Протеините са основните градивни единици в клетъчните структури на всички живи организми. Те са част от всяка клетка, всяка кост, от кръвта и от всички тъкани в нашето тяло. Протеинът върши работата на клетките. Основното гориво, което задвижва нашите клетки обаче са въглехидратите. Мазнините и протеините от храната също могат да бъдат източник на енергия при липса на въглехидрати, но имат изключително ниска ефективност при преобразуването им в енергия. Затова протеинът от храната не е основен източник на енергия, той има съвсем други функции — да помага на клетките да се обновяват, растат и развиват, пише:http://veganholistic.com/
По химическа конфигурация протеините представляват дълги вериги от аминокиселини. Повечето от тези вериги са съставени от 100 до 300 аминокиселини, които се наричат полипептиди. Това са връзки от над 10 аминокиселини свързани заедно. Съществуват 22 основни аминокиселини, които могат да се свържат по почти безкрайна поредица от начини, за да създадат тези между 10 000 и 50 000 различни вида протеини, които се срещат в нашето тяло.
Нашата уникалност като индивиди се определя от само една миниатюрна част различия в протеините, които ни изграждат на физическо ниво. Тези различия се определят от поредиците аминокиселини записани в гените наследени от нашите родители и разклоненията в родословното ни дърво. Чудесата на ДНК продължават да заинтригуват учените, които все още има да разбират и откриват много неща свързани с генетичния код. Това за което става въпрос тук е, че гените са тези, които направляват производството на всички протеини в нашето тяло. Всеки различен тип протеини пък се създават за изпълняването на различни жизнени функции.
Ензимите например са един от видовете протеин, които са необходими за всички жизнени процеси. Те са тези протеини, които свързват заедно всички аминокиселинни вериги. Те са катализаторите, които казват на тялото дали да изгради или разгради определени вещества. Този процес на непрестанно създаване и разрушаване на определени неща в нашето тяло се повтаря по милиарди пъти всеки ден. Това е начина, по който всяка жизнена система се обновява непрестанно. Ето защо децата растат и стават големи хора, костите ни се преизграждат за период от две години, а всяка клетка в тялото ни е подновена до 7 години. Храната, която ядем играе важна роля за запазването на генетичния код, а множество изследвания свързват консумацията на месо с поражения върху човешкото ДНК.
Някои протеини спомагат за поддържане на флуидния баланс, особено за критичния баланс между киселини и основи. Всяко отклонение от него може да бъде фатално. Други протеини вършат своята работа като антитела срещу вируси, бактерии и болести. Само за пет часа един здрав организъм може да намали един милион бактериални клетки до по-малко от десет. Затова белтъците са важни за справяне с болести. Някои хормони, като например инсулин, също са изградени от аминокиселини. Други групи протеини отговарят за транспортирането на вещества във и от клетките, или в телесните флуиди. Например протеинът хемоглобин пренася кислород от дробовете до клетките. Липопротеините транспортират мазнините в тялото.
Протеините, които си набавяме от храната
Протеинът от храната е изолиран за пръв път през 1839 г. от холандския химик Герхард Мюлдер, който го кръщава на гръцката дума proteios, която означава „от най-голяма важност“. Това, плюс факта, че протеинът е изолиран за пръв път от месо, водят до схващането, че протеинът и месото са едно и също нещо. Заблуда, която продължава да се смята за истина от много хора дори и днес.
В края на 19-ти век германският професор Карл фон Войт препоръчва 118 гр протеин на ден за възрастен мъж със средно тегло, въпреки че според неговите изчисления само 52 гр на ден са напълно достатъчни, а по-нататъшните изследвания определят дори още по-ниски стойности. Дори и след неговата смърт обаче, препоръчителните стойности остават 100-134 гр на ден, а много от неговите студенти продължават укрепването на митовете за месото. През 20-ти век връзката месо-протеин вече се е загнездила здраво в умовете на хората. Въпреки че още през 19-ти век е доказано, че и растенията съдържат протеини, защитниците на месото намират всякакви научни трикове, за да класифицират растителния протеин като такъв с „по-ниско качество“. Теорията за растителния като втора категория протеин в сравнение с този от месото доминира в научните среди чак до 1950-те години.
Основният аргумент, който всички тези учени имат е, че, грам за грам, протеинът от животински източници води до по-бърз растеж при хора и животни. Именно затова и бодибилдърите днес смятат животинския за по-добър от растителния протеин. Кой е „по-добър“ обаче е относително понятие в зависимост от това дали целта ти е да натрупаш най-голяма мускулна маса за най-кратко време или e да живееш качествен живот в крепко здраве.
Протеинът в растителните храни
Дефицитът на протеин е невъзможен, ако се храниш с нерафинирани растителни храни от какъвто и да е тип. Всички растителни храни съдържат протеин. Дори и да не ядеш нищо друго освен бял ориз, 8% от неговите калории идват от протеини.
Всички плодове също съдържат достатъчно протеин, за да задоволят дневните нужди на всеки организъм, а състояние като дефицит на протеини не съществува в медицинската наука. Единственият начин да не си набавяш достатъчно протеини и да страдаш от някакъв дефицит е чрез хроничното гладуване, когато проблемът не е в това, че не си набавяш достатъчно протеини, а че не си набавяш достатъчно калории.
Протеинът от храната не се усвоява от организма ни директно, първо трябва да го разградим на съставните му основни аминокиселини. В своите тела ние имаме аминокиселинен басейн където добавяме аминокиселните, които разграждаме от храната. Телата ни могат съвсем сами да създадат 13 от 22-те основни аминокиселини, а 9 от тях се наричат незаменими или есенциални, тъй като трябва да си ги набавим отвън. Ние наистина се нуждаем от тези 9 есенциални аминокиселини чрез храната, но не е задължително да ги ядем заедно, нито пък всеки ден. Дори когато гладува, човек може да рециклира между 100 и 300 гр от собствения си протеинов запас всеки ден.
Като калории плодовете съдържат между 5 и 8% протеин, зърнените и бобовите още повече, а ядките и семената са шампиони сред растителния протеин. Някой може да се изненада и от факта, че около 49% от калориите в спанака и зеленолистните идват от протеини, или че 45% от калориите на броколите и карфиола са протеин. Така че всеки веган може без проблем да си набави всички белтъци от храната, без изобщо да набляга на определни храни или да се опитва да яде по-богати на протеин храни.
По-големият проблем не е как да си набавим повече протеини, а как да ядем по-малко протеини, тъй като съвременния начин на живот кара дори вегетарианците и веганите да консумират много повече протеин от необходимия ни за поддържане на нашето здраве.
Опасностите от яденето на повече и животински протеин
Ако слушаме застъпниците на месото и животинските продукти, всеки веган би трябвало да е в непрестанна опасност от заболявания или смърт, ако не се храни с месо по три пъти на ден. Истината обаче е, че яденето на месо и други животински продукти увеличават многократно от риска от същите тези заболявания, от които всички толкова се страхуват.
Това е изненадващо за всички тези хора, които са научени да вярват, че повече протеин е по-добре за здравето. Точно обратното обаче е вярно, повечето хора страдат от прекаляване с протеин, особено протеинът от месо и яйца, който идва без фибри и баластни вещества, водейки до множество здравословни усложнения.
Като цяло, високопротеиновите храни (дори и растителните) създават киселинна среда в човешкото тяло. Това е така, тъй като всички те са изградени от киселинообразуващи минерали: хлор, фосфор и сяра.
Надвишаването на необходимото количество от тях води до увеличаване на токсините в кръвта и урината.
Не е съвпадение, че плодовете и зеленчуците съдържат точно толкова протеин (между 5 и 10%), колкото ни е необходим като дневен прием от общия брой калории, нито че именно плодовете и зеленчуците са изключително богати на алкалообразуващите минерали: калций, калий и магнезий.
Ето и някои от опасностите, които са пряко свързани с приемането на протеин от месо и животински продукти:
Животинският протеин и липсата на фибри
За разлика от растителния протеин, който идва в пакет с фибри, антиоксиданти и фитонутриенти, животинският протеин си е гол протеин без нищо. Червеното месо, бялото месо, яйцата, млечните, рибата и всичките животински продукти имат абсолютно нула съдържание на фибри, което пречи за усвояването на дадения протеин и води до интоксикация на организма. В този смисъл недостига на фибри от диетата е действителен здравен проблем за разлика несъществуващия недостиг на протеини.
Поради големия си прием на фибри, веганите имат много по-малък риск от рак, болестта на Крон, дивертикулоза, подувания и всякакви храносмилателни проблеми. Големият прием на фибри понижава и риска от сърдечен удар, висок холестерол и всякакви сърдечносъдови проблеми.
Животинският протеин и IGF-1
Когато тялото приема протеин със завишено ниво на незаменимите аминокиселини (какъвто е случая с животинския протеин), това кара организма да произвежда завишени нива на инсулиноподобния хормон на растежа фактор-1 (IGF-1). Този хормон активно стимулира растежа на раковите клетки.
Животинският протеин и триметиламин N-оксид
Консумирането на по-високи нива на триметиламин N-оксид. Това е химична субстанция, която създава инфекции и спомага за образуването на холестеролни плаки в кръвоносните съдове. Съединението се образува чрез взаимодействието на чревната флора с веществата, които се приемат чрез храната. Животинските протеини особено много благоприятстват образуването на триметиламин N-оксид.
Животинският протеин и фосфора
Животинският протеин съдържа високи нива на фосфор. Когато консумираме по-високи нива на фосфор, един от начините на организма да ги неутрализира е чрез хормон наречен фибробластен растежен фактор 23 (FGF23). FGF23 е доказано вреден за кръвоносната система и води до високо кръвно налягане и сърдечносъдови проблеми.
Серосъдържащи аминокиселини и плътност на костите
Освен фосфор, животинските протеини съдържат и високи концентрации на серосъдържащи аминокиселини, които могат да доведат до силна киселинност (ацидоза). За разлика от мазнината, ненужният протеин не се складира в тялото, а трябва да се изхвърли и така натоварва бъбреците, водейки до камъни в бъбреците, а повишената киселинност в своята хронична форма води до извличане на калция от костите и зъбите за компенсиране на повишената киселинност. Последното е и една от причините за високи нива на остеопороза в страните с повишена консумация на млечни продукти и месо.
Хема желязо и свободни радикали
Желязото е един от най-срещаните метали в човешкото тяло, който приемаме като хема (heme) желязо, срещано в месото и животинските продукти, или като не-хема (non-heme) желязо, срещано в растителните храни. Един от проблемите на хема желязото е, че то преобразува слабо реактивните оксиданти в силно реактивни свободни радикали, които могат да поразят клетъчната структура на протеини, мембрани и ДНК. Хората се нуждаят от достатъчно желязо от храната, но неговата абсорбация и бионаличност в целите растителни храни е напълно достатъчна.
Животински протеин и холестерол
Богатите на протеини храни в повечето случаи са също така и богати на мазнини. Животинските храни не съдържат въглехидрати и фибри, като в същото време идват със своя холестерол. Биологично човек не се нуждае от холестерол чрез храната, тъй като нашите тела сами си синтезират всичкия им необходим холестерол за изпълняване на физиологичните ни функции. Повишеният холестерол чрез вкарването му в нашия организъм с храната води до повишен риск от атеросклероза и всякакви сърдечносъдови проблеми. Диетата от цели растителни храни, от друга страна, понижава този риск и дори обръща процеса като отпушва артериите.
Истинският висококачествен протеин
Ако наблягаш на целите растителни храни, а не на рафинираните. Ако ядеш достатъчно количество храна, без да следваш калорийнo ограничаващи диети. Значи със сигурност си набавяш предостатъчно протеини и няма от какво да се притесняваш.
Дефицитът на протеини не съществува, докато смъртта вследствие натравяне от протеини е съвсем реално нещо.
Дали животински или растителен протеин?
Аминокиселините на които се разграждат протеините от храната са структурно идентични. Проблемът е, че протеинът от храната идва с целия комплект от вещества в нея.
Протеинът от растителни източници идва в комплект с въглехидрати, ненаситени мазнини, фибри, витамини, минерали, фитонутриенти и вода, които имат цялостен позитивен ефект върху здравето, а протеинът е само малка част от целия пакет вещества.
Именно затова ако говорим за истински висококачествен протеин, това несъмнено са растителните храни.
Стриктното комбиниране на храните не е нужно. Не е нужно и да гледаш хилядите статии и картинки с веган източници на протеини. Всяка растителна храна съдържа съвсем достатъчно протеин и дори да ядеш по цял ден само картофи, няма да имаш проблем с протеините.
Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия.
