Към болестите, които се изострят в определено време на годината, се отнасят автоимунните заболявания (например диабет първи тип), психическите разстройства (невротично изостряне и шизофренични психози, чийто пик е през есента), а също проблеми със сърдечносъдовата система (през пролетта се увеличава броят на хората, попадащи в болницата с инсулт).

Някои процеси, протичащи в човешкия организъм, зависят от сезоните – към тях се отнася например изработването на витамин D3, който се изработва под действието на слънчевите лъчи. Именно затова нашият организъм натрупва витамин D3 през лятото, а го изразходва през цялата година.

Учени от Германия и Великобритания под ръководството на Хакин Кастро Допико от Кеймбриджкия университет са установили, че имунната система и активността на голяма част от гените зависят от сезоните.

Учените открили, че сезонът, през който били взети кръвта или мастната тъкан, съществено влияел на състава на образеца. Те анализирали функционирането на 22 822 гена, от тях 23% (5136 образеца) демонстрирали „сезонна“ работа – 2311 се оказали най-активни през юни, юли и август, а 2825 – през декември, януари и февруари.

Изследователите отбелязват, че „сезонните“ гени работят огледално у хората, живеещи в различните полукълба на Земята – една и съща група гени в организма на живеещите северно от екватора проявява най-голяма активност през лятото, а при хората от Южното полукълбо – през зимата.

При исландците различията в генната експресия били най-незабележими. Изследователите свързват това с изменения режим на деня и нощта – през лятото в Исландия почти денонощно е светло, а през зимата е тъмно, а нарушенията на светлинния режим на деня, както е известно, водят до проблеми с циркадните ритми на организма, предизвиквайки проблеми със съня, изработването на хормони и реализацията на репродуктивната функция.

Едно от най-значителните открития е това, че ефективността на функционирането на имунната система на човека също зависи от сезона – при жителите на Северното полукълбо тя по-добре работи през лятото, а при населението на южната част на планетата – през зимата.

Обяснението на учените е, че хората са еволюирали в същите условия, както и вирусите – през лятото вредните микроорганизми имат по-голяма възможност за размножаване, а това значи, че организмът трябва да се защитава от тях по-активно.

Излиза, че човешкият организъм в продължение на много хилядолетия е изработвал собствени методики за подготовка към летния сезон и нашето добро самочувствие в топлото време на годината се дължи именно на еволюцията.

Още едно заслужаващо внимание откритие е това, че гените, отговорни за реакцията на организма на ваксинацията, по-добре работят през зимата, а това значи, че най-добре е ваксините да се поставят през студеното време на годината.