Този списък е съставен преди повече от пет хиляди години, но хората и до ден днешен не са се научили да преодоляват горделивостта. За да бъде преодоляна горделивостта, трябва да се разбира същността й и да се познават корените й. Ако се опитаме да работим с всеки от 40 признака, едва ли ще се получи да преодолеем горделивостта. Да се бориш с формата, игнорирайки съдържанието е безсмислено. Ако корените не са откъснати, растението ще продължи да расте. Горделивостта трябва да се преодолява постепенно, на всичките три нива: на тялото, да духа и на душата.

Из книгата на Сергей Лазарев „Лицата на горделивостта“ – 40 признака на горделивостта изброени в свещените книги на „Махабхарата“

Аз винаги съм прав.

Покровителственото отношение към другите и отношение на превъзходство.

Чувство за собствена важност.

Уважаване на себе си и другите.

Мисълта, че си по-добър от другите. Самохвалство

Умението да поставиш съперника в неизгодна позиция.

Контрол над ситуацията, но нежелание да поемеш отговорност върху себе си.

Надменно отношение, суетност, постоянното желание де се оглеждаш в огледалото.

Демонстриране на своите благополучие, дрехи и прочее.

Непозволяване на другите да ти помагат и нежеланието за работа с други хора.

Поемането на непосилна работа.

Работа без мярка.

Привличане на внимание към себе си.

Обидчивост.

Прекалена бъбривост или обсъждане на своите проблеми.

Излишна чувствителност или безчувствителност.

Свръх ангажираност със собствената си персона.

Мисли за това, че другите мислят и говорят за теб.

Използване на думи, които другите не разбират, когато ти си наясно с това.

Усещане за собствената си безполезност.

Неумението да прощаваш на себе си и на другите.

Създаване на кумири в свое лице или на някой друг.

Промяна на маниерите си на поведение, в зависимост от това, с кого говориш.

Неблагодарност.

Игнориране на малките хора.

Невнимателност (при изучаване на Свещените книги).

Наличие на дразнение в тона.

Повишаване на глас поради гняв и досада.

Неподчинение на волята на Всевишния, критикуване на духовните учители.

Недостиг на самоуважение.

Безразсъдство и безумие.

Нечестност към себе си другите.

Неспособност за постигане на компромис.

Желанието винаги последната дума да е твоята.

Нежелание да сподели знанията си, за да контролираш ситуацията.

Невнимание или свръх внимание към физическото тяло.

Мисли относно необходимостта да се решават чужди проблеми.

Предубеденост към хората, в съответствие с външният им вид.

Прекомерно уважение към себе си.

Сакрказъм, хумор с пренебрежение, стремеж да ужилиш другия, да се пошегуваш с него, да се надсмееш.

В стария завет е казано, че горделивостта е коренът на греха. Когато човек забравя за Бог, свободата на волята му става източник на всичките му беди и нещастия. Човек има свобода на волята, но не знае как да я използва. Когато се увлича по свободата си и разпределя приоритетите си неправилно, той изпада в състояние на грях. Грехът е отклонение, означава, че човек се е насочил не към Бог, а се отдалeчава от него. След този грях следва втория – поклонение на човешкото. Когато човек се отблъсква от Бога, той започва да се покланя на себе си, на своите желания и инстинкти, на друг човек… Поклонението на нещо или някого, освен на Бог, е езичество и е признак за привързаност и въжделение. Следващата стъпка след отричането от Бог, е появата на агресия, и започва разрушаване на това, което сме поставили по-високо от Бог, – в противен случай душата ни ще загине.

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!