Казано общо, алкохолът пречи на комуникативните пътища на мозъка и може да повлияе не само на неговата структура, но и на начина, по който той работи. Алкохолът затруднява мозъчните зони, контролиращи баланса, паметта, речта и преценката, да вършат работата си, което води до по-голяма вероятност от наранявания и други негативни резултати. Злоупотребата с алкохол в дългосрочен план, причинява промени в невроните на мозъка, като намалява размера им.

Загуба на съзнание, предизвикано от алкохол

Злоупотребата с алкохол може да причини безсъзнание, както и замъглена мисъл – пропуски в паметта на човек за събития, настъпили в нетрезво състояние. Тези пропуски се случват, когато човек изпие по-голямо количество – алкохолът временно блокира прехвърлянето на спомени от краткосрочно към дългосрочно съхранение – известно като консолидация на паметта – в мозъчна област, наречена хипокампус.

Злоупотреба с алкохола

Продължаването на пиенето, въпреки ясните признаци за значителни увреждания, може да доведе до предозиране – отравяне с алкохол. То възниква, когато има толкова много алкохол в кръвния поток, че областите на мозъка, контролиращи основните функции за поддържане на живота – като дишане, сърдечен ритъм и контрол на температурата – започват да се изключват. Симптомите на предозиране с алкохол включват умствено объркване, затруднено оставане в съзнание, повръщане, гърчове, затруднено дишане, бавен сърдечен ритъм, лепкава кожа, притъпени реакции (като липса на рефлекс за повръщане, който предотвратява задушаване) и изключително ниска телесна температура. Предозирането с алкохол може да доведе до трайно увреждане на мозъка или смърт.

Алкохолно разстройство

Тъй като хората продължават да пият алкохол, с течение на времето могат да настъпят прогресивни промени в структурата и функцията на мозъка им. Тези промени могат да компрометират мозъчната функция и да стимулират прехода от контролирана, случайна употреба към хронична злоупотреба, която може да бъде трудна за контролиране и да доведе до алкохолно разстройство (това разстройство, свързано с употребата на алкохол е медицинско състояние, характеризиращо се с нарушена способност за спиране или контролиране употребата на алкохол, въпреки неблагоприятните социални, професионални или здравни последици). Индивиди с умерено до тежко алкохолно разстройство, могат да влязат в нездравословния цикъл на алкохолната зависимост. Алкохолната зависимост е хронично рецидивиращо разстройство, свързано с компулсивно пиене на алкохол, загуба на контрол върху приема и появата на отрицателно емоционално състояние, когато алкохолът вече не е достъпен.

Как се развива зависимостта в мозъка?

Алкохолът, подобно на другите наркотици, има мощен ефект върху мозъка, създавайки приятни чувства и притъпявайки негативните чувства. Тези чувства могат да мотивират някои хора да пият алкохол отново и отново, въпреки възможните рискове за тяхното здраве и благополучие. Например, проучванията показват, че с течение на времето пиенето за справяне със стреса – въпреки че може да осигури временно облекчение от емоционалния дискомфорт – има тенденция да засилва негативните емоционални състояния между пристъпите на консумация на алкохол. Тези промени могат да мотивират по-нататъшното пиене и да накарат индивида да остане в нездравословен цикъл на консумация на алкохол.

Промените могат да продължат дълго след като човек спре да пие алкохол и могат да допринесат за рецидив на пиенето. Степента за способността на мозъка да се върне към нормално състояние, след дълготрайна трезвост, не е напълно проучена, но нарастващият брой проучвания показват, че поне някои мозъчни промени, предизвикани от алкохолното разстройство, както и промените в мисленето, чувствата и поведението, които ги придружават, могат да се подобрят и евентуално да се обърнат след месеци на въздържание от пиене.

Етапи в цикъла на пристрастяване

Пристрастяването може да се очертае като повтарящ се цикъл с три етапа. Всеки етап е свързан с останалите и се захранва от тях. Тези етапи включват предимно три влияния: значимост на стимула, негативни емоционални състояния и изпълнителна функция, които се отразяват съответно в три ключови области на мозъка: базалните ганглии, разширената амигдала и префронталната кора. Човек може да премине през този триетапен цикъл в продължение на седмици или месеци или да премине през него няколко пъти на ден. Човек може да влезе в цикъла на пристрастяване на всеки един от следните етапи:

Етап на пренасищане или интоксикация: награда, значимост на стимула и патологични навици.

По време на този етап човек изпитва възнаграждаващите ефекти на алкохола, като еуфория, намаляване на тревожността и облекчаване на социалните взаимодействия. Повтарящото се активиране на системата за възнаграждение на базалните ганглии засилва поведението при пиене на алкохол, увеличавайки вероятността от повторна консумация. Базалните ганглии играят важна роля в мотивацията, както и във формирането на навици и други рутинни поведения. Това повтарящо се активиране на базалните ганглии също в крайна сметка задейства промени в начина, по който човек реагира на стимулите, свързани с пиенето на алкохол, като конкретни хора, места или свързани с алкохола сигнали, като например определени стъклени изделия или изображения или описания на пиене. С течение на времето тези стимули могат да предизвикат силно желание за пиене на алкохол. Повтарящата се консумация на алкохол също води до промени в базалните ганглии, които водят до формиране на навик, което в крайна сметка допринася за компулсивна употреба.

Отрицателен ефект или етап на оттегляне: дефицит на възнаграждение и излишък от стрес.

Когато човек, който е пристрастен към алкохола, спре да пие, той изпитва симптоми на отнемане – или симптоми, които са противоположни на положителните ефекти на алкохола, които се изпитват при пиенето му. Тези симптоми могат да бъдат физически (нарушения на съня, болка, усещане за болест) и емоционални (дисфория, раздразнителност, безпокойство и емоционална болка). Смята се, че негативните чувства, свързани с отказването от алкохол, възникват от два източника. Първо, намаленото активиране в системите за възнаграждение – или дефицитът на възнаграждение – на базалните ганглии затруднява хората да изпитат удоволствията от ежедневието. Второ, повишеното активиране на мозъчните системи за стрес – или стресово пренасищане – в разширената амигдала – допринася за тревожност, раздразнителност и безпокойство. На този етап човекът вече не пие алкохол за приятните ефекти, а по-скоро, за да избяга от неприятните чувства, които са резултат от хроничната злоупотреба с алкохол.

Етап на загриженост или очакване: копнеж, импулсивност и изпълнителна функция.

Това е етапът, на който индивидът отново търси алкохол след период на въздържание. Човекът е обзет от мисълта за алкохола, как да получи повече от него и очаква с нетърпение следващия път, когато ще го пие. Префронталната кора – област от мозъка, отговорна за изпълнителната функция, включително способността да се организират мисли и дейности, да се приоритизират задачите, да се управлява времето и да се вземат решения – е компрометирана при хора, страдащи от алкохолна зависимост. В резултат на това, тази област на мозъка играе ключова роля в този етап.

Хиперкатифея

Хиперкатифея е дума, която може да се използва за описание на негативното емоционално състояние, свързано с отнемането на наркотици. Предполага се, че това свръхактивно отрицателно емоционално състояние стимулира консумацията на алкохол, за да се намери облекчение от това емоционално състояние, и може да бъде причинено от дълбоки промени в мозъчните системи за възнаграждение и стрес.

Защо трябва да се тревожим за алкохолното разстройство и пристрастяването към алкохола?

Консумацията на алкохол е свързана с много здравни и социални последици, включително намеса в личните взаимоотношения, сърдечни и чернодробни заболявания, рак, катастрофи с моторни превозни средства и други злополуки, свръхдоза алкохол, насилие, убийства и самоубийства. Ако дадено лице има алкохолно разстройство, особено ако е умерено до тежко и включва пристрастяване към алкохол, по-вероятно е това лице да консумира редовно алкохол в нива, свързани с тези ефекти върху здравето. Младите хора са особено изложени на риск от алкохолно разстройство. Употребата на алкохол по време на юношеството (от предтийнейджърските години до средата на 20-те години), може да повлияе развитието на мозъка, което прави по-вероятно, те да бъдат диагностицирани с такова по-късно в живота си. Въпреки това, повечето хора с алкохолно разстройство – независимо от тяхната възраст или тежестта на техните алкохолни проблеми – могат да се възползват от лечение с поведенчески здравни терапии, лекарства или и двете.

Влияние върху юношеския мозък

Мозъкът на подрастващите са по-уязвими към отрицателните ефекти на алкохола, отколкото мозъците на възрастните. Злоупотребата с алкохол по време на юношеството, може да промени развитието на мозъка, потенциално да доведе до дълготрайни промени в мозъчната структура и функция.

Пренатална въздействие на алкохола
Излагането на алкохол преди раждането, може да причини увреждане на мозъка, водещо до редица проблеми в развитието, когнитивни и поведенчески проблеми, които могат да се появят по всяко време в детството. Алкохолът може да попречи на развитието на плода на всеки етап от бременността, включително много ранна бременност и преди жената да разбере, че е бременна.

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!