Четирите основни типа – Астрология – Влад Пашов (1902- 1974)

„Както видяхме в досегашното изложение, имаме четири рода сили или казано на астрологически език – четири основни елемента в Битието. Всяка от тези сили има специфични качества и свойства, свое присъщо вътрешно движение и създава конкретни форми, в зависимост от качествата, които има в себе си. От това гледище всички форми, които виждаме във външния обективен свят – органически и неорганически, са израз на силите, които стоят зад тях. Външните форми са символи, които ни разкриват характера и начина на действие на силите, чиито външен израз са те. Външната форма е един белег, сигнатура, за качествата и характера на силите, които действат в дадена област на живота. И онези, които разбират закона на съответствията – великия закон на аналогията в херметичната наука, за тях всички форми са отворена книга, по която разчитат дейността на силите, стоящи зад тях. Всяка сила в своето проявление е поляризирана – има външно и вътрешно изражение. Във външното си проявление тя създава известни характерни, специфични линии на движение. А във вътрешната си поляризация поражда известни психически качества, присъщи на нейното вътрешно естество и съответстващи на външната линия, която тази сила създава. Така че онзи, който умее да чете символите, като види известна линия, вече знае какви психически качества и особености стоят зад нея. По-рано споменах, че четирите вида етерни сили имат специфични движения и създават специфични форми в органическия свят. Уточних, че топлинният етер сътворява ферични или овални форми; светлинният етер създава триъгълни форми; химическият етер – полукръгови (или полулунни) форми, а жизненият етер създава четириъгълни форми. Въз основа на това можем да кажем, че наблюдавайки структурата на един човек, можем да кажем какви сили действат в строежа на тези форми. Формата е външната страна в проявлението на силата, а нейното вътрешно изражение е това, което е прието да се нарича темперамент и характер.

Понеже силата остава скрита от нашия поглед, ние я изучаваме по нейните проявления – външната форма и темперамента.
Основните качества на четирите елемента бяха: на огъня – сухота и горещина; на въздуха – горещина и влажност; на водата – влажност и студенина, и на земята – студенина и сухота. Но това са общи качества, които в своето проявление се диференцират. Също така по-рано казах, че огънят и въздухът са електрични, мъжки, положителни елементи, а водата и земята са негативни, женски, пасивни, магнетични елементи. Също така изтъкнах, че мъжките елементи, като проявления на мъжкия принцип, имат отношение към външния живот, тоест онези лица, които са родени под тяхното влияние, ще бъдат дейни, активни преди всичко във външния, обективния живот. А родените под влияние на женския елемент водят един по-вътрешен живот, те са повече вглъбени в себе си и по-малко ги интересува външния живот с неговите проблеми и противоречия. За тях от по-голямо значение са вътрешните проблеми на живота и вътрешните противоречия. Докато типовете, принадлежащи към мъжкия принцип, преди всичко ги занимават външните противоречия в живота, за тях даже и вътрешните противоречия са отражение на външните.

Това са все качества, присъщи на различните родове сили, които се изразяват както във формата, така и в характера и темперамента. Също така трябва да отбележа, че не бива да се смесват силите, които действат в човека със самия него.

Човек само използва силите като условия за своето проявление и благодарение на качествата, които има в себе си, той подбира и съответните сили по закона на съответствията – подобното привлича подобно.

Въздействието на Аза върху творческите сили дава това, което наричаме темперамент, тоест специфичен начин на проявление на силите на човека, които обуславят както неговия вътрешен, така и външния му живот. Дюрвил определя темперамента като органическа почва, която ни е завещана от деди и прадеди. Той представя миналото на нашата раса, носи у себе си физическите и душевни възможности на нашите деди и на самите нас, съдържа нашия характер и определя продължителността на нашия живот. Но погледнато по-дълбоко, темпераментът е проява на етерните сили, които са връзката между човешката индивидуалност и наследствените качества, получени от деди и прадеди. Ако така се разгледа въпросът, то темпераментът не се предава по наследство, а е индивидуална особеност. Така ли е, темпераментът е обусловен от доминиращата в строежа на формата сила. Това е външната поляризация на творческата сила, която стои зад известна форма.
Имаме четири рода етерни сили или четири елемента, които в крайните си проявления са свързани с четирите елемента, познати и на съвременната химия, а именно – топлинният етер – огънят, се проявява в кислорода, който е необходим за горенето; светлинният етер – въздухът, се проявява в азота, който е необходим за регулиране на живота; химическият етер – водата, се проявява във водорода, необходим за доставяне влага на организма, и жизненият етер – земята се проявява във въглерода, който е необходим като гориво на организма. Върху тези четири елемента или четири състояния на материята херметичната наука обуславя учението за четирите темперамента. В съвременната наука има и други основи за класификация на темпераментите, но няма да се спираме върху тях, защото в края на краищата се свеждат към схващането на херметичната наука.
Във всеки темперамент действат всички родове сили, но една е доминираща и тя определя характера му.
Четирите темперамента, отговарящи на четирите елемента, носят следните имена: Холеричен или жлъчен темперамент, който е свързан с огъня, с кислорода. Той е вътрешна поляризация на принципа на огъня.Огънят, казахме, е горещ и сух. Това са основни качества и на холеричния темперамент. Те са активни като огъня.
Сангвиничният темперамент е наречен още въздушен, защото е свързан с въздуха, а въздухът, казахме, е горещ и влажен.

Лимфатичният темперамент е свързан с водата, а меланхоличният темперамент е във връзка със земята.

Всеки темперамент определя една епоха от живота. Така лимфатичният отговаря на детската фаза на живота; сангвиничният – на юношеската; холеричният – на възмъжалата възраст, а меланхоличният – на старостта.

Всеки темперамент се характеризира с доминирането на известна система. Така в лимфатичния темперамент преобладава храносмилателната система. И затова виждаме, че до седемгодишна възраст детето се развива предимно физически, а физическото в човека се характеризира със стомаха. В сангвиника преобладават дихателната и кръвоносната система, които са свързани с развитието на духовния живот – това е втората фаза на живота – фазата на юношата, който е в постоянно вътрешно и външно движение.
Холерикът е делови човек, човек на волята. У него преобладават костната система, черният дроб, жлъчката и нервната система – той е пълен с амбиции личност, която реализира нещата. Меланхоликът, когото уподобихме на старостта, е човек, в когото преобладава нервната система. Той мисли и асимилира опита, който е придобил, преминавайки през трите предшестващи фази на живота. Така че у лимфатика имаме предимство на храносмилателната система, която съответства на физическия живот. У сангвиника има доминиращо влияние дихателната и кръвоносната система, която е свързана с духовния живот на човека. У холерика преобладават костната и мускулната системи – той е човек на практиката, който реализира нещата, човек на волята. При меланхолика преобладава нервната система. Той е човек, който мисли и разсъждава.
Въз основа на всичко гореказано, можем да кажем, че всеки един елемент създава определена геометрическа форма или даден морфологичен тип и специфичен темперамент. На това основание, нормални типове имаме тогава, когато съществува съответствие, хармония между морфологичния тип и темперамента. Това е изразено в хороскопа с добрите аспекти и хармоничните взаимоотношения между планетите и зодиакалните знаци. При ненормалните типове няма съответствие между морфологичния тип и темперамента. В хороскопа това е изразено с лошите аспекти и дисхармонията между знаците и планетите.
След тези общи бележки можем да пристъпим към описание на четирите основни типа, които са се развили от четирите основни елемента. Ще разгледаме тяхната външна форма, техния темперамент, характер, умствени способности и въобще психическия им живот. Впоследствие ще видим как се диференцират в 12-те зодиакални типа, които се развиват под въздействието на 12-те зодиакални знаци. Тогава, както от всеки морфологичен тип, така и от всеки темперамент ще имаме по три варианта

Типът на огъня – холеричният темперамент

Видяхме по-горе, че в холерика преобладават костно-мускулната система, черният дроб и жлъчката, затова те са хора с едра кост, висок или среден ръст, с жълто-мургава, суха и груба кожа; лицето е рязко очертано, а кръвообращението – силно. Вените им са тъмносини и изпъкнали. Космите на холериците са твърде изобилни. Косата им варира от светлокестенява до черна, права или леко накъдрена на едри вълни. Носът им е дълъг или леко заоблен. Челото им е голямо или повече или по- малко полегнало, силно изпъкнало в долната си част, което говори за развит обективен ум. Дебели вежди; голямо и добре оформено ухо. Проницателен и силен поглед; цвят на очите – сив или син и рядко тъмнокафяв. Брадата е силно издадена напред. Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане.
Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и стигат до грубост. У тях е силно развита разрушителността. Както казват, имат развит обективен ум и силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат докрай благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават енергията им. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математиката. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. Затова те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. Могат да бъдат силни военачалници и въобще добри войници, смели борци, ловци, оратори, съдии. Огнените хора са смели и решителни, със силно развити лични чувства и с голяма амбиция. Инициативни и постоянни, те действат бързо и неочаквано. Буйни са, сприхави, огнени. Те са хора на делото и не знаят пречки, преминават от думи към дела. Не дават време на своите желания да узреят. Умът им мисли бързо и е подвижен и проницателен. Не обичат да им се съпротивляват. Склонни са да господстват над другите, но не търпят никакво върховенство над себе си. Здраво държат за своите права и всякога са готови да ги защитават с всички средства. Те са общителни, приказливи. Умеят да внушават страх към себе си. В гнева си достигат до буйност. С голям труд се владеят. Много са славолюбиви и винаги са готови да вдигнат знамето на бунта. Готови са на саможертва и не се плашат от смъртта. С твърдост понасят нещастията. Лесно търпят безсънието и спят малко. Сънят им е тежък и е изпълнен със страшни съновидения. Те дълго се задържат на едно и също поприще.
Понеже всички функции в тях протичат бързо, имат голям огън, много топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода. Гърлото им е винаги сухо и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават. Гласът им е груб, силен и рязък. В него има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта им е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навика да държат стиснати юмруците си по време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва покорност, пасивност, или унижение. Когато са в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце, скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена дейност и ежедневни физически упражнения. Заседналият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката.

Типът на въздуха – сангвиничният темперамент

Въздухът е горещ и влажен. Този тип има средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. От този тип са най-красивите хора. Голямо хубаво чело, дълъг, оформен прав нос, у някои типове заострен на върха, красиви вежди; открити и ясни очи, със светлосин цвят, понякога и с тъмнокафяв. Устата е усмихната, брадата – добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а някой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е гънка и розова. Гърдите са широки и мускулната система е добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е силно, пълно и свободно. Тялото им е плътно и горещо. Изпотяването е обилно – особено на челото и гърдите. Апетитът им е добър, а храносмилането – отлично. Физиологичните процеси у тях стават правилно. Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха. Вежливи са, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорливи, честни, миролюбиви. При тях има едно разширение – в мисълта, в чувствата и в действията. Винаги преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите. В тях смяната на състоянията става бързо. Отвращават ги съдебните процеси – затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира. Големи оптимисти са и виждат във всичко хубавото. Избягват всякакъв повод за печал и обичат приятните общества, радостта и веселието. Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват, но са като бурята – бързо им минава. Силно честолюбиви са. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществуване и са трудолюбиви. Те ценят златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но на дело са скромни и нерешителни. Интелектуални са, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са правилни и добри, но без особена връзка. Остроумни са, хитри, лесно измислят разни разказчета и са изкусни разказвачи – твърде находчиви, насмешливи и закачливи. Човеколюбиви, състрадателни, благородни и особено чувствителни към внимание и ласки. Те са искрени и предани приятели. Сърцето им е твърде отзивчиво и впечатлително. Внимателни са към противоположния пол и се стремят към комфорт и радост в живота. Чувствени са и лакоми в яденето. Обичат науката и изкуствата и са с голямо въображение и затова между тях често се срещат изобретатели и откриватели. Тези хора са в постоянно колебание между материализма и спиритуализма. Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си, те с ожесточение водят борба със своите идейни противници. Няма жертва, която не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защитават. Колкото повече пречки срещат по пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Способни са в точните науки.
В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Подозрителни и тиранични са в своите привързаности. Обичат да пътуват и им харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звукът – приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Често пъти съпровождат своята реч със смях.
Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката – благородна и уверена. Движат се с високо вдигната глава. Жестовете им са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят.
За този темперамент са подходящи дейности или занаяти, където умствената и жизнената дейност да са обединени. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът се чувства добре в занаят, който изисква постоянен допир с обществото, защото тези хора са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери. Празният и заседнал живот е вреден за този темперамент. Той ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата дейност разгорещява кръвта и превръща темперамента в холеричен.

Водният тип – лимфатичен темперамен

Този темперамент е хладен и влажен, противоположен на холерика, който е горещ и сух. В лимфатика преобладава водата. Този тип обикновено е с нисък ръст, тялото изглежда подпухнало, цветът на кожата е блед. Лицето обикновено е кръгло или между кръгло и овално; широко и полегнало чело, големи, влажни, сини или сиви очи, пълни гърди, руси или светлокестеняви коси, понякога тъмнокестеняви, къс, чип нос. Погледът е блуждаещ. Долната устна е мека и увиснала. Кожата е бяла и гладка, нежна, мека при допиране. Мускулите са слабо развити. Тялото е меко, като направено от тлъстини и е неокосмено. Биенето на сърцето е бавно. Циркулацията на кръвта е твърде мудна. Всичките им движения са сдържани и бавни. Те рядко изпитват жажда, понеже гърлото им изпуска слизеста течност. Стомахът им е хладен и ленив, а храносмилането – бавно. Те леко понасят глада и рядко се усещат гладни. Обичат да спят дълбоко и дълго. Често сънуват вода и водни растения. Когато сънуват проливен дъжд и прилив на реки, това означава разстройство на здравето им. Понякога имат силен запек. Трябва да избягват влажни и блатисти места и да търсят свеж въздух, светлина и слънце. Те са хладнокръвни и имат силно развито самообладание. Склонни са против своята воля да се отдават на различни нисши удоволствия. Равнодушно разделят своя живот на две половини – едната прекарват в сън, а другата – в безделие. Боязливи и нерешителни са, без енергия и със слаба воля. Изпитват отвращение към всичко, изискващо бързи и живи движения. За да се решат на каквото и да било, те трябва да бъдат подбуждани от външно влияние. Склонни са да отлагат работите винаги за утре, даже и това, което е твърде спешно и потребно. Отстъпват пред най-малките препятствия и от нищо не се трогват, каквато и опасност да ги застрашава. Не се сърдят. Не излизат от себе си, когато ги наскърбяват. Те са неспособни на негодувание или гняв. Чуждият успех не им всява завист, тъй като за тях честолюбието няма никакво значение. Техният ум е студен и работи бавно. Живеят във въображението си и са силно впечатлителни, много чувствителни и са възприемчиви към сантиментални и поетични влияния. Съзерцателни и пасивни са и безропотно се подчиняват на съдбата си и лесно понасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи. Не са способни на продължителна привързаност и го правят повече по навик, отколкото по чувство. Следствие на студенината си те не са склонни и към полов живот. Тяхната чувственост носи пасивен характер и се проявява само по инициатива на други лица. Търпението и кротостта са силно развити у тях. Те нямат обширния ум на сангвиника или горещото въображение на холерика, но пък са практични и спокойни и това ги прави склонни на класификация и методичност.
Болестите им се раждат от малко движение – затова за тях е потребно повече движение на открит въздух и светлина. Склонни са към напълняване, към затлъстяване. Трябва да употребяват храни, които правят организма по-топъл. Храната им трябва да бъде много добре сдъвкана, понеже стомахът е ленив. Растенията, които имат приятен аромат, трябва да им служат като подправки. Нямат нужда да пият много, защото си имат много вода. Киселите храни и напитки са опасни за тях. Препоръчително е движението в гората и планината. Не трябва да претоварват храносмилателната си система. Студът и влагата са вредни за тях.
Капризни и силно впечатлителни. Много са неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Стремленията им се менят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават с богатата си фантазия. Действат импулсивно под влиянието на капризите си и не държат сметка за последствията от постъпките си. Обикновено започват много работи, но не свършват нито една. Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат докрай своите работи. Те са твърде слабохарактерни, макар и да проявяват нещо като характер. Боязливи са и непостоянни. Лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази, но и повърхностен. Те са мечтатели, идеалисти, спиритуалисти и хора, вдъхновени и ентусиазирани, съзерцателни мистици, художници, поети. Щедри са на обещания, но никога не изпълняват думата си. Твърде склонни са към религиозни системи и за това често между тях се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род. У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Умственият им склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото знаят каквото и да било. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Движенията на тялото им са тежки и твърде бавни. Походката им е мудна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да остават повече на спокойствие. Мимиката им е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитат, техните движения са неспособни да ги изразят. Нищо в техния външен вид не показва това, което става в тях, освен ако това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, действеност и физически труд, са полезни за тях. Нужни са им чист въздух и стоене на слънце. Затова за тях е подходящ полският труд – градинарство и земеделие. Седящите занаяти и пътуванията на влажни и студени места отслабват конструкцията им и ги излагат на сериозни заболявания.

Земният тип – меланхоличен темперамент

Тук се забелязват два ясно разграничени типа. Единият е с пълно, ниско, набито тяло, силен врат, яки плещи с черни къдрави коси, пълна уста и валчеста глава. Ръцете и краката са къси и дебели. А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки и ъгловати черти, тесни рамене, слаби и хлътнали гърди. Веждите са големи и надвесени над очите, носът е дълъг, прав и леко заоблен, лицето – тънко и мършаво, със суров вид. Устата е стисната, ушите големи, челото високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове. Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както са топлината и студът. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен. Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания. Погледът е меланхоличен, тъжен, замислен, обикновено отправен надолу. Цветът на лицето е оловено-землист. Косите са черни, груби, брадата също. Ноктите са твърди и растат бързо. Кожата е гладка и хладна при допир. Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепкави, следствие на което и движението им е много трудно и бавно. Гласът е силен, но говорът не е бърз. Дишането е слабо и бавно. Те обикновено ядат малко, макар че понякога техния апетит бива ненаситен. Храносмилането им е бавно, запичането – силно и продължително. Сънищата им са неспокойни заради страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Прекарват своя живот в безпокойство, грижи, страхове и подозрения. Гневът им бавно се възбужда, но затова пък е ужасен. Злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго задържат в сърцето си злобата и чувството за мъст. Чувствеността им е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Постоянни са във всичко – както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици; решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и възприятия. Търпеливи в работата си. Умът им винаги е зает с някаква фикс идея, която не дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите.
Имат угризения на съвестта, а съмнения ги мъчат непрестанно. Скрито честолюбиви са и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизмът и суеверието вървят ръка за ръка при тях. Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот. Тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да разговарят сами със себе си. Винаги и навсякъде виждат лошото в света, и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Грубостта и гордостта са свойствени за тяхната природа. Въображението им е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят хиляди планове, но започват да действат след дълъг и зрял размисъл. Умът им е съсредоточен, съзерцателен и способен на дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни. Запомнят трудно, но отдаде ли им се, никога не забравят. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Способни са на работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия, дълбоки и продължителни проучвания. Склонни са дълбоко да се задълбочават в познанието.
Ревниви и завистливи, те страдат жестоко, когато не се оценяват техните произведения или не се признават личните им достойнства. Не обичат да говорят много. Между тях често се намират самоубийци. При този тип се срещат дълбоки философи и мислители, големи изобретатели, велики гении. Между тях има и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат насън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на хранене трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да внасят в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях се препоръчва да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тъгата си. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават и с физически труд. Топлата и влажна температура е благоприятна. При тях е развит практичният усет и са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, високо ценят човешката личност и придават голямо значение на чувството за чест и на обществено мнение. Имат много желания, които остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Говорят твърде рядко. Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник. Движенията им са повече резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие на което се развива голямо вътрешно горене и се образува ненормална топлина – затова в организма едновременно се забелязва инертност и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли. Заседналият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. Препоръчват се всекидневни евритмични упражнения и весело общество.
Занаяти, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси. Потребни са им съвършено чист въздух и слънце.
*

Няма да е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т.е., доколко се подават и как реагират на това развитие.
В първата част, в главата за темпераментите, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамент се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външният обективен свят, съзнанието им е заето с обективно проявения живот вън от човека. По тази причина те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамична част на човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото им тяло и са му придали в най-голяма степен своята динамичност. Затова те са енергични и дейни във физическия свят, хора на волята и физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света е преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм и затова той не е така активен, както при холерици- те и сангвиниците. Техният поглед е обърнат навътре в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Съзнанието им не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са духовни.
Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, но доминира един. Може в някои отношения човек да е холерик, а в други – флегматик. При езотерическото развитие една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерично развитие, темпераментите трябва да бъдат само като едно от условията. Затова Учителят постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темперамента. Още при първите си стъпки в езотеричното развитие човек започва много остро да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи едностранчива работа, а езотерическото развитие подразбира всестранно разгръщане на всички сили и способности. Вредата, която е възможно да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства върху другите темпераменти и се направи съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикът стане езотерик – макар че той трудно може да вземе такова решение – този темперамент е добра почва за езотерично обучение. Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят – той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се изменя съществено при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се прояви стремеж да проникне в материята или когато други се опитат да го заинтересуват, той става флегматик по отношение на собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическо развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интересът към духовната наука – но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото наблюдава неохотно своя вътрешен живот. Една или друга страна в него могат да го заинтригуват, но този интерес не е дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо и ентусиазирано, с голям замах и огън и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друго нещо е човекът на холеричния темперамент. На холерикът много трудно му се отдава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и дори не иска да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този път, той много бавно се поддава на езотерическо възпитание. Трудно може да спре, за да работи над себе си. Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност. Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.” Астрология – Влад Пашов (1902- 1974