
Най-мощният антиоксидант, известен на човечеството се нарича Проантоцианидин.
Проантоцианидините (Oligomeric Proanthocyanidins OPCs.), са полифенолна група химични съединения, наричани още „олигомерни проантоцианидини“, които химически са олигомерни флавоноиди. Много от тях са олигомери на катехин и епикатехин и техните естери на галовата киселина; по-сложните полифеноли, които споделят един и същ полимерен градивен елемент, образуват групата на танините; по-малко биоактивните и бионалични полимери (четири или повече катехина), са група от кондензирани флаван-3-оли като процианидини, проделфинидини и пропеларгонидини.
Научни проучвания и доказателства:
Проантоцианидините са открити през 1947 г. от Жак Маскелие – един от водещите учени и експерти по тази тема, който разработва и патентова методи за извличане на олигомерни проантоцианидини от кората на френски морски бор (Pinus maritima) или гроздови семки. На него дължим и най-голямата заслуга за откриване и изучаване на лечебните свойства на този биологичноактивен природен продукт. Направени са редица лаборатории и клинични проучвания върху биологичната активност на проантоцианидина. За разлика от задълбочените лабораторни изследвания, повечето клинични проучвания са непълни. In vitro изследвания показват, че проантоцианидинът предпазва клетките от увреждащото действие на свободните радикали. Клиничните проучвания съобщават за успехи при приложение на проантоцианидина за лечение на някои съдови заболявания като разширени вени и хронична венозна недостатъчност. Изследванията доказват и съдоразширяващата активност на проантоцианидина, а също и способността му да усилива микроциркулацията, чрез повлияване на капилярната резистентност. Данни от изследвания сочат, че проантоцинидинът може да инхибира тромбоцитната агрегация, окислението на LDL-холестерола и да потисне процеса на локално възпаление. Проантоцианидинът влияе позитивно и върху състоянието на имунната система, като стимулира значително функциите на Т-клетките. Лабораторно проучване при експериментални животни показва забавяне процеса на атеросклероза и възстанобяване състоянието на съдовите стени, под въздействието на проантоцианидин.
Фармакокинетика:
Фармакокинетиката се състои в изучаване на пътя, който лекарството ще предприеме от момента на приложението му до елиминирането му, преминавайки през процеси на абсорбция, разпределение, метаболизъм и екскреция. По този начин лекарството ще намери място за връзка. Въпреки, че са направени над хиляда научни проучвания по отношение на резорбцията и бионаличността на проантоцианидин в човешкия организъм, фармакокинетиката му не е напълно изяснена. При прием под формата на хранителна добавка, проантоцианидинът се резорбира бързо в гастроинтестиналния тракт, благодарение на отличната му разтворимост във вода. Степента на резорбция обаче, варира широко не само за различните съставки на проантоцианидина, но също и при отделните индивиди. В резултат на уникалната му разтворимост, той неутрализира деструктивния ефект на свободните радикали от двете страни на клетъчната мембрана. Някои автори го сравняват с „гъба, която попива“ свободните радикали, свързва се с тях и се екскретира чрез урината. Проантоцианидинът улеснява и „активния транспорт на витамин С до мястото на биологично му въздействие.
Показания и употреба:
Съществуват многобройни научни изследвания, като най-значителен е опитът за приложение на проантоцианидина при разширени вени и хронична венозна и лимфна недостатъчност. Установено е, че проантоцианидинът облекчава болезнеността и отока на долните крайници. Използва се и за лечение на хемороиди. Има данни за повлияване на нарушения в циркулацията на ретината и хориоидеята. Съвременните изследвания доказват, че проантоцианидинът оказва кардиопротективен ефект и може да бъде полезен при някои сърдечно-съдови заболявания. Макар и все още недостатъчни, има данни, показващи евентуалния имуномодулиращ, противовъзпалителен, противотуморен, антиалергичен, антидиабетен и предпазващ от невродегенеративни заболявания ефект на проантоцианидина. Той оказва благоприятен ефект и при синдрома на „хиперактивното дете“.
Предимства, ефекти и защитен механизъм на действие:
Има редица предимства пред другите класически антиоксиданти: 40 пъти е no-активен от витамин Е, който предпазва организма от действието на мастноразтворимите оксиданти и 15 пъти по-мощен, в сравнение с витамин С, който неутрализира водноразтворимите свободни радикали, а проантоцианидинът е активен, както срещу мастноразтворимите, така и срещу водноразтворимите свободни радикали. Проявява мощната си антиоксидантна активност премахвайки супероксидните радикални аниони, хидроксилните, липидните пероксидни, пероксинитритнитеи синглетните кислородни радикали. Афинитет му към колагена и еластина при проблеми на съдовете, предизвикани от изтъняване, липса на оросяване и разпад на колагена се проявява като защитно средство срещу опасни заболявания, укрепва имунната система, регулира холестерола и подобрява зрението. Като високо усвоим флавоноид, който предпазва и заздравява колагена – основна съставка на съединителната тъкан в кожата, вътрешните органи и кръвоносните съдове, той е в основата на способността му да увеличава устойчивостта на капилярите, да намалява капилярния хиперпермеабилитет и да ускорява циркулацията на периферната кръв и лимфата. Проантоцианидинът се фиксира върху клетъчната мембрана на вените, капилярите и върху съединителната тъкан (колагена) в съдовите стени, като оказва стабилизиращ ефект върху различните клетъчни мембрани. вазопротективният ефект на проантоцианидина също се дължи на влиянието, което той оказва предимно върху съединителната тъкан. На клетъчно ниво той се свързва и фиксира към мукополизахаридите в съдовата стена, което води до забавяне разграждането на протеогликаните, стабилизиране на колагена и предотвратяване разрушаването на еластина от еластазата;
Има изразен венотоничен ефект. Повишава венозния тонус, действа веноконстриктивно и антиексудативно върху перивенозната тъкан. Веноконстриктивното действие е свързано с констрикция (стягане) на гладката мускулатура на съдовата стена и свиване на периферните венозни съдове. Антиексудативното му действие намалява капилярната пропускливост и чупливост и нормализира капилярната резистентност;
Капиляротоничен ефект и подобрява микроциркулацията;
Засилва лимфния ток и дренажа на лимфата и намалява отока, като предотвратява увреждането на базалната мембрана на ендотелните клетки;
Артериален вазодилатиращ ефект (разширяване на артериалните кръвоносни съдове);
Антиспазмичен ефект. Намалява спазъма на артериите и стимулира секрециятана азотен оксид от ендотела (вътрешния съдов слой) и разширява артериолите;
Проантоцианидин облекчава още редица оплаквания като възпаления, алергии, никотинова зависимост, укрепва костната система, въздейства върху редица хормонално обусловени заболявания. Той подобрява умствената способност и е еедн от малкото антиоксиданти, които преминават през кръвно-мозъчната бариера;
Противовъзпалителен ефект. Смята се, че тази активност се дължи в по-голямата си част на способността му да отстранява от организма реактивения кислород и азота. Обяснението за евентуалната противовъзпалителна и антиатерогенна му активност, би могло да се свърже със способността му да повлиява синтезата на някои медиатори на възпалението, установено при възпалителни заболявания на кожата като лупус еритематодес, атопичен дерматит и псориазис;
Предпазва липопротеините с ниска плътност (LDL) от окисление и по тозимеханизъм, вероятно също оказва протективен ефект и върху сърдечно-съдовата система;
Предпазва клетките от вредното въздействие на свободните радикали. Има и положителен ефект при увреждане черния дроб, причинено от медикаментозен прием;
Може да облекчи някои алергични симптоми, като сенна хрема; има свойството да поглъща ензимите, които произвеждат химикалът хистамин, известен с това, че провокира алергични реакции;
Проантоцианидин в храни и напитки:
Проантоцианидинът е природен продукт от растителен произход, концентриран най-вече в ябълките, кората на морския бор и в кората на повечето други видове бор, канела, плодове от арония, какаови зърна, гроздови семки, гроздови ципи, червено вино от Vitis vinifera (европейско гроздово вино), боровинки, боровинки, касис, зелен чай, черен чай, шоколад, фъстъци, бадеми и др. Какаовите зърна съдържат най-високи концентрации. Маслото от акай, получено от плода на палмата Euterpe oleracea, е богато на процианидинови олигомери. Ябълките съдържат средно на порция около осем пъти повече проантоцианидин от виното, като едни от най-високите количества са открити в сортовете Red Delicious и Granny Smith. Екстракт от кора на морски бор, наречен пикногенол, съдържа 65-75% процианидини, или порция от 100 mg ще съдържа 65 до 75 mg проантоцианидини (процианидини).
Дозировка:
Дневната дозировка варира от 25 мг до 300 мг. Средната дозировка е 100 мг дневно. Като самостоятелно приложен антиоксидант, проантоцианидинът се използва в доза 50 мг дневно. Няма данни за предозирането му.
Данни за безопасността от приложение на проантоцианидина:
Налице са многобройни проучвания по отношение безопасността на проантоцианидина. Обикновено се приема, че той е практически безвреден. Нежелани реакции са наблюдавани изключително рядко леки алергични реакции и стомашно-чревен дискомфорт. Поради липса на достатъчно данни, не се препоръчва прилагането на проантоцианидин при бременни и кърмачки. Приложен в много високи дози, проантоцианидинът може да има известен противосъсирващ ефект. Това трябва да се има предвид, когато се приема едновременно с други антикоагуланти.
Отказ от отговорност:
ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!