Храна – емоции – психика

fast-ffoodПрез изминалото половин столетие хранителните навици на хората се промениха в такава степен, че станаха причина за сериозно безпокойство сред лекари и диетолози. Към тях през последните десетилетия се присъединиха и психолозите, според които в огромната си част психическите проблеми на съвременния човек се дължат на неприродосъобразния хранителен режим и неправилните продукти, изобилстващи ежедневно на неговата трапеза.

В наши дни неоспорим факт е, че храната осигурява не само необходимата енергия за съществуването на човешкия организъм, но предоставя и всички жизненонеобходими вещества за регенериране на неговите клетки и тъкани, за правилното и безотказно функциониране на неговите органи и системи, за поддържане на неговото развитие, репродуктивни способности и жизнен тонус, четем в: http://www.jivotatdnes.bg/

Множество наблюдения по категоричен начин доказват, че храната има изключително значение както за когнитивните способности (памет, възприятие, мисловна дейност, разсъждение, въображение, пространствена ориентация, обучение, изчисление, реч и т.н.), така и за емоционалното и психическото състояние на човека.

Интересът към тази област нарасна неимоверно през последните години именно в резултат на установената безспорна връзка между драстичните промени в хранителните навици на съвременния човек и множеството емоционално-психически проблеми, които го връхлитат. Според психолозите една от причините за агресията, наблюдавана в поведението на съвременните хора (за съжаление – и у децата!), е неправилното хранене.

Съгласно резултатите от изследванията на учени от Калифорнийския университет в Сан Диего (САЩ) и университета Лас Палмас де Гран Канария (Испания), причина за прекалената раздразнителност и агресивност, с които тъй често се срещаме напоследък, е… т.нар. бърза храна (fast food) и по-точно съдържащите се в нея транскиселини.

Вредите, които тези „неправилни” мастни киселини нанасят върху организма, са огромни. Те „засядат” в клетъчните обвивки и причиняват истински безпорядък в снабдяването на клетките с хранителни вещества и извеждането на отпадните продукти от техния метаболизъм. Това води до гибел на клетките от глад и интоксикация. Най-уязвими са нервните клетки, които на първо място страдат и загиват. Установено е, че транскиселините извеждат от мозъка важната полиненаситена омега-3 докозахексаенова мастна киселина, което чувствително влошава провеждането на нервните импулси в него.

Трансмазнините чувствително променят човешката психика, предизвиквайки тревожност, раздразнителност, депресия и агресивност. Наред с това с около 50% нараства вероятността от развитие на тежки психо-неврологични разстройства – вегетативно-съдова дистония, както и дегенеративни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер.

Колко от нас всекидневно са в доброволен плен на фаст фууда?

За колко деца този начин на хранене е ежедневие и дори начин на живот?

И не е ли това едно от обясненията за множеството случаи на непровокирана агресия сред възрастните и подрастващите, на която сме свидетели напоследък?

По безспорен начин е доказано, че консумиращите в значителни количества трансмазнини имат по-малък обем на мозъка и при тях се наблюдават сериозни проблеми с когнитивните способности.

Трансмазнините в изобилие присъстват в маргарина и хидрогенираните масла, картофите фри, хамбургерите, пилето на грил, попкорна, множеството полуготови храни, както и в безброй тестени и сладкарски изделия – торти, бисквити, вафли, крекери, маслено тесто и т.н., и т.н.

Колко от тях всекидневно присъстват в нашия хранителен рацион?

Според японски и китайски учени консумирането на домати има изключително благотворно въздействие върху емоционално-психическото състояние на човека. Главен „виновник” за това е каротеноидът ликопен – мощен антиоксидант, който противодейства активно на оксидативния стрес на мозъка. Известно е, че при маса едва 2% от масата на човешкото тяло мозъкът консумира около 20% от продуцираната от него енергия. Неговата работа в този своеобразен турбо режим, свързан с консумирането на внушителни количества кислород, води до образуването на огромен брой свободни радикали, които нанасят непоправими вреди на мозъчните клетки. Ликопенът е този, който се справя с тези молекули-хулигани и осигурява ред и спокойствие в мозъчната дейност.

Учените от Лайденския университет в Холандия установиха любопитния факт, че незаменимата аминокиселина триптофан предизвиква благодушие, привързаност, симпатия и… щедрост. Тази аминокиселина е прекурсор (родоначално вещество) за синтеза на невротрансмитера серотонин, който пък влияе върху продуцирането на хормона окситоцин. Серотонинът, известен като „хормон на щастието”, води до подем в настроението, контролира самообладанието и емоционалната устойчивост. Ниските му нива са причина за понижен жизнен тонус и депресия. Серотонинът е изходно вещество, от което организмът синтезира изключително важния хормон мелатонин, съдействащ за спокойния и дълбок сън. Установено е, че мелатонинът проявява и антистресово действие, дължащо се на способността му да регулира дейността на жлезите с вътрешна секреция, чиято функция е нарушена в резултат на стреса. Окситоцинът способства за проява на щедрост и чувства като доверие и симпатия. Той понижава тревожността и напрежението при контактите с непознати и стимулира производството на ендорфини, които извикват чувство на удовлетвореност, душевен покой и щастие. Богати източници на триптофан са черният и червеният хайвер, фъстъците, бадемите, лешниците, кашуто, соята, топеното сирене, халвата, заешкото, пуешко, телешкото и свинското месо и т.н. Проверена във времето е сентенцията, че гладният човек е зъл. Причина за това е хормонът грелин, който се секретира в кръвния ток и подава сигнал в мозъка, че енергийните запаси на организма са на изчерпване и е необходимо тяхното попълване. Високите нива на грелин причиняват чувство на тревога, отчаяние, раздразнителност, депресия и агресивност. След приемането на храна нивото на грелин спада и изброените симптоми изчезват. Неоспорим факт е, че доброто похапване чувствително подобрява настроението и човек става по-сговорчив и по-благодушен.

През последните години беше установено, че храносмилателният тракт играе изключително важна роля във формирането на емоционалното и психическото състояние на човека. Съществуват убедителни доказателства, че е налице пряка връзка между дейността на чревната микрофлора и мозъка.  Достатъчно е да споменем дори само това, че над 90% от серотонина се секретира от т.нар. аргентофилни клетки на стомашно-чревния тракт.

В дебелото черво неуморно се трудят до 1000 000 000 000 000 (1015) бактерии – многократно повече от всички клетки на човешкия организъм. Освен че преработват редица вещества, които храносмилателният тракт не е в състояние да разгради, и предоставят 10% от енергията, продуцирана от човешкия организъм, те синтезират редица важни витамини – В1, В2, В3, В6, В7, В9, В12 и К, които играят ключова роля в огромен брой метаболитни процеси и в имунната защита.

Установено е, че недостигът на витамините В6, В9 и В12 води до депресия, нарушения в паметта и мисловната дейност и до параноя. Безотказното функциониране на метаболизма и на имунната защита е основен фактор за добрата физическа кондиция и приповдигнатото емоционално-психическо състояние на организма.

Чревната микрофлора продуцира и редица газове (сероводород, амоняк, метан, водород, въглероден диоксид и др.), които играят ролята на т.нар. газотрансмитери (невромедиатори). Последните оказват чувствително въздействие върху дейността на мозъка, емоционалното състояние и психиката. Неотдавна учените от Калифорнийския университет установиха, че йогуртът оказва съществено влияние върху контрола на емоциите и значително отслабва емоционалния отговор на негативните въздействия. Честите промени в настроението, пристъпите на тъга и тревога често се дължат на недостиг на магнезий, на полиненаситени омега-3 мастни киселини и витамини от В-групата. Всички те участват активно в дейността на нервната система. Могат да се набавят с орехите, бадемите, пшеничените трици, лененото семе, тлъстите риби и яйцата.

Не на последно място определено психическо въздействие оказва и цветът на приеманата храна. „Най-оптимистична” е храната с червен, оранжев и жълт цвят, а „най-песимистична” и потискаща апетита – оцветената в синьо.

Следва продължение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *