От бронхиална астма страдат около 5% от населението. Разпространението й непрекъснато расте и тя започва от все по-ранна възраст, като вече са зачестили доказаните случаи на бронхиална астма при деца на 2-3 години.
От бронхиална астма страдат около 5% от населението. Разпространението й непрекъснато расте и тя започва от все по-ранна възраст, като вече са зачестили доказаните случаи на бронхиална астма при деца на 2-3 години.
Бронхиалната астма представлява алергично – хронично – възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризира се с повтарящи се пристъпи на задух. Този задух се дължи на преходен спазъм на мускулатурата на дихателните пътища, оток на бронхиалната лигавица и свръхсекреция на бронхиалните жлези.
Често страдащия от бронхиална астма е наследствено обременен, т. е. единият или и двамата родители страдат от алергично заболяване – бронхиална астма, сенна хрема, кожна алергия и др. Причинители за развитието на бронхиална астма са честите вирусни или бактериални инфекции на дихателната система, хроничните хреми и синузити, хроничният бронхит и бронхиектазията, носната полипоза, честите пневмонии и т.н., и особено когато тези заболявания започнат в ранна детска възраст при формиране на имунната система. Много голям е рискът при деца, с установена алергия – сенна хрема, чести еластични бронхити, хранителна алергия или хронична уртикария, тъй като при тях е налице алергична предпазположеност на организма.
Най-общо различаваме две основни форми на бронхиалната астма – неинфекциозно-алергична (атопична) и инфекциозно-алергична.
Неинфекциозно-алергичната бронхиална астма най-често се причинява от следните вещества – алергени:
– Домашни алергени – домашен прах, пърхот от животни, пера, перушина, косми и др.
– Растителни алергени – цветен прашец от дървета и треви.
– Хранителни алергени – мляко и млечни продукти, соя, яйца, риба, меса, зеленчуци или плодове.
– Химически алергени – бои, консерванти, оцветители, стабилизатори, изкуствени торове и др.
– Лекарствени алергени.
Инфекциозно – алергичната бронхиална астма се причинява от вируси, бактерии, гъби, плесени, бацили, паразити и др., като водещо значение имат вирусните инфекции.
Към развитието на бронхиална астма предразполагат високите нива на промишлена замърсеност на околната среда, все по-голямата химизация навлязла в нашия живот, работата при вредни условия – работа при запрашен въздух, работа с химикали, автомобилния газ, тютюневия дим и др.
Установено е, че хладният въздух предизвиква повишена възбудимост на дихателните пътища при страдащи от бронхиална астма. Ето защо най-неблагоприятни са дните, когато въздуха е хладен и времето – неустойчиво. Необходимо е да се отбележи и неблагоприятното въздействие върху дихателните пътища на горещия и сух въздух.
Характерна за страдащите е появата на пристъпен задух след физическо натоварване. При повечето от хората, включително и при болните от бронхиална астма, дихателните пътища се разширяват по време на физически натоварвания, но след края на натоварването дихателните пътища при здравите хора бързо възвръщат изходното си състояние, а бронхиалната проводимост никога не намалява повече от 10%.
Установено е, че по време на физически натоварвания при някои хора с бронхиална астма се увеличава количеството хистамин и на други вещества в кръвта, причина за появата на алергична реакция.
Неблагоприятна за хората с бронхиална астма е комбинацията от физически натоварвания с вдишване на студен въздух, дори охлаждането на кожата води до сериозни изменения в дишането.
Често за възникването на пристъп от бронхиална астма роля играе и психическото състояние на страдащия от това заболяване. Установено е, че такъв пристъп може да бъде провокиран от страх, гняв и други силни емоции, възможността да се развие паническо разстройство е доста по-голяма.
Почти при всички с бронхиална астма присъства силна тревожност, депресия, пристъпи на панически атаки, като причината е стресиращия фактор на астматичните пристъпи, които нерядко са животозастрашаващи.
В развитието на един пристъп можем да различим три основни фази:
- Фаза на предвестниците на пристъпа. Тази фаза може да настъпи минути, часове, понякога и дни преди пристъпа, отличава се с разнообразни по характер и интензивност симптоми: обилна и водниста хрема, кихане, чувство за сухота и дразнене в носа и очи. Изброените симптоми могат да са съпроводени от главоболие, отпадналост, гадене, чести позиви за уриниране, повишена раздразнителност, промени в настроението и т.н.
2. Фаза на задух. Характеризира се с поява на силен пристъпен задух, като най-затруднено е издишването. Задухът се съпровожда от чувство за силно безпокойство и от усещане за стягане в гърдите. Нощната честота на пристъпите е по-голяма, по време на пристъп вдишването става много кратко, а издишването е много по-продължително и се съпровожда от свиркащи и свистящи хрипове, които се чуват от разстояние.
3. Фаза на обратно развитие на пристъпа. Пристъпът на задух може да завърши бързо, без каквито и да било видими последствия за белия дроб и сърцето. Изключително рядко пристъпът може да се задълбочи и да доведе до развитие на дихателна недостатъчност или до нарушение в сърдечно-съдовата дейност. След пристъпа напрежението бързо отслабва, настроението се подобрява.
Хомеопатичното лечение на бронхиалната астма е трудно и изисква задълбочено познаване както на самото заболяване, така и на класическите лекарствени средства. Това налага терапията да се осъществява само от лекар.
Ако страдащият от бронхиална астма продължително време е приемал конвенционални лекарствени средства, преминаването към хомеопатично лечение трябва да настъпи особено внимателно. За да се проведе успешно хомеопатично лечение на бронхиалната астма, трябва да се изяснят няколко основни елемента:
– Характеристиките на бронхиалните пристъпи, за да се подберат най-подходящите хомеопатични лекарства за овладяване на симптомите – задух, кашлица и т.н.
– Индивидуалната реактивност на болния, за провеждане на хомеопатично лечение, което да доведе до постепенно и трайно подобряване на състоянието.
– Степента на тревожност. В много от случаите състоянието на нервната система влияе върху хода на заболяването, както и върху отключването на астматичните пристъпи.
– Причинителят на заболяването, при възможност. В някои от случаите с бронхиална астма познаването на нейния причинител може да помогне много за хомеопатичното й повлияване.
При значителна част от страдащите от бронхиална астма, климатолечението дава много добри резултати. Особено подходящ за болните е климатът в района на Югозападна България.