Интересът на медицината и на диетологията към силиция води началото си от първите десетилетия на миналия век и нараства с всяко следващо научно изследване, доказващо неговата роля в сложния лабиринт от биохимични процеси, протичащи в живите организми. През 1912 г. немският лекар Кюн изказва хипотезата, че силицият препятства развитието на атеросклерозата – опасният предвестник на инфаркта и инсулта. Хипотезата е потвърдена експериментално през 1957 г. от двама французи, които установяват, че в кръвоносните съдове на пациентите с атеросклероза съдържанието на силиций е много по-ниско от това у здравите хора. По безспорен начин е установено, че увеличаването на приема на усвоими от организма форми на силиция води до преустановяване на атеросклеротичните процеси. Като своеобразен „еластан”, осигуряващ гъвкавостта на кръвоносните съдове, силицият изпълнява в тях и ролята на устройство, което „слуша” и изпълнява командите на главния мозък за тяхното свиване и разширение в зависимост от потребностите на организма. При недостиг на този елемент в организма в стените на кръвоносните съдове той се заменя с калций, който обаче не може да се похвали с неговите уникални свойства. В резултат „интелектуалната” връзка на артериите със „сървъра” на човешкия организъм – мозъка, се нарушава и в комуникирането настъпва хаос. Наред с това калцият способства за чувствително „втвърдяване” на кръвоносните съдове и чрез образуваните своеобразни „шипове” по тяхната вътрешна повърхност създава предпоставки за възникването на т.нар. холестеролни плаки. Благодарение на химическата си природа силицият образува в организма колоидни системи, които чрез своя електричен заряд улавят всевъзможни вредни за организма съставки в кръвния ток и особено в дебелото черво:микроорганизми; токсини; отпадни продукти от метаболизма и др. При действието си въпросните колоиди проявяват учудваща избирателност – т.нар. дружествени, полезни за организма бактерии остават незасегнати. Следва очевидният извод, че оптималното съдържание на силиций в организма (а въпросните колоиди възникват само при достатъчна концентрация на този елемент в кръвта) има пряко отношение към профилактиката и лечението на изключително широк кръг заболявания. Според редица авторитетни учени при недостиг на силиций в организма се влошава или напълно се прекратява усвояването на 75% от нужните на организма химични елементи. Има множество данни, че силицият участва в метаболизма на жизненоважни минерали като калий, калций, фосфор, цинк, сяра, флуор и редица други. Той играе важна роля в белтъчния, липидния и въглехидратния метаболизъм, както и в синтеза на важния белтък – колагена, който в значителна степен определя състоянието на кожата, косата, ноктите, сухожилията, ставите и т.н. Съдържанието на силиций в човешкия организъм е твърде ниско – едва 0,001%, като общото му количество в човешкото тяло е около 7 г. Дневната потребност от силиций се оценява на 20-30 мг. Съдържанието на силиций в организма драстично се намалява в присъствието на различни чревни паразити и гъбички, които го използват интензивно за своята популация. Установен е удивителният факт, че организмът подхожда изключително пестеливо към разходването на драгоценния силиций. Той напуска човешкото тяло едва след като е бил използван цели осем пъти. Съществува схващането, че редовната употреба на вода, наситена със силициев диоксид, значително намалява риска от прогресиране на болестта на Алцхаймер. Когато погледнете етикет върху храна или добавка, има вероятност да видите съставка, за която никога не сте чували или дори да не можете да я произнесете. Някои от тях могат да ви накарат да се почувствате колебливи или подозрителни, а други са безопасни, но ние не знаем имената им и затова ги отхвърляме. Силициевият диоксид е една такава съставка. Той се намира в много продукти, но често е разбран погрешно.

Безопасен ли е силициевият диоксид и какво представлява? Силициев диоксид (SiO2), известен също като силика, е естествено съединение, съставен от двата най-разпространените материали на земята: силиций (Si) и кислород (O2) и най-често се среща под формата на кварц. Намира се естествено във водата, растенията, животните и земята. Земната кора е 59% силициев диоксид и повече от 95 % от познатите ни скалите на планетата. Когато сте на плажа, силиконовият диоксид под формата на пясък, попада между пръстите на краката ви и дори се намира естествено в тъканите на човешкото тяло. Въпреки че не е ясно каква роля играе, счита се, че той е основно хранително вещество, от което се нуждаят нашите тела.

Защо е в храната и добавките? Силициевият диоксид се намира естествено в много растения: листни зелени зеленчуци; цвекло; камби; кафяв ориз; овес; люцерна. Силика се добавя към много храни и добавки, поради антислепващите му свойства, за да се избегне слепването. Потребителите често имат притеснения относно силициевия диоксид като добавка. В готовата хранителна продукция количеството му като добавка (хранителен емулгатор Е 551) не трябва да надвишава 30 г на 1 кг готов продукт.

Какво установяват проучванията? Многобройните проучвания предполагат, че няма причина за опасения. Фактът, че силициевият диоксид се намира в растенията и питейната вода, предполага, че е безопасен. Изследванията показват, че силициев диоксид, който консумираме чрез храната си, не се натрупва в нашите тела, той се измива от бъбреците ни. Въпреки това, прогресиращата, често фатална силикоза на белите дробове, може да възникне при хронично вдишване на силициев прах. Такова хронично вдишване и заболяване на белите дробове се среща предимно сред хора работещи в мините, строителството, каменни кариери, стомодобивната промишленост, пясъкопресевните. В многото отпроучвания правени върху животни, изследователите не откриват връзка между добавката силициев диоксид в храната и повишен риск от рак, увреждане на органите или смърт. В допълнение, проучванията не откриват доказателства, че силициевият диоксид, като добавка в храната, може да повлияе на репродуктивното здраве, теглото при раждане или телесното тегло. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), също призна силициев диоксид като безопасна хранителна добавка. През 2018 г. Европейският орган за безопасност на храните призова Европейския съюз да въведе по-строги насоки в изследванията за силициев диоксид, преди да продължат допълнителните изследвания. Техните притеснения се фокусират върху частиците с наноразмер (някои от които по-малки от 100 nm). Предишни насоки следваха документ от 1974 г., изготвен съвместно със Световната здравна организация. Този документ разкрива, че отрицателните ефекти върху здравето, свързани със силициевия диоксид, са причинени единствено от недостиг на силиций. По-съвременните изследвания могат да променят тези насоки и препоръки.

Поставени ли са безопасни ограничения? Досегашните изследвания сочат, че няма много рискове, свързани с приемането на силициев диоксид, FDA е поставила горни граници на консумацията му:Силициевият диоксид не трябва да надвишава 2% от общото тегло на приетата храна. Това се дължи главно на факта, че стойности, по-високи от този лимит, не са достатъчно проучени.

Как да се изберем най-добрият източник на силициев диоксид Съвременната диета, базирана на рафинирани храни и ГМО, с ниска консумация на зеленчуци, с лоши почви и животни от промишлено развъждане, генерира неумолимо намаляване на съдържанието на силиций в човешките тъкани (Карлайл, 1974). Американският учен WA Price също показа, че храната на примитивните народи съдържа десет пъти повече силициев диоксид от съвременната индустриализирана диета (цитиран от Хайнц Шолц, 1987). Американската диета осигурява средно около 30 mg силиций на ден.

Зеленчуците са най-богатите източници на силиций в човешката храна и те могат да снабдяват и увеличават запасите ни от тялото по-добре от месото или плодовете, затова вегетарианците често имат по-голям прием на силиций. От всичките 13,6 mg съдържащи се в 250 г продукт, само 0,068 mg (по-малко от 1%) силиций се абсорбира в нашите тела, а останалото количество се елиминира, тъй като присъства в неорганична и не -абсорбираща се силициева форма кристали, наречена опалин. Друг източник е бирата, в която има съдържание на силициев диоксид 4,8 mg / 250 ml – от тях се абсорбират 2,06 mg силиций. В естествените запаси от вода се съдържа силициев диоксид в разтворен вид, най-вече като суспендиран или колоиден силициев диоксид. Земната кора съдържа от 80% до 90% силикати или други силициеви съединения, които водата, преминаваща през или над земята отмива от пясъците, скалите и минералите. Така те стават една част от примесите, които водата съдържа. Съдържанието на силициев диоксид в естествените води обикновено е в границите от 5 до 25 mg / L, а в някои области се наблюдават концентрации над 100 mg / L. Поради способността на силициев диоксид да се отлага в повърхности, се използват много процеси за отстраняването му от питейната вода, чрез: филтрация; химикали; обратна осмоза; обмен на йони; използване на алуминеви соли. Това премахва и без това малките количества силиций в питейната ни вода. В твърдата вода се съдържа повече силиций.

Източници на храна с високо съдържание на силициев диоксид: С високо съдържанието на силициев диоксид са предимно храните, които растат под земята (картофи, фъстъци и цвекло). Най-голямо количество силициев диоксид има в обвивките (кората). Той присъства и във веществата, подобни на фибри в храните, примери: влакната, изхождащи от ямата на мангото, влакната в целина), открит е и в триците на пълнозърнестите храни. Храни като: ябълки, бира, цвекло, чушки, череши, целина, царевица, краставици, глухарче, нахут, бял боб, фасул, грах, патладжан, смокини, риба, грозде, мед, водорасли, листни зеленчуци (спанак , горчица, зелена салата, маруля, коприва, ядки и семена (бадеми, фъстъци, слънчогледови семки, ленено семе), портокали, тиква, стафиди, сурово зеле, коренни зеленчуци (цвекло, моркови, чесън, джинджифил, лук, картофи, сладки картофи, прясна куркума), морски дарове, соя, тофу, ягоди, домати, пълнозърнести храни (кафяв ориз, роти, направени от пълнозърнесто пшенично брашно), люцерна и хвощ – те обикновено се използват за приготвяне на добавки със силициев диоксид. За да се подпомогне ефективното му усвояване, трябва да се приемат и храни, богати на калций, калий, магнезий и манган.

Внимание: Като участник в обменните процеси и подпомагайки протичането на редица от тях, силициевият диоксид има свойството да улавя болестотворни вируси, микроорганизми и гъбички.Недостигът му в организма, ускорява стареенето на клетките. За едно денонощие с водата и храна се приемат около 3.5 мг силиций, но в същото време тялото губи много повече – около 9 мг. Причините за това са много – окислителни процеси, околната среда, стрес и непълноценно хранене. При дефицит на силиций в организма се нарушава енергийния баланс, което води до нарушение в обмяната на веществата. При децата, кърмачките и бременните жени, необходимостта от силиций е няколко пъти по-голяма, отколкото при останалите хора. Все още няма доказателства, които да сочат, че е опасно да се приема като хранителна добавка, но са необходими повече изследвания за ролята му в организма. Хроничното вдишване на силициев прах може да доведе до белодробни заболявания. Хората, които имат сериозни алергии, имат голям интерес да знаят, какви добавки има в храните, които ядат. Но дори и да нямате такива алергии, най-добре е да бъдете предпазливи с хранителните добавки, защото дори незначителните промени в нивата на минералите, могат да окажат дълбоко влияние върху здравословното функциониране на организма.
Забележа: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!