Хомеопатията лекува по езика на тялото

kulkarni2Аджит Кулкарни, хомеопат от Индия на посещение в България

Пациентът комуникира със своя лекар по два начина – вербален и невербален. Научните изследвания показват, че 65 процента от информацията, която ние съобщаваме е невербална. Хората използват езика на тялото от милиони години докато езика го използват от няколко хиляди. Ние постоянно използваме този език на жестовите и позите и затова той ни е вроден. И понеже хората все повече развиваме езика си, започнахме да обръщаме все по-малко внимание на езика на тялото. Например една майка винаги има вродено познание за това както означава плачма на нейното дете. Тя може добре да разбере защо го боли, гладно е или плаче по някаква друга причина.

Хомеопатията е наука, която поставя във фокуса си човека в неговата цялост.

И единствено ако разчитаме правилно вербалните и невербалните знаци, можем да видим и разберем човека в неговата цялост, защото много от преживяванията на човека са такива, че той не е в състояние да ги разкаже с думи. Нямаме достатъчен резерв думи, така, че да изразим всички свои усещания, думите понякога имат много значения, те могат да имат и различно послание в зависимост от интонация, контекст и т.н., а пък и хората сме се научили да използваме думите за манипулация.

Хомеопатът трябва да е човек, който подбира своето предписание на твърди факти. Задачата му е да има обективни данни и да ги обработи. Затова езикът на тялото е обективен феномен. Вие виждате конкретни жестове и действия, които изразяват определени характеристика на пациента. Има такива пациенти, които дават истинска информация само с езика на тялото.

Разлика между българските и индийските жестове.

Това, което наблюдавам в България, е че пациентите са много предразположени да говорят много, което понякога прави трюдно взимането на хомеопатичното интервю. Те трябва да бъдат помолени да спрат и да бъдат научени да отговарят само на конкретно зададени въпроси, с конкретни отговори. В много случаи се оказва, че аз задавам въпрос, но те не отговарят, а си казват каквото имат и след това отговарят на зададения въпрос.

По отношение на невербалната комуникация няма голяма разлика между хората като цяло, но българските пациенти правят много повече жестове с ръцете си, докато индийските правят много повече жестове с главата и очите си.

Невербалната комуникация пред аудитория

Ако един човек трябва да говори пред аудитория, освен че се изискват определени умения от него за да бъде добър лектор е необходимо и да използва правилно езика на тялото. Това включва да не се гледа един човек от аудиторията дълго време, да е в състояние да обхване всички с поглед, да синхронизира жестовете и емоциите, които предава на публиката. Например жестовете с ръце трябва да бъдат в съзвучие с емоцията, както и говора с тембъра. В същото време трябва да се знае, че независимо кой задава въпрос, той трябва да отговори на цялата публика. Трябва да се наблюдава и ответната реакция, за да се разбере, дали лицето, което е задало въпроса е удовлетворено от отговора. Само ако се наблюдава лицето ще може да се разбере дали има нужда от допълнителен отговор. Аз самият като лектор винаги използвам жестове, които да покажат, че чоевкът е задал добър въпрос. Един добър оратор се отличава по това, че никога не подценява въпросите, които му се задават, нито ги оценява като глупави. Изобщо всеки оратор трябва да създава добра и позитивна атмосфера около себе си.

Жестовете са по-силни от думите

Има жестове са много силни, например докосването. Докосването е жест, който веднага дава резултат. Колко време продължава докосването също е от значение. Със жестовете можем да си подобрим настроението, както и това на околните. Например човек може да се фокусира около пъпа и да произнесе звук силен звук, това създава радост, тъй като това стимулира нервус вагус и това одухотворява човек, той се чувства по силен, премахва се умората, човек се чувства по-радостен.

Другото е вместо да се стои в затворени пози, може да се правят жестове, които да те карат да се чувстваш щастлив – да танцуваш, скачаш или друго.

Интересни случаи от практиката

Случаите са многобройни и всеки един от тях учи на нещо. Имах един пациент на 30 г., който седеше през цялото време на хомеопатичното интервю с кръстосани ръце и глава насочена надолу. Започнах да го питам за това какви физически оплаквания има и той така си говореше. Но когато започнах да го питам за семейството – братя, сестри, той моментално промени състояние в което стоеше – разтвори крака, освободи ръете се, опря лакти на масата и сви ръката си в юмрук. Именно този юмрук трябва да бъде правилно разчетен, тук ставаше дума става дума за много силна агресия и гняв. Това много ми помогна в правилната интерпретация на този случай и разрешаването на физическите оплаквания на пациента.

Октомври 2015 г.

Ваня Славова

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *