„Ролята на витамин D3

Добрата новина е, че витамин D3 оказва огромно положително влияние върху здравето ни и лесно може да се набавя. Лошата новина обаче, е че нивата на витамин D3 в кръвта на повечето хора в България, Европа и изобщо на умерените географски ширини – особено през периода септември – април, са тревожно ниски – няколко пъти под нормата. Не е случайно, че именно през студеният период на годината вилнеят епидемиите от вирусни инфекции!

От къде идва този проблем?

По принцип, витамин D3 се синтезира в кожата под въздействието на ултравиолетовите лъчи тип Б. Те достигат до нас само през месеците от май до август, и то не през целия ден, а само когато слънцето е достатъчно високо над хоризонта. Уви, обикновено по това време, хората са на работа, много често на закрито. Ув-Б лъчите не проникват през стъклата на прозорците – и в резултат масово хората не могат да го произвеждат. През есента слънцето вече е толкова ниско над хоризонта, че Ув-Б лъчите не достигат въобще до северното полукълбо. Но за сметка на това, Ув-А, които се свързват с рака на кожата, достигат до нас и минават през стъклата на прозорците, така че зимното слънце не само не ни върши работа за да си произвеждаме витамин D3, но и е канцерогенно.

Какво е решението за по-хладните месеци?

Или да се ходи на солариум с Ув-Б лъчи или по 20-30 минути на ден, или да се приема ежедневно витамин D3, и то в достатъчни дози. Обикновено това означава за децата по 1 000 – 2 000 UI(международни единици), а за възрастните поне по 2 000 UI. За бременните жени дозата е 4 000 UI, а при доказан недостиг на витамин D3 и остеопороза – и повече. При жени, които получават по 4 000 UI витамин D3 на ден през цялата си бременност, намалели с 50% спонтанните аборти, преждевременните раждания и децата, родени с малко тегло.

Витамин D3 се приема задължително с основното хранене през деня, за да се усвои, и то заедно с мазнини – ЕМК (есенциални мастни киселини), защото той е мастноразстворим.

След 1-2 месеца се прави изследване на 25- хидрокси – D3 в кръвта. Оптималното ниво е между 70 и 90 нг/мл (нанограма на милилитър), макар че и над 50 е приемливо. Уви, най-често то е под 30! Нищо чудно, че над 80% от жените са с остеопороза!

СЗО препоръчва 400 – 500 UI дневно витамин D3. Това са стари разбирания.

През лятото, когато се печем на слънце, може да произведем 20 000 UI витамин D3 на ден.

И докато витамин D2 може да има токсично действие, при витамин D3 нещата не стоят по същия начин и той може да се натрупва за зимата без никаква вреда за здравето.

Една от основните причини за отслабването на имунната система през студените месеци на годината са ниските нива на витамин D3 в организма. Затова суплементирането с витамин D3 е един от най-ефективните методи за укрепване на имунитета. Разбира се, това е така при условия, че няма клетъчен глад, т.е. редовно се приемат суперхрани, като водорасли, коластра, есенциални мастни киселини, диви горски плодчета (бери), пробиотици, антиоксиданти и др.

Освен, че укрепва имунната система и повишава устойчивостта към простуди и грип, витамин D3 предпазва от и лекува над 20 различни болести: рак ( на гърдата, на белите дробове, на дебелото черва, на простата и др.), хипертония, инфаркт, диабет, фибромиалгия, множествена склероза, астма, алергии, синдром на хронична умора, остеопороза, рахит, зъбен кариес, аутизъм и т.н. Разбира се, само когато нивото му в кръвта е достатъчно висока.

Много подходящо е съчетаването в една хранителна добавка на витамин D3 с есенциални мастни киселини, защото това подобрява и улеснява усвояването му, такива комбинации гарантират няколко ползи едновременно.

Колкото и да е полезен витамин D3 (в различните си форми), той не бива да се приема без контрол върху нивото му в кръвта. Всеки човек го усвоява различно и затова внимавайте да не прекалявате! Това се отнася особено за витамин D2, който е водноразтворима форма и затова остава в кръвта, а това означава , че по-лесно се предозира. Ако вземате добавки и витамин D2трябва да ги приемате редовно, но в по-малки дози, защото тази форма не може да се складира в мастните тъкани.

По-голяма толерантност имаме към витамин D3, защото е мастноразстворим, но дори и той може да има странични ефекти – например, отлагане на калций в меките тъкани. За да не се случи така, са необходими още витамин К2 би елементът бор. Те трябва да се вземат едновременно с витамин D, защото помагат за правилното отлагане на калция – а именно в костите, вместо в ставите и меките тъкани.

Особено напоследък по време на т. нар. пандемия от Ковид – 19, всички холистични лекари подчертават нуждата от това редовно да следим нивата си на витамин D и ги коригираме при нужда. Когато искате да си направите изследване на витамин D в кръвта, спрете пиенето му за три дни, преди да ви вземат кръв, за да се отчете нивото му по-достоверно. Ако е в долните граници, продължете поне още месец с големи дози (10 000 UI) и повторете изследването и така, докато достигнете 60 – 70 нг/мл. Едва тогава минете на профилактични дози.

Ролята на витамин С

Витамин С е жизнено важен за нашето здраве.

• Той играе важна роля за укрепване на имунната система.
• Необходим е за производство на колаген и за усвояването на желязо в организма.
• Предпазва от скорбут, укрепва костите, зъбите, мускулите и кръвоносните съдове.
• Участва в кръвосъсирването, предотвратява кървенето на венците и образуването на бръчки.
• С помощта на витамин С се синтезира карнетинът, който вкарва мазнините в
• митохондриите, за да изгарят, и така допринася за стопяване на тлъстините и по-високото ниво на енергия.

Но преди всичко витамин С е антиоксидант и се изразходва усилено при стрес и болести.

Според Нобеловия лауреат и откривател на витамин С д-р Алберт Сент -Дьорди, животът представлява поток от електрони в клетките. Здрави сме само ако в тъканите ни има адекватен поток от електрони. Когато този поток намалее, започват болестите, а ако спадне под критичния минимум, настъпва клетъчна смърт. Основна причина за влошаване на здравето е окисляването от свободните радикали, които крадат електрони.

За неутрализирането им трябва да се приемат антиоксиданти – а витамин С е главен антиоксидант и доставчик на електрони за човека.

В конвенционалната медицина се ширят митове и предубеждения по повод употребата на витамин С. Твърди се, че мегадозите не са с доказан ефект, че могат да доведат до главоболие, безсъние, възпаление на хранопровода, камъни в бъбреците и т.н. Обаче истината е, че само при някои редки наследствени състояния като таласемия, хемосидероза и глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназна недостатъчност трябва да се внимава с дозите витамин С, докато за повечето хора той е изключително полезен – особено когато боледуваме от остри или хронични инфекции и други болести.

Според ортомолекулярната медицина високите дози витамин С укрепват имунната система, унищожават вирусите и са изключително ефективен, евтин и безвреден начин за профилактика и лечение на настинки, грип и техните усложнения. Впрочем тук става дума не толкова за медицина, колкото за биохимия, защото в достатъчно високи дози витамин С неутрализира свободните радикали и осигурява стабилни количества електрони за тялото, при това без странични и токсични ефекти.

За съжаление ние, хората, не можем да произвеждаме сами витамин С и затова трябва да го приемаме отвън. Обикновено храната ни го съдържа в достатъчни количества, за да се предотврати развитието на скорбут (разхлабване и изпадане на зъбите, кървене на венците и други тежки увреждания от липса на витамин С). Но това не винаги е така – например някога златотърсачите в Аляска зимно време и моряците по време на дълги пътувания в открито море масово са боледували от скорбут.

Макар, че в ежедневието това заболяване вече не се среща, скритите форми на недостиг на витамин С никак не са редки. Като се започне от простото кървене на венците и се стигне да преждевременно остаряване, рака и редица дегенеративни болести, много са проблемите, свързани с неговия дефицит. Ето защо допълнителното приемане на витамин С безусловно е добра идея.

Въпросът е обаче колко?

Практиката е показала, че витамин С има отлична поносимост. За човека даже дози от 200 грама (!) дневно, приети венозно, не причиняват никакви проблеми.

При здрави хора усвояването на витамин С в червата не е особено голямо. Ето защо дозата за здрави възрастни е 1-2 грама на ден. Приемането на мегадози през устата от здрави хора няма смисъл и обикновено води до леко разстройство или по-сериозна диария. Обаче при състояния, които изчерпват витамин С (например стрес, остри инфекции) негово усвояване в червата рязко се увеличава. Затова при първите признаци на простуда, грип и други инфекции се преминава на т.нар. максимална чревно поносима доза витамин С (т.е. максималната доза, която не предизвиква диария) – обикновено при възрастни това означава да се приемат по 2 – 3 и даже 5 грама витамин С през 20 – 30 минути, докато се получи изразено подобрение.

Според достоверни източници това подобрение настъпва за броени часове – това означава, че мегадозите трябва да се приемат само през първия ден и после да се намалят на 2 грама на всеки 4 – 6 часа. Витамин С се изразходва усилено в хода на инфекцията и затова опасността от изчерпване е по-голяма от тази от предозиране. Ако получим слабителен ефект, трябва просто да намалим дозата. Излишният витамин С бързо се изхвърля чрез урината.

За сравнение, повечето бозайници (освен човека, приматите, някои прилепи и морското свинче) сами си произвеждат около 5 000 – 10 000 мг витамин С на ден, като при стрес и заболяване, производството се увеличава многократно. Ето защо изглежда съвсем разумно ние, хората, да си осигуряваме достатъчно високи дози витамин С при нужда.

При грип, настинка, пневмонии и други остри инфекции „достатъчно“ означава колкото можем да усвоим, без да получим разстройство. Най-добре е да се приемат препарати, в които витамин С е максимално усвоим и поносим за организма – т.нар. липозомни форми.Тогава можем да приемем без вреда и по 20 грама на ден. При децата, разбира се, започваме с по-малки дози, например по 500 – 1000 мг през половин час и се следи ефектът, като дозата се увеличава или намалява според поносимостта.

Какво означава липозомен витамин С?

Това е витамин С, който е „затворен“ в липозоми – микроскопични сферички от лецитин. Молекулите на лецитина са с два края – липофилен (мастноразтворим) и хидрофилен (водоразтворим). Тъй като витамин С е водоразтворим, той по-трудно минава през чревната лигавица, която е съставена от мазнини. Когато се затвори в липозоми, те са с липофилния си слой, обърнат навън и затова лесно преминават през чревната лигавица, пренасяйки и витамин С със себе си. Така можем да усвояваме по-големи количества, без да получим разстройство. Мегадозите витамин С прилагани внезапно, лекуват и облекчават редица тежки болести, включително рак.

Най-добри природни източници на витамин С са ацеролата, шипката и чушките. В тях той е съчетан с рутин и естествени антиоксиданти, затова е отличен за профилактика. Все пак с лечебна цел се използва синтетичен витамин С, защото нито едно растение не съдържа достатъчно количество, за да покрие нуждите в някои специални случаи.“

Из книгата на д-р Петър Найденов „Здраве без лекарства“

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!