Лопен (Verbascum phlomoides) представлява двугодишно мъхесто-влакнесто растение. Нарича се още овча опашка, богородична хурка. Отнася се към семейство Scrophulariaceae (Живеничеви).
Устройство на лопен
През първата година от своето развитие билката образува розетка от листа, а през втората – покрито с власинки, право стъбло, със заострени, сиво-зелени, власинкови листа. Базалната розетка е с големина до 60 см в диаметър. Достига височина до 1,2 метра. Коренът е дълбок. Произвежда големи, дълги, плътно запълнени жълти съцветия. Цветовете са разположени на върха на стъблото в клас с форма на пирамида. Чашката и венчето са петделни. Тичинките са пет, сраснали за венчето. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември месец, а семената узряват от август до октомври. Видът има както мъжки, така и женски плодни органи и се опрашва от насекоми.

Разпространение на лопен
Лопенът расте в Европа и Азия. Вирее в тревисти, песъчливи места, из храсталаци, край ливади и ниви. Не може да се развива на сянка. Расте както на суха, така и на влажна почва.
Използваема част на лопен
Използват се цветовете, които се берат сутрин, преди изгрев слънце през месеците юли-август. Растението, прибирано по време на цъфтеж, трябва да се изсушава бързо и внимателно или ще загуби лечебните си качества.

Химичен състав на лопен
Изолирани от билката вещества са:сапонини; етерично масло; горчиви вещества; мастни киселини; кумарини; флавоноиди; полизахариди; мастни киселини; фенолни киселини;
глюкозиди и др. От цветът на този вид лопен са извлечени иридоиден естерен гликозид, ацилиран с р-кумаринова киселина, заедно с естери на кафеената киселина, вербаскоцид и форзитозид B. В растението са установени още форситозид В, фенилетаноиден тригликозид, ацилиран с кафеева киселина. Корените и семената на лопена съдържат сапотоксин, наречен ротенон. Билката може да съдържа още слуз, смола, сапонини, летливо масло, флавоноиди (хесперидин, вербаскозид), гликозиди (аукубин), производни на кафеената киселина (кафеева, ферулова, протокатехунова и вербаскозидна), стероли и танини. Също така е получен сапонин идентифициран като десрманозил-вербаскосапонин. Някои източници твърдят, че лопенът съдържа кумарини, но това не се подкрепя от наличните в момента клинични данни.
Лечебни свойства

Традиционната лекарствена употреба на лопеновите цветя се свързва с катар на горните дихателни пътища, кашлица и настинка, астма, спазматични кашлици и други заболявания на дихателната система. Счита се, че техните фенолни съставки са отговорни за противовъзпалителната и антимикробната активност на билката. Тя е известна с диуретичните си, аналгетични, отхрачващи и антисептични свойства. Въпреки че са докладвани сравнително малко фармакологични проучвания върху билкови препарати от лопен, фармакологичната активност на някои съставки, по-специално иридоидния аукубин и фенилетаноидния гликозид вербаскозид (ацеозид), са били широко проучени.
Свойства на билката: противовъзпалително; отхрачващо; омекчаващо действие.
Ефикасността на лопена като леко отхрачващо, успокояващо и омекотяващо вещество се дължи на наличието на сапонини и лепкави вещества, като се има предвид, че неговата противовъзпалителна, антимикробна и диуретична активност е свързана с фенолните съединения, флавоноидите и фенилетоноидите в него.
Намира приложение при: бронхопневмонии; бронхити; катари на горните дихателни пътища; ларингити и др. Използва се още при хемороиди, бавно заздравяващи рани, язва.
Семената се употребяват като противопаразитно средство срещу тении в организма. Те вероятно съдържат сапонини и затова трябва да се използват с повишено внимание. Цветовете и листата на лопена действат антисептично, стягащо, обезболяващо, омекотяващо, отхрачващо. Инфузията от тях се използва вътрешно за лечение на различни респираторни заболявания (както вече бе споменато – кашлица, бронхит, астма, дразнене на гърлото). Инфузия от пресни или сухи цветя в зехтин се използва за лечение на болки в ушите, рани, циреи и др.

Начин на употреба: запарка – 1 супена лъжица нарязана билка се залива с 400 мл. вода. Престоява около 20 минути и се пие по 1 кафена чашка три пъти дневно.
Растенията от рода Verbascum (Scrophulariaceae) са богати на биологично активни съединения, широко се използват в народната медицина и хомеопатичната практика на много страни и са интересни като фармакологични материали. В частност, диви V. phlomoides в Грузия се използват за много болести, така че химическият му състав е добре проучен. Въздушните части на V. phlomoides заедно с цветните глави (500 г сушен материал на въздух) се екстрахират с метанол (50%) на водна баня при 60 ° С. Екстрактите се събират, филтруват се и се дестилират под вакуум. Водният остатък се изпарява и се обработва с петролиев етер за отстраняване на баластни материали. Полученият воден концентрат се филтрува. Последва специална обработка на същия, за да се включи като билков медикамент при необходимост.

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!