Карфиолът и неговият предшественик дивото зеле, водят своя произход от древна Малайзия. Освен добре познатият ни бял карфиол, съществуват зелен, виолетов и жълт.

Една чаша варен карфиол е отличен източник на витамин С (91, 5% ), фолат (13, 6% ) и диетични фибри (13.4%). Карфиолът също е много добър източник и на витамин B5, витамин В6, манган и омега-3 мастни киселини.

Карфиолът е богат на провитамин А, пантотенова и никотинова киселина, фолиева киселина и витамин К. Изключително разнообразен е и неговия минерален състав – калций, натрий, калий, желязо, магнезий, фосфор, мед, хлор и сяра. Съдържа още лимонена и ябълчна киселина.

В над 20 научни публикации се отбелязва, че редовната употреба на карфиол намалява риска от ракови заболявания.

Изключително ниско калоричен, карфиолът е перфектен при спазване на диети – една чаша карфиол съдържа само 27 калории. Има почти нулево съдържание на мазнини.

От всичките видове зеле, карфиолът се усвоява най-лесно от организма. Целулозата му е по-нежна и не причинява газообразуване в червата. Той спомага за детоксикацията на черния дроб, като увеличават способността му да неутрализира токсините, които постъпват в организма и като цяло за детоксикация на организма. Освен това карфиолът е полезен при автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и за предотвратяване на сърдечни проблеми.

Не трябва да се забравя обаче, че хората с проблеми със щитовидната жлеза, както и такива, страдащи от подагра е добре да избягват прекомерната употреба на карфиола, поради наличните в него специфични вещества, влияещи на организма.