Биология на убежденията

Брус Харолд Липтън (роден през 1944 г.) е американски биолог на развитието, известен най-вече с популяризирането на идеята, че гените и ДНК могат да бъдат манипулирани от убежденията на хората. Той е автор на най-продаваната книга „Биологията на убежденията“и е бивш изследовател в Медицинското училище на Станфордския университет.

През 1966 г. Липтън получава бакалавърска степен по биологията от университета в Лонг Айлънд и докторска по биология на развитието от университета на Вирджиния през 1971 г. От 1973 до 1982 г. преподава анатомия в университета в Уисконсин. Липтън казва, че някъде през 80-те години на миналия век е изоставил целия си атеизъм и е повярвал, че начинът, по който клетките функционират, демонстрира съществуването на Бог.

От 1987 до 1992 г. Липтън е участвал в научни изследвания в Пенсилвания и Медицински център на Станфордския университет. От 1993 г. Липтън преподава в различни университети на различни длъжности. Неговите публикации се състоят предимно от изследвания върху развитието на мускулните клетки.

Липтън се появява като гост на различни радиопредавания, интервюиран е и за документалния филмKymatica (2009г.), обсъждайки понятията любов и страх в отношенията им с телата ни. Той получава награда „като признание за неговата пионерска работа в областта на Новата биология“.

Липтън е световноизвестен авторитет, занимаващ се с връзката между науката и душата, водеща фигура в областта на Новата биология. Неговите експерименти, а и тези на други негови колеги, водещи фигури в тази област, изследват в детайли механизмите, посредством които клетките получават и обработват информация.

Изводите от тези изследвания радикално променят разбиранията ни за живота.

Те показват, че ДНК не контролира биологичните процеси в тялото ни – напротив, тя се управлява от сигнали извън клетката, включително и от енергийни послания, произтичащи от положителните или отрицателните ни мисли.

Този изключително обнадеждаващ синтез на най-новите и задълбочени изследвания в областите на клетъчната биология и на квантовата физика се смята за огромен научен пробив, който показва, че можем да променим телата си, като насочваме мислите си в правилната посока.

Брус Липтън:

„Ако можехте да бъдете някой друг, кого щяхте да изберете?

Отделях твърде много време, за да размишлявам върху този въпрос. Бях завладян от идеята да променя идентичността си, защото исках да бъда всеки друг, но не и себе си. Имах успешна кариера като клетъчен биолог и професор в медицинска академия, но това не променяше факта, че личният ми живот, най-меко казано, никакъв го нямаше. Колкото по-настървено се опитвах да открия щастие и удовлетвореност в личния си живот, толкова по недоволен и нещастен ставах. В моментите, когато се задълбочавах в размишления, стигах до извода, че трябва да се примиря с нещастието си. Реших, че съдбата ми е раздала лоши карти и аз просто трябва да го приема. Каквото ми е писано, това ще стане.

Но през есента на 1985 г. депресивното ми и фаталистично отношение се промени в един миг. Бях се оттеглил от заеманата до тогава длъжност в Медицинската академия към Университета на Уисконсин и преподавах в един медицински колеж на Карибите. Тъй като това учебно заведение беше далеч от конвенционалните академични течения, имах възможността да разсъждавам, без да се съобразявам със закостенелите убеждения на по-голямата част от научната общност. Далеч от кулите от слонова кост, отделен на един смарагдов остров насред дълбокото лазурно Карибско море, аз получих научно просветление, което разби убежденията ми за естеството на живота.

Този момент, който напълно промени живота ми, дойде, когато преглеждах изследванията си върху механизмите, посредством които клетките контролират човешката физика и поведение. Изведнъж осъзнах, че животът на клетката се управлява от физическата и енергийната среда, а не от гените. Гените са просто молекулярни чертежи, използвани за изграждането на клетките, тъканите и органите. А именно средата изпълнява ролята на „строителен предприемач“, който разчита и се захваща с реализирането на тези генетични чертежи и в крайна сметка е отговорен за характеристиките на живота на една клетка. Не гените, а „усещането“ на клетката за обкръжаващата я среда е това, което задвижва жизнените й механизми.

Като клетъчен биолог осъзнавах, че разкритията ми ще имат огромни последствия както за моя живот, така и за живота на всички човешки същества. Отлично знаех, че всеки от нас е направен от приблизително петдесет трилиона клетки. Бях посветил професионалния си живот на това, да проуча из основи клетката, защото още тогава знаех, че колкото по-добре познаваме отделната клетка, толкова по-добре ще познаваме и съвкупността от клетки, която съставлява тялото на всеки човек. Бях убеден също и че щом отделните клетки се ръководят от усещането си за обкръжаващата ги среда, то и ние, изградените от трилиони клетки човешки същества, сме подвластни на същия принцип. Точно както при отделната клетка, качеството и на нашия живот зависи не от гените ни, а от реакциите ни спрямо сигналите на средата.

От една страна, новите ми възгледи върху естеството на живота бяха истинско сътресение за мен. Близо двадесет години бях насаждал в главите на студентите по медицина основната догма в биологията – убеждението, че животът зависи от гените. От друга страна, новото ми прозрение не се появи съвсем изневиделица. Винаги съм имал известни съмнения в генетичния детерминизъм. Някои от тези съмнения се появиха през осемнадесетте години, през които провеждах финансирани от правителството проучвания върху клонирането на стволови клетки. Въпреки че трябваше да прекарам известно време встрани от традиционните академични среди, за да го осъзная напълно, тези изследвания дадоха неопровержими доказателства, че най-поддържаните догми в биологията, свързани с генетичния детерминизъм, не се основават на стабилни доводи.

Моите нови разбирания за естеството на живота не само подпомогнаха проучването ми върху стволовите клетки, но и както разбрах, противостояха на още едно убеждение на конвенционалната наука, което бях разисквал със студентите си – убеждението, че традиционната медицина е единствената, която си заслужава да се разглежда в медицинските училища. Щом основаващата се на енергията околна среда получи дължимото внимание, това доведе до величествено обединение в науката и практиката на конвенционалната медицина, алтернативната медицина и духовната мъдрост на древните и модерните религиозни вярвания.

В личен план, в момента на прозрението си осъзнах, че съм изпаднал в безизходица просто защото съм убеден, че ми е писано да имам катастрофален личен живот. Без съмнение, човешките същества са силно предразположени да се поддават с огромна страст и упоритост на погрешни убеждения и свръхрационалните учени не са имунизирани срещу това. Нашата сложно устроена нервна система, ръководена от главния ни мозък, е свидетелство за това, че усещанията ни са далеч по-комплексни от тези на една-единствена клетка. Когато нашето уникално човешко съзнание влезе в действие, ние можем да избираме как да възприемем околната среда, за разлика от клетката, чието усещане е по-рефлективно.

Бях окрилен от новото си откритие, че мога да променя живота си, променяйки убежденията си. Моментално се изпълних с енергия, тъй като осъзнах, че има научно обоснован подход, който ще ме изведе от ролята ми на вечната „жертва“ към новата ми позиция на „ковач“ на собствената си съдба.

От тази вълшебна нощ на Карибите изминаха повече от двадесет години. През това време биологичните проучвания продължиха да потвърждават изводите, до които достигнах тогава. Днес две нововъзникнали научни области, занимаващи се с най-важните въпроси в биомедицинските изследвания, потвърждават заключенията, изложени в „Биология на убежденията“.

На първо място, сигналната трансдукция се занимава с биохимичните пътища, по които клетките реагират на околната среда. Външните сигнали активират процеси в цитоплазмата, които могат да променят проявлението на гените и така да контролират съдбата на клетката, да влияят върху нейното движение, да определят оцеляването й и дори да я осъдят на смърт. Според науката сигнална трансдукция съдбата и поведението на един организъм са пряко свързани с това как той възприема околната среда. Простичко казано, това какъв ще е животът ни зависи от начина, по който гледаме на него.

Второ, новата наука епигенетика, името на която буквално означава „контрол над гените“, напълно разруши общоприетото разбиране за генетичен контрол. Епигенетиката е наука, която се занимава с това как сигналите от околната среда избират, модифицират и регулират дейността на гените. Тези нови открития показват, че нашите гени непрестанно се премоделират вследствие на житейския ни опит. Това още веднъж подчертава факта, че физиката ни се влияе от начина, по който възприемаме живота.

Месеци след първото издание на тази книга, статия в едно от най-престижните списания – „Нейчър“, огласи нови вълнуващи разкрития в областта на епигенетиката за това как средата контролира дейността на гените в стволовите клетки, което по една случайност е темата и заключението на втора глава от настоящата книга. Трябва да призная, че се забавлявах от факта, че моята глава е озаглавена „Дължи се на околната среда, глупако“, а заглавието на по-късно публикуваната статия в „Нейчър“ беше „Дължи се на екологията, глупако“ („Нейчър“, 2005,435:268). В общо линии сме на една и съща вълна!

Когато пишеха критики за книгата ми, някои учени попитаха: „Е, какво е новото тук?“ Водещите биолози са запознати с концепциите, изложени в нея, и това е добре. Проблемът е в това, че повече от 99% от останалите хора от „ненаучните среди“ все още са ръководени от остарелите и обезкуражаващи схващания, че са жертви на гените си.

Изследователите може и да знаят за тази нова и наистина радикална промяна в познанието, но прозренията ми все още не са достигнали до широката аудитория. Медиите влошават ситуацията, като залъгват широката публика с безкраен поток от истории, според които е открит генът, виновен за рака или за някоя друга болест.

Следователно целта на моята книга е да разтълкува значимостта на тази модерна наука, за да стане тя достъпна за обикновения читател. Най-искрено се надявам да разберете, че много от убежденията, които движат живота ви, са погрешни и ограничаващи, и също така, че ще се мотивирате да промените тези убеждения. Вникването на ниво наука в това как клетките реагират на мислите и усещанията ви ще освети пътя ви към личното израстване. Прозренията, до които достигаме благодарение на тази нова биология, отприщват силата на съзнанието, материята и чудесата.

„Биология на убежденията“ не е книга за това, как да си помогнем сами, а за това, как да се самоусъвършенстваме. Информацията в нея ще ви помогне да опознаете своята същност, а от това познание извира силата, с която можете сами да контролирате собствения си живот. Тази информация е мощ. Знам, че е така. Животът, който си изградих, използвайки тези знания, е много по-богат и удовлетворяващ и вече не се питам: „Ако можех да съм някой друг, кого щях да избера?“ Засега отговорът е прост. Искам да съм си аз.“

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *