Люлякът (Syringa) е декоративен листопаден храст от семейство Маслинови (Oleaceae).

Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове, най-често в различни оттенъци на виолетовото, но също в бяло или в розово. Растението произхожда от Персия, но е широко разпространено из цяла Европа и Азия. Доста е издръжливо на студове, суша и болести, но все пак се развива най-добре на добре осветени терени с леки, дренирани почви. Важно правило за добър цъфтеж, е прецъфтелите клонки да се отстраняват веднага, за да не възпрепятстват цъфтежа на новите. Известни са 30 вида люляк. В България се отглежда най-често вида Syringa vulgaris – обикновен люляк, който е ядлив. В кулинарията се използват листата и цветовете, които се берат по време на цъфтеж. и се използва
Устройство на люляк:
Люлякът достига до 6-7 метра височина. Оформя се като храст, а понякога бива поддържан като малко дърво. Кората на младите стволове и клони е гладка и оцветена в сиво-кафяво. При стареене на дървото тя става надлъжно набраздена и лющеща се. Листата на вида са прости, сърцевидни, с дълги дръжки. Имат дължина от 4 до 12 см и ширина от 3 до 8 см, а дръжката им е около 4 см дълга. Върхът им е заострен, а листният ръб непрекъснат. Разположени са срещуположно на клончетата. Растението има дребни цветове, събрани в дълги 20 см терминални съцветия. Те могат да бъдат бели, лилави в различни нюанси или тъмновиолетови, розови, сини, а понякога и жълти. Състоят се от 4 чашелистчета, тръбеста част на цвета и четири венчелистчета. Имат две тичинки и излъчват приятен аромат. Цветовете се развиват от връхни пъпки на многогодишни клонки. При прецъфтяване на съцветието, за да се развиват по-добре и повече нови цветове, то трябва да се отстранява. Плодът на люляка представлява суха, удължена, овална, двугнездна кутийка. Дълга е до 2 см, като във всяко гнездо има разположено по 1 семе. Семената са снабдени с крилатки.
Химичен състав на люляк:
Листата съдържат гликозиди (сирингин); фарнезол; акорбинова киселина (витамин С). Цветовете съдържат етерично масло; фармезол; органични киселини; ароматни вещества; багрило. В листата, цветовете и пъпките на растението се установяват още соли, фитохормони, дъбилни вещества. На фармезола се дължи уникалният аромат на люляка. Токсичността на растението се определя от наличието на синилна киселина в по-голямо количество в цветовете и в минимални количества в листата му.
Лечебни свойства на растението: люлякът притежава антипиретично, адстрингентно и апетитовъзбуждащо действие. Приложен локално върху кожата, действа противовъзпалително, обезболяващо и почистващо. Цветовете се използват за регулиране на менструалния цикъл. Намалява изпотяването. В народната медицина се употребява при епилепсия. Намира приложение при простудни заболявания; задух; безапетитие; нередовна менструация; малария; диария; подагра; артрит и др.
Начин на употреба:

Като запарка – 1 супена лъжица ситно, нарязани листа се запарват в половин литър вряща вода. Оставят се да киснат около 1 час. Запарката се прецежда и се приема по 1 кафена чаша три пъти на ден, преди ядене.
При подагра и за детоксикация на организма: пресни цветове се заливат с ракия в количество, което да бъде 1 – 2 см над тях. Така престояват в продължение на 2 седмици, на тъмно. След това получената тинктура се прецежда и се приема в количество от по 20 до 30 капки разредени с малко вода, от 2 до 3 пъти на ден;
При артрит – с по-горе получената тинктура се разтриват болезнените стави. Приготвен чай от изсушени цветове също помага при заболяването;
При рани – пресни листа се използват за лечение на рани, приложени под формата на лапа, поради съдържанието на синилна киселина в тях.
Люляково масло – приготвяне в домашни условия:

Цветята трябва да се събират в парковата зона или извън града – далеч от индустриални зони и прашни пътища. Ще ви трябват: прясно набрани люлякови цветове; 800 г растително масло без мирис (например зехтин); еднолитров буркан с капак ;стерилна марля

Начин на приготвяне:

Внимателно отделете малките цветове от стъблата, сложете ги в еднолитров буркан. Леко загрейте на водна баня растителното масло до 40° и го досипете, докато напълните буркана. Затворете с капак и го оставетеза 2 дни. След това прецедете маслото през тензух, като изстискате добре цветчетата. Загрейте отново и добавете нова порция свежи цветя, оставете ги за още за 2 дни. Повтаряте процедурата, докато получите достатъчно ароматно масло. Обикновено три пъти е достатъчно

С това масло може да разтриете челото и слепоочията при мигрена, втрисане, масажирайте болките в ставите при ревматизъм и други заболявания на органите на движение. Опитайте се да добавите този продукт към крема, лосион, шампоан и балсам – ще обогатите козметиката с най-очарователния аромат и ценни вещества.

Днес някои билкари продължават да използват люляково масло за лечение на обриви, слънчеви изгаряния, малки порязвания и драскотини и други кожни заболявания като гнойно акне, циреи, подобрява състоянието на разширени вени, облекчава стреса и всички видове нервни разстройства, повишава либидото при жените и мъжете.
Люляк в козметиката:

Множество са козметичните продукти, в които се включва люлякова есенция. Освен в тях тя намира активно приложение и в детергентни препарати за бита. А във все така популяризиращата се в ежедневието ни ароматерапия, люлякът е неизменна част. Изключителният му нежен аромат действа релаксиращо и възбуждащо сетивата. Вана с люляков екстракт действа оздравяващо и успокояващо на кожата. С успех се прилага и във фармацевтиката. Подобният на бадем аромат на цветовете се определя от наличието на синилна киселина в тях. Миризмата на растението се използва и за гонене на насекоми – синилната киселина в люляка е изключително отровна за тях. Вдишването на люляковият аромат е смъртоносен за тях.
И още нещо:

Характерът на човек, който обича люляк, е сдържан в проявите на чувствата си. Този тип хора са чужди на всяка претенциозност. Въпреки че има вероятност тази външна строгост да е признак на болна гордост. В критична ситуация този индивид може да се оттегли в себе си, да се изолира от всички свои познати. Многократно „люляковият човек“ е посещаван от разочарования. Понякога такива хора търсят съвършенство в това, което е създадено не от човешки ръце, а от самия живот, например от дивата природа. По някакъв начин любителите на люляка са подобни на феновете на теменужките: те също са изтънчени личности, с дълбок вътрешен свят, те също имат постоянно чувство на безпокойство, което изпитват.
Хората от този тип често просто нямат достатъчно енергия или натиск, за да постигнат целта си. Но като цяло люлякът е усърден, показва точност в бизнеса. Характерът на такива хора е приятелски настроен, тези хора никога няма да откажат да помогнат на другите и го правят с удоволствие.

Легенда за люляка

„…Било април и земята чакала с нетърпение небесните дарове. Богинята на пролетта умирала от нетърпение по-скоро да види в храстите и по клонките на дърветата птичи гнезда, а в полето първите цветя. И тръгнала да буди слънцето, което сякаш било потънало в сладка дрямка.„Ставай – казала му тя, – вече е първи април и от земята се вдига до небето шумът от едва сдържани страстни желания и печални въздишки“. Слънцето като чуло този пролетен зов побързало да стане и след няколко минути, в компанията на пролетта и своята неразделна спътница дъгата се спуснало на земята. Тогава богинята на пролетта като взела лъчи от слънцето и ги смесила с пъстрите лъчи на дъгата, започнала да ги пръска с пълни шепи по полето, по ливадите, върху клонките на дърветата, в процепите на скалите – изобщо навдякъде, където земята вече чакала тази животворна благодат. И навсякъде, докъдето стигали тези съживяващи лъчи, навсякъде веднага израствали розови, червени, бледосини, златисти, оранжеви цветя, ту като звездички, ту като гроздове, като чашки, като камбанки, като класове, формите и багрите се сливали, опиянени от любовта – цялата земя ликувала в обятия и целувки…Така слънцето цели дни продължавало своята творческа работа, носейки се с богинята на пролетта и дъгата по цялата земя, докато стигнало да крайните й предели – до Скандинавия, където то обикновено спи с месеци, а ледът сковава земята дълго време, прониквайки дълбоко в нея. Цветята там съвсем не са много. Вече уморено, слънцето искало да прекрати своята работа, но богинята на пролетта, състрадателна в своята женска същност, като видяла тази бедна растителност на северната страна, съжалила я и се обърнала към слънцето с молба:„Всемогъщо, богато Слънце, позволи ми да облека с цветя и тези студени страни. Вярно е, че дъгата вече е изхарчила всичките си багри, но остана още малко лилаво. Позволи ми да украся тези земи поне с лилаво“.„Добре – отговорило слънцето, – сейте тогава лилаво!“ И богинята на пролетта напълнила шепи с останалите лилави лъчи от слънчевия спектър и започнала да ги хвърля върху храстите и по полетата на Скандинавия, и където попаднели тези лъчи, там веднага се появявали цели стотици, хиляди чудни стръкове люляк.

Скоро се оказало, че люляците са толкова много, че слънцето се обърнало към богинята на пролетта възкликвайки: „Е, стига вече, стига, не виждаш ли, че навсякъде се вижда само лилаво!“ „Нищо, не ми пречи – отвърнала богинята, – недей! Та нали за тези нещастни, оковани в лед земи, са чужди и сладострастието на розата, и целувката на ароматната теменужка, и опияняващият аромат на магнолията и туберозата, нека поне да им дадем цели гори, цяло море от люляк“ Но слънцето този път не я послушало и като взело от ръцете на дъгата палитрата, смесило остатъците от всичките седем основни цвята и започнало да пръска получените от смесването им бели лъчи върху дървета и храсти. И в резултат се получил бял люляк, който присъединявайки се към лилавия, образувал с него нежен, приятен контраст…“

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!