Значение на несъзнаваното за индивидуалното възпитаание отКарл Юнг – доклад изнесен на Международния конгрес по въпросите на възпитанието в Хайделберг през 1925 година.
„Най-общо различаваме три вида възпитание:
Възпитание чрез пример
Съзнателно колективно възпитание
Индивидуално възпитание
Възпитание чрез пример
Такова възпитание може да бъде напълно несъзнателно и по тази причина, и най-ефективна форма на възпитание. Основана на факта, че детето малко или много е идентично с родителите и с обкръжението като цяло.Тази способност е едно от най-забележимите свойства на примитивната душа, наречено от френския изследовател Леви Бриол „patripation mysttique”. И тъй като несъзнаваното възпитание чрез личен пример почива на едно от изконните свойства на човешката душа, този метод е ефикасен и там, където всички останали по-директни методи се провалят – например при душевно болните. Много от тях трябва непрекъснато да са заети с някаква дейност, за да се предотврати дегенерацията. Да бъдат убеждавани или да им се заповядва, по принцип би било абсолютно напразно, но ако ги поставите сред хора, които са заети с нещо, те постепенно биват увлечени и се включват в общата дейност. Базисният факт на психичната идентичност в крайна сметка е в основата на всяко възпитание и почти винаги може да се разчита на автоматизма на подобно заразяване. Личния пример е толкова съществен, че дори и най-добрите съзнателни методи на възпитание могат да бъдат провалени от личния пример.
Съзнателно колективно възпитание
Под „колетивно възпитание“ нямам предвид груповото възпитание, например в училище, а възпитание съгласно правила, принципи и методи, които неизбежно са от колективно естество – предполага се, че притежават валидност и приложимост поне за известен брой хора. Те могат да бъдат ефективен инструмент в ръцете на овладелия упо требата им. Този вид възпитание не може да ни даде нищо друго освен заложеното в собствените му предпоставки, а именно индивиди, оформени съгласно общоприети правила, принципи и методи. Когато индивидуалните способности на възпитаника отстъпват пред колективната природа на възпитанието, възниква характер, много подобен на характера на друг индивид със сходна податливост на въздействие. При наличие на известен брой индивиди с еднаква податливост прилаганите образователни методи произвеждат определено еднообразие. А колкото по-голям е броят на еднакво формираните индивиди, толкова повече расте несъзнаваният натиск върху онези, които за добро или лошо досега са се противопоставили на колективните методи. Заради застрашителния пример на мнозинството в дългосрочен план индивидите, притежаващи ни повече, ни по-малко от нормална доза неконформизъм, са застрашени от притопяване. Когато възпитанието почива на здравословни принципи, социалната адаптация може да даде добри резултати, но дори и идеалното колективно възпитание е в състояние да нанесе сериозни вреди на индивидуалните особености на характера. Без съмнение възпитанието е изключително благотворно за формирането на граждани и полезни членове на обществото. Когато обаче се прекрачи определена граница на унифициране и колективните ценности се формират за сметка на индивидуалното своеобразие възниква индивид, който е идеално приспособен към ситуациите и проблемите, попадащи в сферата на правилата, принципите и методите на възпитание, но е безпомощен в случаите, когато трябва да се вземат решения, непочиващи на оределени правила. Колективното възпитание е неизбежно и незаменимо. Живеем в общество и се нуждаем от колективни норми също толкова, колкото и от общ език. Не можем да жертваме принципа на колективното възпитание за сметка на индивидуалното своеобразие, колкото и да се боим колективното възпитание да не задуши това безценно своеобразие. Трябва дя си даваме сметка, че индивидуалното своеобразие не е безусловна ценност, дори от гледна точка на самия индивид. Запитаме ли се що за индивиди се съпротивляват на колективното възпитание, ще установим, че това най-често са деца с различни вродени или придобити психични отклонения. Към тях причислявам и разглезените или покварените деца. За някои от тях попадането в нормален колектив и известно уеднаквяване с останалите му членове оказва благотворно въздействие, предпазвайки ги от пагубните за самите тях индивидуални способности. В никакъв случай не смятам, че човек по природа е добър. Напротив, убеден съм, че има достатъчно много индивиди, представляващи толкова лоша комбинация от наследствени качества, че както за обществото, така и за тях самите би било добре да се откажат от индивидуалните си способности.Затова с чиста съвест можем да кажем, че по принцип колективното въвпитание е нещо полезно и за много хора – напълно достатъчно. То обаче не бива да се абсолютизира, защото има значителен брой деца, които се нуждаят от третата форма но възпитание, а именно индивидуалното възпитание.
Индивидуално възпитание
При този метод всички колективни правила, принципи и методи, трябва дя отстъпят на заден план, а поощряването на индивидуалните способности да замени уравнивиловката и унифицирането чрез колективно възпитание. Всички деца, които успешно се противопоставят на колективното възпитание, имат нужда от индивидуален подход. Към тази група спадат, разбира се, много различни деца. На първо място тук причисляваме неподлежащите на възпитание вследствие на патологични отклонения и най-вече такива с умствени затруднения. Има и деца, които съвсем не са негодни за възпитание, а точно обратното – показват особени заложби, но са своенравни или едностранчиви. Най-често срещаната особеност обаче е неспособността за разбиране на абстрактни математически операции, които не могат да се изразят с нагледни числа. По тази причина висшата математика трябва да се изучава в училищата само факултативно, тъй като формирането на логическо мислене няма нищо общо с математиката. За подобни деца висшата математика е напълно неразбираема и неподходяща и представлява само излишно мъчение. Математиката изисква определена мисловна нагласа, която далеч не е присъща на всички хора, нито пък може да бъде възпитавана. Онези, които не я притежават, мотаг единствено да „зубрят“ математиката като поредица от безсмислени думи. Хората от този вид може да са изключително надарени в други отношения, така че вече да притежават спсобността за логическо мислене, или да я придобият чрез занимания с логика.
Строго погледнато, тази липса на математически способности не е никаква индивидуална особеност.
Тя обаче ясно показва как учебните програми игнорират психологическите особености на възпитание. По същия начин дори и най-общите образователни принципи могат да се окажат безполезни и дори вредни, когато психологическите особености на възпитаника изискват изключително индивидуален подход.
Честа се случва не само отделни възпитателни методи, но и възпитанието като цяло да натъкне на непроницаема съпротива. Обикновено такъв е случаят с т.нар. невротични деца. Отначало учителят или възпитателят е склонен да припише трудностите във възпитанието на патологичната диспозиция на възпитаника. По-задълбоченото изследване обаче често показва, че детето произхожда от своеобразна семейна среда, чиито особености обясняват неговата неприспособимост. В семейството си то е придобило нагласа, напълно непригодна за социален живот.
Промяната на домашната среда, разбира се, е извън възможностите на възпитателя, въпреки че някой добър съвет към родителите може да направи чудеса. По правило обаче злото трябва да се поправи в самия възпитаник. В този случай се налага да намерим подход към своеобразната му душевност, за да се открие тя за въздействие от страна на възпитателя. За целта, както стана дума, от първостепенно значение е детайлното познаване на семейната среда. Опознавайки причините за дадено явление, вече знаем много, но не достатъчно. Следващото, което трябва да знаем, са последиците от външните въздействия върху детската душа – знание, което придобиваме чрез детайлно изследване на психологическата история на индивида, изхождайки от неговите собствени и тези на околните му свидетелства. При определени обстоятелства това знание може да бъде от голяма полза. Възпитателите винаги са знаели това, така че няма нужда да се сприрам на този факт.
Ако си дадем сметка, че детето постепенно изминава пътя от неосъзнатост към състояние на осъзнатост, разбираме факта, че повечето или във всеки случай най-елементарните и дълбоки въздействия на средата остават несъзнателни. Първите житейски впечаления са най-силни и решаващи, дори когато са несъзнавани – може би най-вече тогава, тъй като никога няма да бъдат съзнавани и неподвластни на промяна. Можем да променим само нещо в сферата на съзнанието. Несъзнаваното остава неизменно. Следователно ако желаем за предизвикаме промяна, трябва да помогнем на несъзнаваните факти да достигнат до съзнанието, за да можем да ги коригираме. Тази операция е излишна в случаите, в които изслидването на семейната среда и психологическата история са дали ефективни средства за въздействие върху индивида. Но тъй като, както вече стана дума, съществуват случаи, в които това не е достатъчно, изследването на детската душа трябва да продължи. Това е един вид хирургичаска намеса, която при недостатъчна техническа подготовка лесно може да доведе до нежелани последиции. Необходим е значетелен лекарски опит, за да се реши кога и къде е уместна намеса. За жалост лаиците често подценяват опасностите, които крие тя. Когато несъзнавани съдържания бъдат доведени до съзнанието, изкуствено се предизвиква състояние, наподобяващо душевното заболяване. Повечето душевни болести, когато са с органичен произход, почиват на дисоциация на съзнанието, предизвикана от неспирното нахлуване на несъзнателни съдържания. Затова трябва да се знае кога е безопасна подобна намеса. Но дори и когато в това отношение не ни грози опасност, все още не сме в безопаснст. Една от най-често срещаните последици от заниманията с несъзнаваните съдържания е т.нар. от Фройд пренос.
Строго погледнато преносът представлява проекция на несъзнавани съдържания върху анализиращия. Понятието пренос обаче се използва в много по-широк смисъл, включвайки всички процеси на привършване на анализирания към анализиращия. Когато към него се подходи неправилно, преносът може да се превърне в изключително неприятна пречка, а нерядко дори да доведе до самоубийство. Една от необичайните причини е осъзнаването на негативни съдържания, хвърлящи съвсем нова и смущаваща светлина върху семейните отношения. Понякога до съзнанието достигат неща, които превръщат любовта и доверието в родителите, в съпротива и омраза. По този начин индивидът изпада в непоносима безтегловност и отчаяно се вкопчва в аналитика, за да запази изобщо някаква връзка със света. Ако в подобна критична ситуация, чрез някоя техническа грешка, лекарят отнеме на анализирания дори и тази последна връзка, това може да доведе до самоубийство.
По тази причина смятам, че подобна намеса, изразяваща се в анализ на неосъзнаваното, се нуждае най-малкото от контрола и съдействието на лекар с опит в психиатрията и псхологията.
По какъв начин обаче несъзнавани състояния могат да стигнат до съзнанието? Както се досещате, в рамките на един доклад е невъзможно да опиша всички пътища, водещи до тази цел. Най-добрият от практична гледна точка и същевременно най-трудния метод е анализът и тълкуването на сънища. Последните без съмнение са продукт на несъзнавана душевна дейност. Възникнали насън без умисъл и съдействие от наша страна, те изникват пред вътрешния ни взор и с помощта на незначителния остатък от съзнание. Тяхната често странна, ирационална и непонятна природа буди недоверие и съмнение в достоверността на предоставяната от тях информация. В опитите си да разберем сънищата ние се въздържаме от какъвито и да било естествено-научни методи, изчисления и измервания. Положението ни прилича по-скоро на това на археолог, опитващ се да разгадае текст на непознат език. Ако обаче изобщо съществуват несъзнателни съдържания, сънищата са тези, които биха могли да ни съобщят нещо за тях. Голямата заслуга на Фройд е, че ни обърна внимание на тази възможност. Наистина, столетия наред хората са се занимавали с тайната на сънищата и това невинаги са били суеверни занимания.“
Откъс от книгата на Карл Юнг „ За развитието на личността“
