретните индикации и стадия на заболяването. Ефектът е бърз аналгетичен, противовъзпалителн и регенериращ тъканите.
Индикации: артрозни процеси (гонартроза, коксартроза); артралгия (болезненост на ставите); артрит (за по-добър ефект може да се комбинира с голяма автохемотерапия); травми;
Външно озониране
Външното озониране се провежда чрез излагане на част от тялото под продължителното въздействие на високо-концентрирана озоно-кислородна смес. Методът е високо ефективен при локални болестни процеси (предимно на крайници). Външното озониране е доказало ефективност при следните заболявания: трудно-заздравяващи рани; варикозни рани, особено при диабетно болни; локални възпалителни и гъбични процеси на крайниците; възпаления на външното ухо; дерматити и други кожни заболявания позволяващи локалното приложение; локални изгаряния;
Озонирана вода
Озонирането на вода се извършва чрез специален аксесоар към апаратите на “НАВ – Aquazon”. Процесът на озониране на 1 л. вода отнема 30 мин. при концентрация от 60 мкг/мл озон-кислородна смес. Поради силната нестабилност на озонът, неговата концентрация в озонираната вода спада до 30-40 мкг/л веднага след озонацията. В следващите 2-3 часа концентрацията спада с още 30-40%. Максималната годност на озонираната вода е 48 часа, съхранена при температура 4-5°С. Озонът масово се използва за дезинфекция на вода и различни материали в хранително-вкусовата промишленност и медицината. Озонираната вода за медицински цели се прилага чрез жабурене, поглъщане на дозирано количество, капково приложение при процеси в носните или ушните кухини, силен дезинфект върху раневи повърхности, вагинални промивки, клизми или коло-хидротерапия.
Показания: възпалителни процеси на лигавицата в устната кухина; парадонтоза; остри и хронични процеси в носоглътката; синузит; гъбични процеси в устната кухина; възпалителни заболявания на хранопровода и стомаха; гастрит и язвена болест; хеликобактер пилори, познат като основна причина за язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника; дезинфектиране на рани;вагинални промивки при възпалителни заболявания на генаталиите, бяло течение, гъбични заболявания, цистит.
Озонирани масла
Озонираните масла представляват растителни масла (зехтин, бадемово, рапично и др) наситени с озоно-кислородна смес в различна концентрация.
Създаването на озонираните масла е продиктувано от интереса към локалното приложение на озона. Озонът е крайно нестабилен и бързо се разпада, и поради това приложението му във вода е непрактично. Затова се е развила друга форма: стабилизиране на озоновата молекула като озонид, между двойните връзки на моно и полиненаситените мастни киселини в растителните масла. Под тази форма (при правилно съхранение) озонът може да бъде стабилен дори в продължение на 10 години.
Озонидите показват високо антимикробна активност и липса на резистентност или странични ефекти. Най-често в практиката се използва озониран зехтин.
Приложения:
- Мединска употреба
Вътрешно приложение: при гастрит, язвена болест, колит, гъбички.
Външно приложение: кожни заболявания, незарастващи рани, ухапвания, изгаряния, хемороиди, фисури, кървящи венци, пародонтоза, абсцеси и т.н.
- Козметика
Витализиране на кожата, борба с преждевременно остаряване, бръчки; целулит; акне.
Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!