Таурин

taurinИмето „Taurine“ идва от латинското „Taurus“ – телец, като се има предвид бик или вол, защото през 1827 г. австрийските учени Friedrich Tiedemann и Leopold Gmelin изолирали аминокиселината от жлъчка на вол. Днес, от неесенциална, таурин е приет за условно-есенциална аминокиселина, съдържаща сяра в молекулата си.

Тауринът е най – изобилната аминокиселина в човешкото тялото, концентриран е в мускулите и централната нервна система, главна съставна част на жлъчните соли, необходими за мастната абсорбция и се изследва за лечението и превенцията на редица сериозни заболявания.

Интересен е фактът, че тауринът не е част от същинската мускулна клетка, но съществува в аминокиселинния „басейн” на тази клетка, и за разлика от повечето други аминокиселини, тауринът не е структурен компонент и не участва в изграждането на протеини.

Биосинтезът на таурин се осъществява в черния дроб, чрез аминокиселините метионин и цистеин и с помощта на витамин В6, но е спорен въпрос дали тялото може да набави оптималните му количества. Максималният синтез на таурин все още е неизвестен, но средното количество, което здрав възрастен човек синтезира е между 50 и 125 мг на ден.

Тауринът е безцветно вещество, много добре разтворимо във вода, съдържа се в ретината и представлява защитен пигмент.  Установено е, че при родените в 7-мия месец липсва таурин в ретината, което се свързва с развитието на ретинопатия при тях, те приемат таурин с кърмата. Направени са опити с котки, които са били хранени с храна, несъдържаща таурин, при което те развили слепота за много кратък период от време. При нормализирането на храненето – настъпило възстановяване на зрението.

Таурин е бета-аминокиселина с многостранно полезно въздействие, участваща в регулацията на осмотичното налягане; подобрява клетъчната активност; участва в регулацията на калциевия инфлукс в мембраните; участва в провеждането на нервни импулси; действа успокояващо на симпатикусовата нервна система, като намалява кръвното налягане; укрепва сърдечния мускул, като стабилизира сърдечния ритъм; предотвратява тромбообразуването (в състояние е да предотврати агрегацията на тромбоцитите); предотвратява развитието на конвулсии и спазми при епилепсия и оток на мозъка; предпазва от мускулен разпад; действа като антиоксидант; увеличава способностите на паметта; детоксикира тялото и намалява нивото на холестерола; подсилва имунната система, като компонент на белите кръвни клетки; увеличава обема на клетката, като подобрява клетъчната активност и спомага за по-доброто усвояване на други хранителни добавки.

За таурина и неговите физиологични функции научаваме в обстойна статия на:http://www.bb-team.org/: Свързването му с жлъчния сок в червата е изключително важно за здравето, тъй като съединението подобрява движението на жлъчен сок и предпазва от холестаза (запушване на жлъчните пътища), подобрява и самата секреция на жлъчен сок, а също така предпазва и от токсичния ефект на жлъчните киселини върху черния дроб при тяхното секретиране. Поне половината от концентрацията на аминокиселини в сърцето е съставена от таурин и многократно е доказвано, колко важно е наличието на таурин за сърдечно-съдовата система. Основните механизми са поддържането на хомеостазата на калций в сърцето, поддържане на водния баланс чрез стимулиране на натриуреза и диуреза в бъбреците, активиране на ангиогенезата (формиране на нови кръвоносни съдове) и отслабването на хормона angiotensin II. Тауринът е най-изобилната аминокиселина и в ретината. Той е жизнено необходим за зрението. Редица експерименти върху животни, включително и примати, показват дегенерация на ретината и настъпване на слепота при дефицит на таурин. Той е и от съществено значение и за работата на мускулите. Това е доказано при мишки с генетичен дефицит на таурин. Почти пълната липса на таурин в мускулите води до 80% по-ниска производителност по време на физическо натоварване в сравнение с контролна група. Наличието на таурин в клетките е от значение за поддържането на баланса на калий, натрий, калций и магнезий във вътреклетъчното и извънклетъчното пространство. В защита срещу свободните радикали. Интересното е, че той не е типичен антиоксидант, тъй като неговият механизъм на действие е по-скоро непряк. Основният му механизъм за борба със свободните радикали се разкрива, чрез умишлено намаляване на нивата на таурин в клетките. Липсата на таурин пречи на изграждането на специфични митохондриални протеини, които от своя страна нарушават работата на определени електрон-транспортни комплекси. Това води до акумулирането на големи количества оксиданти. Орално приетият таурин преминава лесно през стомаха и стомашната киселина не води до промени в структурата или количеството. Тауринът се усвоява сравнително добре и пик на концентрацията в кръвта се наблюдава около час и половина след приема. Осем часа след приема концентрацията в кръвта се връща до нормални стойности. Постъпилият от храната таурин и биосинтезираният такъв се разпределя, като таурин може да се срещне в почти всички, ако не и във всички тъкани в тялото.

Най-високи концентрации се срещат в сърцето, белите дробове, мускулите, ретината, далака, мозъка, тромбоцитите и белите кръвни клетки; основно в тъкани, които са силно възбудими и произвеждащи повече свободни радикали.

Нивата на таурин в организма се контролират основно от бъбреците, чрез механизма на обратно усвояване. При излишък, тауринът се изхвърля чрез урината, а при недостатък се връща обратно в кръвта.

Тауринът влиза в основните съставки на различните видове месо и яйцата. Но въпреки това тялото не може да си набави необходимите му количества от храната, тъй като при активна физическа дейност запасите от таурин бързо изчезват.

При здрави хора, биосинтезът на таурин би трябвало да е достатъчен, за да предотврати заболявания, при условие, че си набавят достатъчно метионин, цистеин и витамин B6. В случай, че има проблем с биосинтеза или приемът на таурин чрез храната е недостатъчен, е възможно да се стигне до неговия дефицит и това може да доведе до сериозни последици. Недостигът на таурин може да се прояви във функционалното увреждане на някои тъкани. При хора със затлъстяване се наблюдават намалени нива на таурин в кръвта, което може да доведе до още по-голямо увеличение на килограмите и натрупването на мазнини. Хора нуждаещи се от дългосрочно парентерално хранене също са рискова група, тъй като немалка част от перентералните разтвори не съдържат таурин и/или имат недостатъчно цистеин. При хора с нарушена чернодробна и/или бъбречна функция също може да се наблюдава дефицит на таурин.

Веганите също трябва да внимават! Макар при тях биосинтезът да е достатъчен, тъй като си набавят необходимите метионин, цистеин и витамин B6 чрез растителни храни, не трябва да се забравя, че изключването на животинските храни, изключва прекия приток на таурин от храната.

Да приемаме ли таурин, като хранителна добавка със здравославна цел?

Допълнителният прием на този етап се изследва в най-различни области на човешкото здраве, но може би основната насока е метаболитният синдром. Проучванията върху хора са малко, но изследванията върху животни и ин-витро показват сериозен потенциал на аминокиселината. Наблюдават се положителни резултати във всички гледни точки, върху които се гради метаболитният синдром, но има още много за изследване в тази посока. Има само две проучвания за връзката между приема на чист таурин и подобряване на спортните резултати. И двете са свързани с продължително аеробно натоварване (колоездачи и бегачи), но и двете не откриват подобрения при прием на около 1,5 гр таурин 1-2 часа преди натоварването.

Тауринът като хранителна добавка е безопасен в изследваните до момента дози!

Дози от порядъка на 3 гр, като добавка към храната, могат да се приемат целогодишно, без опасност от възникване на здравословни проблеми и странични ефекти. В голяма част от научните изследвания се използват и по-високи дози достигащи до 6 гр, при които също не се наблюдават странични ефекти. При тях обаче няма данни за безопасността при прием по-дълъг от няколко месеца.

Тауринът има приложения и в кулутуризма – играе ролята на наподобяващ на инсулина агент, което означава, че може да повиши метаболизма на глюкозата и аминокиселините, посочва: https://bg.wikipedia.org/. Играе важна роля в клетъчното обемизиране, като по последни научни данни трикратният му прием от по 500 мг на ден, може да забави протеиновия разпад. Експериментално е доказано, че таурин стимулира глюкозното покачване в клетките с 50%. Таурин в комбинация с креатин се използва поради факта, че намалява умората в мускула при напрегнати тренировки и повишава капацитета на упражнението. Интензивните упражнения и стреса  изчерпват нивата на таурин, затова добавянето на грам или два към диетата би било добра идея.

Статията подготви Димитринка Станчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *