Орехът се среща из цялата ни страна, и като диворастящо и като култивирано растение.
Развива се добре в умерената континентална зона и райони с надморска височина до 700 – 800 м, но в горските насаждения – и до 1300 м. Обикновеният орех е най-разпространен в България, достига височина от около 20-40 м и диаметър на ствола – 2 м. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове. Продължителността на живот на ореха може да достигне до 200-300 години.
25 гр. орехи съдържат: 163 калории; 3, 81 гр. протеини; 16, 30 гр. мазнини.
Всички части на растението се използват за медицински, кулинарни цели, ценен материал в дървообработването и мебелното производство.
Листата на ореха са познати на хората като лечебно средство от най-дълбока древност. Те се събират без дръжките през периода на цъфтежа и преди пълното им развитие (май – юни). Изсушават се на сянка при температура до 35°С. В такъв вид листата имат тъмнозелен цвят и значително горчив вкус, и са почти без мирис.
Листата на ореха съдържат:
алфа -хидроюглон и бета-хидроюглон – производни на нафтохинона;
флавоноиди;
аскорбинова киселина;
каротин (до 0,33 мг%);
витамин В1;
дъбилни вещества (3 – 4%);
етерично масло и др. .
Състава им действа имуностимулиращо, засилва растежа на костите, възбужда апетита.
Ореховите ядки съдържат:
до 86% мазнини, от които по-голям процент са омега 3 незаменими мастни киселини;
около 17% белтъчини;
витамините В1, В6, В9, А, Е и С;
богати са на калий, фосфор, сяра, йод, цинк, манган, мед;
антиоксиданта – егалова киселина;
значително количество фибри;
едно от най-полезните вещества в орехите е триптофанът, от който се синтезира серотонин.
Характерната миризма на ореховите листа прогонва насекомите. Това е било известно на хората в миналото, и често използвано средство за прогонване на мухи, комари и бълхи.
Известно е, че под дебелата сянка на ореха трудно се развиват други растения. Причината е отделяното активно вещество юглон, което се съдържа в листата му. Юглонът потиска развитието на почвените микроорганизми. Ето защо под ореха дори и тревата оредява и загива, и затова не се използват листата му за компост в растениевъдството.
В медицината се използват всички части от ореха – ядките, листата, околоплодникът, даже и сокът, който изтича от дървото.
Тези части притежават фитонцидни свойства, които са пагубни за бактериите. Летливите съединения на фитонцидите в пресните листа и неузрелия околоплодник, задържат растежа на стафилококите, гъбичките, и на тифусните, дизентерийните и туберкулозните бацили.
С какво са полезни орехите?
Екстракта, приготвен от листата на ореха, намаляват възпалителния процес при заболявания на лимфните възли, на средното ухо и на слизестата обвивка на устата.
Чаят от орехови листа (50 грама листа на един литър вода) се пие при различни кожни заболявания, при заболявания на стомашно-чревния тракт, и за изгонване на глисти. Листата са полезни при нарушение на обмяната на веществата, както и при атеросклероза на кръвоносните съдове. Те се имат общоукрепващи свойства за организма, поради високото си съдържание на витамин С.
Узрелите орехи са полезни при желязо-дефицитна анемия, тъй като в ядките се съдържат желязо, мед, кобалт, цинк и витамин В6, които участват в процеса на образуване на червени кръвни телца. Орехите се препоръчват при страдащи от диабет, заради съдържанието на манган и цинк, които понижават стойностите на глюкозата в кръвта.
Узрелите орехови ядки са бедни на въглехидрати. Те оказват благоприятно въздействие за растежа на децата, препоръчват се и на бременни жени.
Зелените орехи също могат да се консумират – съдържат витамин С, тиамин, органични киселини, желязо, фосфор и много други полезни вещества.
Околоплодника на ореховите ядки ( преградките ) е чудесен източник на йод. От него може да се приготви отвара, която съдържа силни антибактериални свойства, йод и дъбилни ещества. Отварата укрепва щитовидната жлеза, укрепва съня, нормализира обмяната на веществата, дори способства за понижаване на телесното тегло.
Как да съхраняваме правилно орехите?
Поради високото си съдържание на полиненаситени мазнини, орехите са нетрайни и трябва да се внимава за начина на съхранение. Орехи с черупки се съхраняват в херметично затворен контейнер в хладилник, където ще запазят хранителните си качества в продължение на шест месеца. Във фризер ще се запазят до една година. Орехите без черупки е препоръчително да се съхраняват в хладилник, където ще останат свежи в продължение на шест месеца.
Как да включим орехи в хранителния си режим?
Орехите са висококалорична храна и ако спазвате хранителни ограничения или диета, не бива да консумирате повече от 30 г дневно. Но ще ви снабди с енергия, ще ускори метаболизма и съответно – изгарянето на калории.
Могат да се поднесат върху студени супи и таратор, в салати, с плодове.
Ореховите ядки пораждат алергии. Консумирането им в естествена, непреработена форма, може да задейства нежелани алергични реакции. Желателно е да не се поднасят на деца под 3 години.
