Откриха изцяло нова страна на имунната система. Откритието е от голяма важност за медицината, „каквото за географията е откритието на нов континент,“ пише:http://fresh-science.com/
Учени откриха, че процесът на сигнализиране между протеините и имунната система е много-по-сложен от предполагаемото. Оказва се, един специален тип ‘съединителни’ молекули, са много по-разпространени, нещо което никой не е очаквал. Тези молекули се смятаха за много редки, но сега изследователите откриват, че те съставляват над 25% от всички маркери разпознаващи токсини и чужди частици в тялото. Това откритие може да има голямо значение за начина по който разработваме ваксини и третираме автоимунни заболявания.
„Това е като да открием нов континент на Земята или нова планета в Слънчевата система,“ споделя вълнението си биологът Майкъл Стъмф, от Imperial College of London.
В основата си, имунната система работи като идентифицира потенциално вредни чужди елементи в тялото и ги неутрализира. Освобождават се така наречените протеини антитела за да се погрижат за антигените, които са молекулите предизвикващи имунната система да действа. За да разпознае имунната система антигените, използва маркери които пасват като ключове по повърхността на имунни клетки и чужди тела. Така те свързват определени имунните клетки с потенциалния натрапник, в повечето случаи.
До сега учените смятаха, че основната част от тези маркери се създава чрез клетъчните механизми от ‘изрезки’ от други протеини с различни функции, като носят белезите за своето място на производство. Но сега, благодарение на нова технология за клетъчно картографиране, учените откриха, че 25-40% от тези маркери са различен тип съединителни маркери, които могат да се свързват хаотично, без значение къде са били създадени. С други думи, шумовете в имунната система са много по-големи от колкото се предполагаше.
От известно време учените знаят за този тип свързващи маркери, но се предполагаше, че са доста редки. Това може да е и причината за автоимунните заболявания като диабет тип 1 и множествена склероза, при които тялото атакува собствените си тъкани без видима причина. За имунолозите откритието е едновременно и успехи бедствие. От една страна сега сме по-близо до причината за автоимунните заболявания, но от друга страна става ясно, че разкодирането на имунния отговор е много по-сложна задача.
