Леска, лешник, лишници

Разпространение

Леската, позната още като лешник, е многогодишно овощно растение, отнася се към род Corylus семейство Betulaceae (брезови), а плодовете, лешници, се използват за храна от дълбока древност. За родина на този вид се счита територията на Мала Азия и Източна Азия, от където е проникнал в Европа. В естествено състояние обикновената леска се среща на територията на цяла Европа. У нас лешникът е един от най-слабо разпространените овощни видове, въпреки много добрите, благоприятни условия за отглеждането му.

Описание

Леската е многогодишно храстовидно растение с големина от 3 до 7-8 метра. Съществува и дървовиден лешник, като при него височината на короната, може да достигне до 15-20 м. Лешникът е еднодомно, разделнополово, анемофилно ( опрашващо се от вятъра) растение. Голяма част от сортовете са самостерилни, което налага кръстосано опрашване и засаждането на няколко различни сорта. Мъжките цветове са събрани в реси, а женските са разположени в смесени пъпки, като по време на цъфтежа от тях се показват малки нишковидни червеникави близалца. Лешникът е най-рано цъфтящия овощен вид. При някои сортове това става още през октомври, а при други през декември. Има и такива които цъфтят през януари – февруари. Характерна особеност за този овощен вид е появата на дихогамия (не едновременен цъфтеж на женските и мъжките цветове). Лешникът има силно развита разклонена коренова система. Храстовидните форми образуват множество издънки, които могат да се използват за размножаване. Плододаването при лешника настъпва от 3-тата до 5-тата година след засаждането, като оптималните добиви се получават след десетата година. Лешникът е топлолюбиво и влаголюбиво растение на късия ден. В период на покой се отличава със задоволителна студоустойчивост при температури до – 25º, – 30º С. Летните горещини и засушавания не са благоприятни за растенията и затова се нуждаят от поливки. Особено опасни са продължителните пролетни слани, които причиняват измръзвания на цветовете.

Хранителна стойност на лешниците

По калорична стойност ядките на лешника превъзхождат тези на ореха, бадема, гроздето и смокинята. В 100 г са 700 ккал.; протеини – 16 г, мазнини – 66 г, въглехидрати – 9,9 г.

Препоръчителният дневният прием на лешници е до 30-40 грама или 7-8 ядки на ден!

Химичен състав

Кората на леската съдържа танини и други неуточнени вещества. Плодът съдържа йодни, железни и медни соли, мазнини, метионин, холин, ненаситени мастни киселини, състоящи се от глицериди на олеинова, стеаринова и палмитинова киселини, необходими за нормалното функциониране на всички органи и системи в човешкия организъм. В състава на лешниците влизат значителни количества белтъчни вещества, някои незаменими аминокиселини, като аргинин, левцин, лизин и др., калций, калий, йод, желязо, магнезий, флуор, манган и витамините: A, C, E, B1, B2, PP.

Полезни свойства

Богатия химичен състав на лешника осигурява цялостното му ефективно въздействие върху човешкия организъм, като: предотвратява увеличаването на количеството холестерол в кръвта; защитава и укрепва кръвоносните съдове, извършва профилактика на съдови заболявания; стимулира младия организъм по време на активния му растеж; подпомага нормалното функциониране на репродуктивната система. Благодарение наличието на витамини Е и В подобрява развитието на мускулите и сърдечната функция, с калция си укрепва костите и зъбите. Стимулира производството на полови хормони, поради съдържанието си на цинк. Подобрява водния метаболизъм и сърдечната функция, защото съдържат калий. Нормализира състава на кръвта, заради наличието на желязото в състава си. Насърчава укрепването и стабилното развитие на целия скелет. Стабилизира кръвното налягане.

Оказва положително въздействие върху здравето на жените:

  • предотвратява раковите тумори в гърдите и гениталиите;
  • подобрява структурата на кожата и косата;
  • засилва лактацията;
  • насища епидермиса с влага и др.

Лешниците се препоръчват и на мъжете, като помощник за:

  • лесно справяне при интензивна физическа активност;
  • бързо изграждане на мускули;
  • предотвратяване на възпаление на простатната жлеза и импотентност;
  • значително стимулиране на репродуктивната функция;
  • подобряване на качеството на спермата и др.

Положителен ефект при заболявания, като:

  • хипертония;
  • увеличаване на простатната жлеза;
  • патологии на сърдечно-съдовата система;
  • затлъстяване;
  • трофична язва на крака;
  • анемия;
  • диабет;
  • капилярни кръвоизливи;
  • флебит и др.

Българската народната медицина препоръчва кората и листата на леската против малария, за апетит, при жълтиница, разширени вени, възпаление на простата, бъбречни заболявания, заболявания на черния дроб, а плодовете, заради високата им калоричност – при малокръвие, диабет, камъни в бъбреците и жлъчката, гуша, атеросклероза, високо кръвно налягане и др. Кората и листата се характеризират с отлични свойства. От тях може да се приготви отвара или чай с благоприятно пикочогонно и противотрескаво действие. Начин на употреба: 1 супена лъжица нарязани кори се варят в 500 мл вода 10 мин. Отварата се пие по една винена чашапреди ядене 4 пъти дневно. От листата се взимат 2 супени лъжици и се киснат в 500 мл вряла вода 2 часа – пие са по същия начин.

Употреба на лешниците

Млякото, направено от лешници се счита за едно от най-хранителните. В комбинация с мед се препоръчва като общоукрепващо; при умора; недостиг на витамини; натрупване на шлаки; период на възстановяване след заболявания; тромбофлебит, разширени вени; заболявания на сърдечно-съдовата система; високо кръвно налягане; стрес; хронични бронхопулмонални състояния; развиваща се деменция; намаляване на хемоглобина в кръвта и др. В диетата на подрастващите и децата диетолозите казват, че този продукт трябва да бъде включен, защото подпомага развитието на умствените способности, растежа на тялото, формира добър имунитет и стабилизира състоянието на нервната система. За вегетарианците лешниците обикновено се считат за основна съставка на масата. Широко приложение намира в сладкарството за производство на сладкиши, добавя се в натрошен вид, в млечната промишленост за производството на всички видове извара, сладолед, сметана, шоколад и паста, както и основа за халва. Позволено е да се яде в началния стадий на диабет, тъй като съдържа малко въглехидрати.

Маслото от лешниците се усвоява лесно от организма и е отлично на вкус. То не засъхва, остава свежо за дълго време, всички аминокиселини в състава му запазват свойствата си. Основният му състав е представен от физиологични полиненаситени мастни киселини, които в други ядки се намират в много по-малки количества. Маслото е позволено да се приема на всяка възраст, в напреднала възраст присъствието му в диетата прави възможно укрепването на костите, зъбите и спомага за подобряване функционирането на мозъчните съдове. Маслото намира приложение, като част от козметични препарати; като източник на мултивитамини през юношеството; хора с чести умствени и физически натоварвания; за професионални спортисти; отстраняване на паразити от организма; като безопасно средство при изгаряния. Приложението му в козметиката е показано за процедури върху кожа, склонна към акне и образуване на целулит, то влияе положително върху структурата на кожата, облекчава стреса и стимулира процесите на регенерация. Използва се за: подмладяване; грижа за проблемна, мазна и комбинирана кожа; почистване и намаляване на разширените пори; ефективно и достатъчно бързо премахване на акне; лечение на болезнени абсцеси; бързо заздравяване на отворени рани; премахване на торбички и тъмни кръгове под очите; подобряване на състоянието на кожата след продължително излагане на слънце, слана, вятър; лечение на розацея, чрез елиминиране на съдовите мрежи и „звездите“ на епидермиса.

Противопоказания

Не забравяйте, че лешниците ще бъдат полезни, само, ако ги консумирате в малки количества! Винаги трябва да помните, че превишавенето на оптималната доза, дори и от най-полезния продукт, може да има обратен ефект.

Максималната доза е 50 г лешници на ден, а надвишаването й заплашва със спазми на съдовете на мозъка (в резултат – мигрена), пренапрежение на стомашно-чревния тракт.

Лешниците могат да се консумират от пациенти със захарен диабет, поради ниския им гликемичен индекс.
Лешникът е противопоказан при следните заболявания: проблеми с панкреаса; наднормено тегло, тъй като ядките са с високо съдържание на мазнини; чернодробни заболявания; атопична диатеза; тежки стадии на захарен диабет и др.

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *