Защо различните хора възприемат едно и също нещо по различен начин? Защо има толкова много различия в начина, по който възприемаме нещата? Кое обуславя гледната точка?
В съзнанието ни има рецептори, чрез които възприемаме реалността. Колкото по-развити са тези рецептори, толкова по-ясно, задълбочено и цялостно виждаме нещата от живота. Тези рецептори израстват с развитието на съзнанието. Колкото по-развито е то, толкова по-голяма част от реалността сме способни да видим. Това е подобно на изкачването на висок връх, колкото по-нависоко се изкачваш, толкова по-голяма и обширна панорама се разкрива пред теб.
Защо има толкова много различия в начина, по който възприемаме нещата? Кое обуславя гледната точка? В съзнанието ни има рецептори, чрез които възприемаме реалността. Колкото по-развити са тези рецептори, толкова по-ясно, задълбочено и цялостно виждаме нещата от живота. Тези рецептори израстват с развитието на съзнанието. Колкото по-развито е то, толкова по-голяма част от реалността сме способни да видим. Това е подобно на изкачването на висок връх, колкото по-нависоко се изкачваш, толкова по-голяма и обширна панорама се разкрива пред теб.
От историята може да се види, че през различните периоди, хората са възприемали по различен начин едни и същи неща. Например когато днес кажеш на някой „ти си луд“, по-вероятно е той да ти се усмихне и засмее, тъй като тази дума вече изразява не толкова нетипични състояния. За разлика отпреди, тази дума вече е станала нарицателна за много хора с по-нетипично поведение. Но повечето от тях вече осъзнават, че за да може човек да се освободи стереотипите и предразсъдъците, които ограничават и потискат вътрешната му същност, той трябва да премине определени психологически граници в съзнанието си, т.е. да излезе от рамките, в които сам се е вкарал. За разлика от сега, в миналото хората са били по-консервативни и когато някой е бил наричан „луд“, повечето хора са придавали изцяло негативен смисъл на тази дума, осъдително са го заклеймявали и са се отдръпвали, водени от страхове и предразсъдъци. Това показва, че има промяна във възприемането на едно и също понятие, като първоначално то се е възприемало в един ограничен смисъл, а в последствие върху него са се добавяли нови и нови значения и интерпретации, които са разширили неговия смисъл. Това е станало като следствие от извисяването на гледната точка. А тя самата се е променила, от развитието на мисленето.
Промяната на възприятията може да се види и в много други примери, от възприемането на църквата в миналото като нещо „свещено, неподлежащо на критика“ до масово отхвърляне, на което сме свидетели днес, на много от нейните догми и доктрини от мнозина. От възприемането на моногамността като единствен нравствен стандарт до все по масовото ориентиране към полигамност в днешно време, от патриархалния модел на доминиращия мъж към все по-равнопоставени отношения между мъжете и жените и много други.
Възприятията се променят от разрушаването на предразсъдъците, които са като пелена пред вътрешния взор и от извисяването на интелекта. Множеството сътресения от всякакъв вид, които сме преживяли и продължаваме да преживяваме събарят старите възприятия и отварят пътя на новите. Но тук от голямо значение е и нашата нагласа. Тя определя дали ще погледнем на едно нещо позитивно или негативно. Ако го приемем позитивно, то ще има едно въздействие върху нас, а ако го приемем негативно, то ще има съвсем друго въздействие. Позитивното възприемане е свързано със смирение и вяра, че от това което ни се случва (колкото и лошо да е то), в последствие ще се получи нещо добро за нас. Именно в това се състои положителното мислене. Това води до по-лесно и по-бързо развитие на възприятията. А когато възприятията ни започнат да се развиват се получава същата промяна в значението и интерпретацията на нещата, които ни се случват както с примера за понятието „луд“. Много от нещата, които преди са ни изглеждали негативни, защото сме ги виждали в един ограничен смисъл, започваме да ги интерпретираме по друг начин, виждайки в тях нови значения, които преди не сме съзирали. Това води до „промяна в краските им“, сега започваме да виждаме и други цветове в тях, те стават все по-пъстри, и макар и черното да присъства в тях, то вече не е доминиращия цвят, защото по-навътре на фона се появяват много други цветове, които в началото не сме били способни да видим, понеже сме били късогледи. С развитието на възприятията си виждаме, че реалността или истината за дадено нещо е много по-дълбока и многоаспектна от това, което сме били способни да видим в началото. Отначало виждаме само хоботът на слона, след това ушите, после главата, после тялото, след това краката и така докато видим целия слон. Така става с всички неща от живота, защото освен физическите проявления, които виждаме на повърхността, те имат и дълбинни и многоизмерни духовни същности, които още не сме в състояние да видим. Автор – Иван Кръстев
Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!
