Криптококозата е сериозно, потенциално животозастрашаващо заболяване, предизвиквано от два близкородствени вида гъбички – Cryptococcus neoformans и Cryptococcus gattii. В огромното мнозинство от случаите заболяването възниква в имунокомпрометирани пациенти – ХИВ позитивни, раковоболни, пациенти на имуносупресивна терапия и др. Криптококозата се разглежда като типична опортюнистична инфекция.
Какви са симптомите на заболяването?
Причинителите са повсеместно разпространени в почвата. След вдишване на спорите, инфекцията започва в белите дробове. При хора с нормален имунитет имунната система обикновено ограничава и елиминира инфекцията, докато при имунокомпрометирани тя може да се разпространи извън белия дроб и да достигне мозъка. Симптоматиката, произхождаща от инфектирането на мозъка или мозъчните обвивки, обикновено започва постепенно. Състоянието често бива диагностицирано на етап менингоенцефалит – възпаляване на мозъка и мозъчните обвивки. На този етап се наблюдават двойно виждане, нарушения на съзнанието, умора, треска, гадене, главоболие, кожни обриви, изпотяване и загуба на тегло. Симптоматиката от страна на дихателната система включва суха кашлица и болка в гърдите, включително и в гръдната кост.
Как се поставя диагнозата?
Откриването на причинителя в бронхиален секрет, гръбначномозъчна течност или урина е повод за поставяне на категорична диагноза. При тежко протичане и преминаване на патогена от белия дроб в мозъка е възможно да бъдат открити гъбични клетки и в кръвта.
Какво е лечението?
При пациенти с ХИВ/СПИН лечението обикновено се провежда интравенозно с амфотерицин В и флуцитозин. Ако флуцитозинът е противопоказан, той може да бъде заменен с флуконазол. Тази терапия се прилага и при серонегативни пациенти, макар че ефективността й при тях не е добре проучена.
Пълното елиминиране на причинителя от организма става невъзможно при някои пациенти. Тези случаи изискват пожизнено противогъбично лечение, което да потиска растежа на гъбичките и да предотврати появата на рецидив.
Каква е прогнозата?
При ранно диагностициране и правилно лечение, в около 75% от случаите се достига до пълно възстановяване. Късно диагностицираните и особено имунокомпрометираните пациенти имат по-лоша прогноза – смъртността в тази група достига 30%. Освен това, рецидивите са чести в групата на късно диагностицираните – 25%, както и дълготрайните неврологични увреждания.
Източник: puls.bg/health
