Злокачествените новообразувания, с произход от лимфната тъкан, се наричат малигнени лимфоми. Представляват важна група онкологични заболявания от медико-социална гледна точка, тъй като много често засягат хората в млада и активна възраст и протичат с тежки системни увреждания. Терапевтичният подход при лечение на лимфом се определя главно според вида на конкретния лимфом, стадия на болестта и общото здравословно състояние на пациента. Етиологичните фактори, предразполагащи появата на тези новообразувания, не са напълно изяснени, но като възможни рискови фактори се обсъждат следните: генетичната предиспозиция; някои вирусни инфекции, особено при инфекция с вируса на Epstein-Barr; имунодефицитни заболявания; при провеждане на лъчетерапия по повод на друго заболяване; някои фактори от професионалната среда, като контакт с пестициди, бензол и други. Злокачествените новообразувания на лимфната тъкан по хистологични критерии се разделят на две основни групи, а именно Ходжкинови и неходжкинови лимфоми.

Клиничното протичане на различните видове е идентично, с някои общи клинични признаци. Някои видове лимфоми протичат дълго време безсимптомно или само с леко увеличение на лимфните възли, което затруднява поставянето на диагнозата, тъй като пациентите нямат оплаквания и съответно не търсят лекарска помощ, докато процесът не напредне значително.
Своевременното поставяне на диагнозата е ключов момент в терапията на лимфома, особено в детска и млада възраст. Колкото по-рано бъде открито малигненото новообразувание, толкова по-високи са шансовете за пълно излекуване и благоприятна прогноза. Признаци, говорещи за активизиране на процеса (и поради които пациентите най-често търсят лекарска помощ), са някои от следните симптоми: увеличение на лимфните възли, локализирано или генерализирано, като обикновено лимфните възли не са болезнени при натиск. Най-често се засягат лимфните възли на шията, в областта на подмишниците и слабините; изпотяване през нощта, отслабване на тегло, особено с повече от 10 % за последните три до шест месеца, повишение на телесната температура, уморяемост, слабост. Често заболяването протича с грипоподобна симптоматика и може да бъде погрешно диагностицирано.

В зависимост от локализацията и броя на засегнатите групи лимфни възли се определя стадият на болестта.

Характерно за първи стадий е засягането на само една група лимфни възли, без значение от локализацията им.
При втори стадий е налице засягане на повече от една група лимфни възли, като важна особеност в локализацията им е, че са разположени от една и съща страна на диафрагмата.
При засягане на лимфни възли от двете страни на диафрагмата процесът се категоризира в трети стадий.
Четвърти стадий е с най-неблагоприятна прогноза, тъй като освен лимфните възли се засягат и други структури, най-често черен дроб, слезка, костен мозък.

Конвенционалната терапия на лимфом – автор д-р Лилия Пашова-Стоянова

Хирургична терапия и оперативно отстраняване на лимфоми се прилага ограничено само по строги показания. Обикновено се прилага при пациенти в първи стадий, без данни за обхващане на повече от една група лимфни възли и без системна симптоматика. За постигане на по-добри резултати се препоръчва провеждане на лъчетерапия след хирургичното лечение.

Лъчетерапия
Методът се състои в приложение на йонизиращо лъчение като поддържаща и профилактична терапия за предпазване от повторна поява или след хирургично отстраняване на лимфома.
Дозата се определя индивидуално при всеки пациент, като трябва да се имат предвид, че облъчването може да доведе до фиброза на съответните тъкани, алопеция, отоци, сухота в устата и в очите, повишен риск от вторични неоплазми.

Химиотерапия
Това е най-прилаганият и с най-висока ефективност метод за лечение на лимфоми. Основен принцип на противотуморната химиотерапия е осъществяването на избирателна цитотоксичност (унищожаване на клетките) спрямо туморните клетки, без засягане на нормалните тъкани и органи. Предпочита се комбинираната полихимиотерапия, в сравнение с монотерапията, поради по-добрите резултати, намаляване на риска от рецидив на болестта и забавяне на развитието на резистентност към медикаментите.
Имунотерапията включва използване на медикаменти с имуномодулиращ ефект. Имуносупресорите се използват в комплексната терапия при лечението на малигнени лимфоми, като най-често се използват глюкокортикостероиди, имуносупресивни антитела и цитотоксични агенти. След постигане на ремисия се използват имуностимулиращи агенти, като например интерферон и цитокини.
В съвременната клинична практика се прилагат стандартизирани схеми на лечение, като особено често се прилагат някои от следните:
R-CHOP: ритуксимаб, циклофосфамид, доксорубицин, винкристин и преднизон
COPP: циклофосфамид, винкристин, прокарбазин и преднизолон
ABVD: доксорубицин, блеомицин, винбластин и дакарбазин
DHAP: дексаметазон, цитарабин и цисплатин
EDAP: етопозид, дексаметазон, цитарабин и цисплатин
FCR: флударабин, циклофосфамид и ритуксимаб
В състава на тези схеми влизат предимно циторедуктивни лекарства от различни фармакологични групи, моноклонални антитела (ритуксимаб) и кортикостероиди (преднизон, преднизолон).
Обикновено се прилагат в няколко високо дозови курса, с интервал между тях в рамките на две до три седмици, за да може да се възстанови функцията на костния мозък.
Дозирането се определя индивидуално, като важна особеност е, че се изчислява на база на телесната повърхност, поради малката терапевтична ширина на лекарствените агенти и риска от бързо развитие на токсични реакции. Медикаментите се прилагат обикновено парентерално под формата на интравенозна инфузия. Една от най-честите причини за неуспех от този метод на лечение на лимфом е развитието на множествена лекарствена резистентност, при която се наблюдава отслабване до пълна липса на ефект от определени медикаменти.

Вътрешно лъчение – трансплантация на стволови клетки:
Стволовите клетки представляват родоначални клетки, от които произхождат клетките на различните кръвни линии.
В зависимост от състоянието на пациента се извършва автоложна (използват се стволовите клетки на болния, когато костният мозък не е засегнат от малигнения процес) или алогенна (от донор) трансплантация. Методът се прилага с висока ефективност при млади пациенти, при които лимфомът се класифицира в първи или втори стадий, без данни за засягане на други органи или системи.
Палиативно лечение
Палиативната терапия се прилага с цел облекчаване на симптоматиката и намаляване на страданията на пациентите с малигнени заболявания. Този метод се прилага едновременно с останалите методи за лечение на лимфом още от поставянето на диагнозата, при рецидив или при напреднал процес. При пациенти в напреднал стадий, с генерализирана лимфаденомегалия и полиорганни увреждания, се прилага симптоматично поддържащо лечение, чиято основна цел е намаляване на болката. Основните групи лекарства, които се прилагат, са аналгетици, антипиретици, успокоителни и лекарства, облекчаващи гаденето и повръщането (антиеметици). При пациенти, които не се повлияват от приложеното до момента лечение, се използват високи дози цитостатици, в комбинация с растежни фактори, с или без автоложна трансфузия на консервирани стволови клетки.
След приложеното лечение на лимфом може да се очаква някои от следните терапевтични отговори: пълна ремисия: регресия на болестта и пълно оздравяване се наблюдава обикновено при пациенти в първи или втори стадий; непълна ремисия: наблюдава се регресия на болестта, но част от клиничната симптоматика персистира и след приложената терапия; липса на повлияване или прогресия на болестта: наблюдава се предимно при пациенти в трети или четвърти стадий, при които процесът е напреднал значително;
рецидив: определя се при повторна поява на клинична симптоматика при пациенти, които са били поне една година в ремисия.
Необходимо е периодично проследяване на състоянието на излекуваните пациенти, тъй като рецидив на болестта възниква в рамките на пет години при около 90 % от болните.
Някои алтернативни средства за лечение на Ходжкинов или неходжкинов лимфом могат да окажат благоприятен резултат, прилагани успоредно с противотуморната терапия. Такива са: акупунктура; хомеопатични средства; билки: котешки нокът, гравиола, глухарче; промяна в начина на живот: здравословно хранене, с достатъчен прием на витамини, минерали, фибри и полезни мазнини, достатъчна физическа активност, отказ от тютюнопушенето и алкохол. Тези средства подпомагат имунната система и могат да окажат протективно действие и удължаване на периодите на ремисия.
Билки за лечение на лимфом – автор д-р Албена Ройдева

Лимфомите са ракови заболявания, които възникват в лимфната система. Лимфната система е част от имунната система и включва далак, тимус, лимфни възли и костен мозък и е отговорна за производството, съхранение и транспортирането на белите кръвни клетки в тялото. Симптомите на лимфом може да включват: подуване на лимфните възли в областта на шията, подмишниците или слабините; уголемени сливици, уголемен черен дроб или далака; необяснима загуба на тегло; треска; изпотяване; липса на енергия; сърбеж по тялото в продължение на няколко седмици. Много хора търсят допълнителни и алтернативни средства, които да подпомогнат битката със заболяването. Сред най-често обсъждани са:

Джинджифилът е билка, традиционно използвана за потискане на гаденето и нарушеното храносмилане. Може успешно да се прилага срещу гаденето при химиотерапия; може да бъде приеман по различни начини. Някои хора помагат го дъвчат директно, други предпочитат да е под формата на чай или таблетна форма.

Може да взаимодейства с някои от лекарствата, прилагани при рак, затова не забравяйте да се консултирате с лекаря си, преди да започнете да го приемате!
Магданозът е бил използван в традиционната медицина терапията на редица тумори и ракови заболявания. Смята се, че има известно инхибиторно действие върху растежа и разпространението на раковите клетки. Корените, листа и семената се използват в различни лекарствени форми, включително чайове и екстракти. Според A.P. John от Националния институт за изследвания на рака на САЩ (Institute for Cancer Research), магданозът има потенциал да спре растежа и разпространението на раковите клетки. Учените от Института обясняват това с наличие в него съединения, които помагат за блокирането на ензими, наречени фактори за епителиален растеж (Epithelial Growth Factors), които стимулират растежа и разпространението на рака.
Женско биле
Екстракт от корен женско биле предизвиква стероид-подобни реакции в организма, което помага на пациентите с лимфом да наддават на тегло. Също така, пречи на растежа и разпространението на лимфоми и левкемии.
Гъбите Рейши известни са с противораковите и имунни реакции, подпомагащи организма. Резултати от лабораторни изследвания и наблюдения показват, че екстракт от Ganoderrma lucidum оказва значителна активност срещу левкемия, лимфом и множествен миелом. Това дава основание да се смята, че гъбите Рейши могат да бъдат включени в нова, комбинирана терапия на хематологичните злокачествени заболявания.

Бялят трън е полезен за подпомагане на детоксикацията на тялото, с цел предпазване на клетките от токсини. Освен това, повишава нивата на глутатиона, който е вещество, необходимо за оптималната дейност на детоксикационните ензими на чернодробните клетки.
Зеленият чай притежава антиоксидантно, противораково и повишаващо устойчивостта на организма действие. Фитохимикалите нарушават процесите на гликолиза в раковите клетки и по този начин пречат на снабдяването им с енергия.
Алтернативни техники за лечение на лимфом
Акупунктурата е вид традиционна китайска медицина, която включва поставяне на малки игли в точно определени точки по тялото. По този начин се осъществява деблокиране на енергията (Чи) и се реорганизират енергийните пътища. Акупунктурата може да намали повръщането, предизвикано от химиотерапията и също така, да намали болката.
Облекчение на стреса
За намаляване на стреса могат да бъдат приложени различни техники и терапии от Алтернативната медицина. Най-често с тази цел се използват: масаж, медитация, йога,Тай чи,Биофийдбек, хипноза
Златни наночастици за лечение на лимфом
Съществуват сравнително нови проучвания, които съобщават за ново експериментално лечение на лимфомът, основаващо се на любимата „храна“ на В-клетъчните лимфомни клетки – HDL холестерол. Изследване, проведено в Northwestern Medicine установило това посредством нова наночастица, която изглежда като „храна“ за раковите клетки, но в действителност, когато попадне в раковата клетка я блокира и прави невъзможно навлизането на HDL холестерол е нея. Недостигът на хранителни вещества за раковата клетка води до нейната смърт. Проучването, извършено от К. Шад Такстън (C. Shad Thaxton) и Лео И. Гордън (Leo I. Gordon) показва, че синтетични HDL наночастици имат способността да убият клетките на В-клетъчен лимфом в култивирани човешки клетки и инхибират растежа на човешки В-клетъчен лимфом при мишки.
Какъв е механизмът на действие?
Последни проучвания показват, че клетките на В-клетъчният лимфом е зависим от поемането на HDL холестерол (липопротеини с висока плътност), от който те си набавят мазнини. Наночастиците, първоначално разработени от Такстън като възможно лечение за сърдечно заболяване, силно се доближават до размера, формата, химическата повърхност на природните HDL холестерол. Съществува обаче и една ключова разлика – пет нанометра златна частица в ядрото. Това се оказва ключов елемент в откритието, тъй като, след като „заблудят“ лимфомната клетка и се прикрепят към нея, златното ядро не позволява тя да усвои необходимото й количество холестерол. По този начин, наночастиците не действат като убиват директно клетките или инхибират туморния растеж, а водят до гладуването на лимфомните клетки. Когато не разполагат с достатъчно холестерол, клетките не могат да нараства, да се делят и размножават. Първоначално терапията с наночастици била изпитана успоредно с прилаганото медикаментозно лечение, но след това и самостоятелно. Изненадващо било, че терапията с наночастиците без лекарства показала почти същото ниво на ефективност.
Защо златно ядро?
Учените избират злато, уповавайки се на качествата му на инертен метал. Неговата единствена роля всъщност е да запълни мястото на холестерола. Изследователите са насърчени от по-ранните си изследвания, които показват, че HDL наночастиците не въздействат върху другите човешки клетки, към които обикновено се насочва HDL холестеролът. Също така, златните частици могат да се изработят в изключително дискретен размер и форма, което ги прави отлични матрици за създаване на синтетичен HDL холестерол, наподобяващ природния. Както всяко ново и експериментално лечение, терапията с наночастици се нуждае от допълнително изпитване. Учените продължават работата си по метода, като се надяват скоро да успеят да извършат изследвания с животни и хора.

Важно е да знаете, че алтернативната медицина не може самостоятелно да излекува лимфом и в никакъв случай не бива да заменя конвенционалното лечение! Въпреки това, може да използвате тези средства за контрол на симптомите. Винаги се консултирайте с Вашия лекар, преди да направите промени в плана на лечение!

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия.

Отказ от отговорност: Информацията, съдържаща се в този сайт, е предназначена само за образователни цели и не е заместител на съвет, диагностика или лечение от лицензиран лекар. Не е предназначено да обхваща всички възможни предпазни мерки, лекарствени взаимодействия, обстоятелства или нежелани ефекти. Трябва да потърсите бърза медицинска помощ за всички здравословни проблеми и да се консултирате с Вашия лекар, преди да използвате алтернативна медицина или да промените режима си.