„Няма безнадеждни пациенти. Има само безнадеждни лекари…“

Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина, известен и с латинизираната форма на името си – Авицена, е согдийски лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант, сред най-значимите фигури на Ислямския златен век. Пише на персийски и арабски език, последовател е на Аристотел и на неоплатонизма.

Автор е на 450 книги върху широк кръг от теми, от които до наши дни са достигнали около 240, включително 150 в областта на философията и 40 – на медицината. Той критически преработва и систематизира тогавашните знания и е смятан от мнозина за „баща на съвременната медицина“. Най-известните му произведения са философската и научна енциклопедия „Книга на лечението“ и медицинската енциклопедия „Канон на медицината“, която се превръща в стандартен учебник по медицина за много средновековни университети и остава в употреба до средата на XVII век. Освен философията и медицината, текстовете на Авицена засягат теми като астрономия, алхимия, география, геология, психология, богословие, логика, математика, физика и поезия. Авицена пръв е започнал да говори за факта, че редовните упражнения са полезни за подобряване на здравето, а също така е бил сигурен, че болният човек умира не толкова от болест, колкото от страх, който заболяването предизвиква в него. Според Авицена, лекарят трябва не само да лекува, но и да внушава доверие на пациента. Той разглежда медицината от позицията на философията и математиката: казва, че изцелението е събиране и изваждане: изваждане на всичко, което е вредно за човек и добавяне на онова, което е полезно. Авицена е живял преди почти 1000 години, но мъдрите му съвети са актуални и днес.

Преяждането

Авицена смятал, че прекомерната консумация на храна е пряк път към болестите. Постоянно пълният стомах и черва, в които се натрупват остатъци от не смляна храна, причиняват възпаление и проблеми с много вътрешни органи. „Не трябва да ядете до такава степен, че да няма място за допълнителна храна, но трябва да спрете да ядете, ако все още имате апетит. Този остатък от апетит е продължение на чувството на глад, което изчезва след кратко време.“ Той предупреждавал и за опасностите от злоупотребата с алкохол, като казал, че това причинява проблеми с черния дроб и мозъка.

Безделието и празното съществуване

Според мъдрия лечител повечето болести на човек възникват, когато той си угажда прекалено много и не се интересува от умереност, а освен това води и празен начин на живот.

Втората причина, според него, е безделието и скуката. Много хора, които нямат никакви проблеми в живота, изведнъж започват да страдат от депресия, нарушения на вътрешните органи и всичко това, защото насочват цялото си внимание към болестта, тъй като няма върху какво друго да се съсредоточат! „Нищоправенето и животът без цел разболяват човек!“

Разделното хранене и гладуването

Авицена, още преди 1000 години е бил наясно, че не трябва да се ядат едновременно протеини и въглехидрати. И също така е казвал на своите пациенти, че след обилно хранене и преяждане, трябва да организират ден без храна, за да си прочистят червата. „Ако на единия ден ядете твърде много, тогава трябва да останете гладни на следващия.“ Той също така пише за ползите от „леката“ храна и опасностите от „тежката“, чието усвояване отнема много време.

Физическата активност

Авицена е бил сигурен, че човек, който осигурява на тялото си редовна физическа активност, е по-малко вероятно да се разболее и ще се излекува по-бързо. А онези, които са обездвижени поради мързел сами съсипват здравето си. „Човек, който се движи умерено и редовно, не се нуждае от лечение, насочено към премахване на болестта.“

Пагубното въздействие на гнева върху тялото

Като истински лекар, Авицена лекувал не само тялото, но и душата, като обръщал внимание на психологическото състояние на пациента и неговите вътрешни разногласия. Той откривал директна връзка между негативните емоции и физическото състояние на човек. Авицена казвал, че гневът, раздразнението и тъгата буквално източват човешката психика, отслабвайки защитните сили. „Гневът изгаря тялото, тъгата го изсушава, апатията отслабва умствената сила, а безразличието води до болести. Когато характерът е балансиран, се постига здраве едновременно и за тялото, и за душата.“

Правилният сън

Здравият човек трябва да спи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се възстанови напълно. Липсата на сън, подобно на твърде многото сън, се отразява негативно на здравето.

„Да се спи на празен стомах не е добре; силата отслабва. Вредно е и да се спи с пълен стомах, защото такъв сън няма да е дълбок, а неспокоен…“

Авицена препоръчал да се спи първо на дясната страна и след това на лявата. Той казвал: „Ако сънят започва с лежане по корем, той помага добре за храносмилането. Хората, които са отслабени от болест, обикновено спят по гръб… Такива хора също така спят с отворена уста поради слабостта на мускулите, които притискат двете челюсти.“

Забележка: ИнтеграБг.Инфо не е лекар, не лекува, и не консултира! ИнтеграБг.Инфо е здравно информационна – образователна медия. При нужда се обърнете към квалифициран специалист! ИнтеграБг.Инфо не носи отговорност за неправилно интерпретиране на текст от потребителите на сайта!