Хвощ

HvoshХвощ, полски, прешлица, конска опашка – Equisetum arvence L. Сем. Хвощови – Equisetaceae

Разпространение: По влажните места, орниците, насипите, край реките и на мочурищата, а също и като плевел навсякъде из България до 1450 метра надморско равнище.

Описание: Многогодишно тревисто растение с дълго, разклонено, възлесто коренище, с кафявочерни грудки по него и 2 вида стъбла: пролетно и лятно. Пролетното е светло – до възчернокафяво, плодно, членесто, неразклонено е завършващо със спороносно класче, съставено от щитовидни спорофили. Спорангиите са разположени по ръба на спорофилите. След като спорите узреят и разсеят, спороносното стъбло умира и се развива лятното, което е зелено, безплодно, членесто и разклонено, високо до 40-50 см. Разклоненията са също членести и са разположени в прешлени, като долните са по-дълги, а към върха стават по-къси. Стълбото и разклоненията са кухи, надлъжно набраздени, а възлите им са обхванати от влагалищата на срасналите в тръбица 6 – 12 ланцетни листчета.

Използваема част: Лятното зелено стебло, брано от май до септември. Суши се на сянка или в сушилня при tº до 40ºС. Изсушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и с блудкав, слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби и бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.

При събирането полският хвощ не трябва да се събира с блатния хвощ (Equsetum palustre L.), който е само с разклонени стъбла, които са плодни. Растението съдържа алкалоида еквизетин и е отровно за рогатия добитък и свинете; с мочурния хвощ (Equsetum limosum L.), чийто листа са зелени, но прости или с единични клонки; с големия хвощ (E. telmateja Ehrh.), чийто влагалища са с 20-30 шиловидни зъбчета и има зелени, обикновено неразклонени клонки, а стъблата му са дебели 1 – 1,5 см; с презимуващият хвощ (E. himale L.), чийто стъбла с неразклонени. Този фураж се употребява за зимен фураж на конете.

Химичен състав: Билката съдържа до 5% сапунина еквизетонин, алкалоидите никотин и еквизетрин, изокверцитрин, лутеолин, витамин С, провитамини А, оксалова, еквизетова, аконитова и силициева киселина, дъбилни вещества, белтъчини, мазнини, горчиви вещества, смоли, алкални (разтворими) и алкалоземни (неразтворими) силикати и др.

Лечебно действие и приложение: Хвощът има изявено пикочогонно и кръвоспиращо действие. Поради това, че съдържа силициева киселина и нейните производни, действа противотуберкулозно. Прилага се при кръвохрачене, маточни кръвоизливи, възпаление на пикочните пътища, при камъни в бъбреците и жлъчката и белодробна туберкулоза.

В българската народна медицина полският хвощ се употребява още при напикаване, кръвопикаене, албумин, воднянка, подагра, ишиас, ревматизъм, стомашни болки, високо кръвно налягане, атеросклероза, кръвоизлив от белите дробове, хемороиди, повръщане на кръв и др. , а се препоръчва също за лапи при разширени вени, костна туберкулоза, ракови тумори, екземи и др., за бани и промивки при трудно зарастващи рани, бяло течение, за гаргара при болки в гърлото. Във ветеринарната медицина се прилага за посипване като стрита билка при рани и язви по добитъка.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 500 мл вода за 10 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно – от книгата „Билките в България и използването им“ изд. 1973 г.

От полски хвощ се правят билкови отвари и настойки с изразен диуретичен ефект; те могат да имат кръвоспиращ и противовъзпалителен ефект; подобряват състоянието на съединителната тъкан, ускоряват регенеративните процеси, активират функциите на надбъбречните жлези, нормализират фосфорно-калциевия обмен. Благодарение на флавоноидите полският хвощ има антимикробно и антисептично действие. Продуктите с полски хвощ подпомагат освобождаването на организма от оловни натрупвания, пише:https://www.lekar.bg/

Силициевите съединения подобряват метаболичните процеси и състоянието на съединителната тъкан, лигавиците и стените на кръвоносните съдове. Специфична роля имат солите на силициевата киселина за развитието и състоянието на костите. Същите съединения предпазват отделителната система от образуване на бъбречни камъни и кристализация на соли.

Силното диуретично действие прави растението добър помощник при опити за отслабване. Не бива да се забравя обаче, че с изхвърлените течности се лишаваме и от минерали, затова не бива да си позволяваме злоупотреби. Освен това да отслабваме само с диуретици не е разумно, тъй като килограмите след прекратения прием на въпросните продукти лесно се възстановяват.

Отварите и екстрактът от полски хвощ се прилагат при лечението на възпаления на пикочопроводите и пикочния мехур, при отоци, свързани с нарушения на кръвообращението, при плеврити, хемороидални и маточни кръвоизливи, подагра, ревматизъм. Външно отвара с полски хвощ, се използва за промивки при възпаления в устната кухина и гърлото, при незарастващи рани и др.

За една доза отвара са ни необходими 20 г суха билка полски хвощ. Заливаме това количество с 200 мл вряла вода в тенджерка и варим половин час кротко – под капак, на водна баня. Оставяме да поизстине и прецеждаме, като изстискваме в отварата и размекнатия хвощ. После доливаме получената отвара с вряла вода, така че отново да се получи обем от 200 мл. Използваме вътрешно при отоци от болни бъбреци, сърце или белодробна недостатъчност; при плеврит, бъбречни възпаления и цистит; при проблеми на стомашно-чревния тракт, диария, обилно кървене при цикъл, като профилактика срещу вътрешни кръвоизливи, гъбични инфекции. Отварата става още за гаргара при възпаления на устната кухина и гърлото, за промивки при незарастващи рани и декубитус, екземи и фурункули, за топли компреси при артроза и артрит. Вътрешно отварата се приема по 1-2 супени лъжици два-три пъти в денонощието, един час след хранене.

Настойката се приготвя от същите продукти и в същата пропорция, 20 г билка на 200 мл вряла вода. Заливаме, похлупваме и увиваме съда с голяма кърпа за един час. След това прецеждаме. Този продукт е добър при бъбречнокаменна болест, възпаления на черния дроб и пикочния мехур, сърдечни отоци, възпаления в женската репродуктивна система, атеросклероза, хипертония, счупвания на кости. За всички тези заболявания настойката се приема вътрешно. Става за промивки при трудно зарастващи рани, язви, екзема и фурунколоза, за почистване на пореста и възпалена кожа на лицето, за компреси при подагра и ревматизъм, за гаргара при ангина и възпаление на устната кухина. Вътрешният прием е по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти в денонощието. Може да се прилага като очни капки, по 1-2 капки в око до три пъти в денонощието. Продуктът е подходящ и за изплакване на косата след измиване, за здравина и еластичност.

Сок от полски хвощ може да се приготви от прясната билка, която грижливо се измива, подсушава и накълцва, след което се изстисква през марля. Съхранява се в хладилник и се пие по две чаени лъжички 2-3 пъти в денонощието. Помага при отоци, вирусни заболявания, разширени вени и отслабена имунна система. С този сок може да се обработват гнойни и кървящи рани, а при кървене от носа ще решим проблема по-бързо, ако капваме по 1-2 капки сок във всяка ноздра.

Екстракт от полски хвощ може да се набави от аптеката; препоръчван е при лечение и профилактика на бъбречно каменна болест, намалена еластичност насъединителната тъкан, слаби нокти и коса, атерасклероза, оловни отравяния, кашлица и хрипове в гърдите, туберкулоза на кожата и белите дробове, захарен диабет, отслабен имунитет, ревматични болки. При всички тези заболявания екстрактът трябва да се приема вътрешно. При ангина и възпаление на венците се препоръчва като средство за гаргара и жабурене. Помага и при гъбични инфекции – за външна обработка. Вътрешният прием е по половин чаена лъжичка 3-4 пъти дневно.

Спиртният извлек (тинктура) оптимизира обмяната на веществата и е препоръчван като общо укрепващо средство. Може да се приготви и в домашни условия по следната рецепта:

  • 20 г суха билка се залива с литър бяло вино и се оставя да кисне една седмица. След това се прецежда и се пие по две супени лъжици – сутрин на гладно, в продължение на две-три седмици.

Лапи при разширени вени, рани, костна туберкулоза

Лапи или компреси с отвара от хвощ помагат за укрепване и свиване на стените на кръвоносните съдове, за възвръщане на тяхната еластичност. Отвара от хвощ може да се приема профилактично – за подобряване на кръвообращението, особено ако прекарвате много време прави или седнали зад бюро. Външното приложение неутрализира неприятните симптоми – болки, синдром на уморените крака, поява на подкожни кръвоизливи, отоци.

  • За целта трябва да се приготви топла отвара от полски хвощ – прави се от 100 г суха билка и един литър вода. Ври на тих огън 15 минути, след което се отдръпва от огъня и се оставя да поизстине. Още докато е поносимо топла, в течността се потапя памучна или ленена кърпа, накисва се и се изцежда, след което се поставя за 20 минути върху проблемното място на крайника. Този компрес се поставя веднъж на три дни.

Отвари с различна концентрация се използват за промивки на гнойни и трудно зарастващи рани; билката е антисептик, освен това ускорява регенерацията на епителните клетки.

При костна туберкулоза народната медицина препоръчва лапи от прясна билка, поставени върху болното място и привързани с памучно или ленено парче плат. Нашата билка присъства и в автентична рецепта на Петър Дънов за лечение на костна туберкулова и болни стави, заедно с още 21 билки (bgbilka.com). 50 г от билковата смес се варят 20 минути в половин литър вода, прецеждат се и тази течност се изпива на глътки в рамките на един ден.

Маз, вани

Мехлемът с полски хвощ е средство за локално външно приложение с антисептично действие; подпомага зарастването на рани. Може да се приготви много лесно вкъщи – достатъчно е да смесим четири части вазелин с една част наситнен сух полски хвощ. Помага при язви от венозен застой, драскотини, инфектирани рани.

Много добре действат ваните с полски хвощ; за една вана ни трябват 100 г суха билка, които се заливат с един литър вряла вода. След 30 минути прецеждаме и добавяме в приготвената вана. Ваната не трябва да е по-продължителна от 10-15 минути; прави се през ден, необходими са 15-17 процедури. Помага при нарушено кръвообращение в крайниците, забавена обмяна, измръзвания и гнойни процеси в кожата, ревматични заболявания, подагра, ставни проблеми.

Противопоказания

Въпреки всички ползи от растението, то има противопоказания и трябва да се използва внимателно. Не бива да се прилага в следните случаи:

  • При нефрити и нефрози;
  • Обилни вътрешни кръвоизливи;
  • Бременност – тъй като вътрешният прием на продуктите провокира контракции;
  • Лактация, кърмене;
  • Не се прилага при деца под тригодишна възраст;
  • Възможна е индивидуална непоносимост.
  • Полският хвощ съдържа тиаминаза – това е фермент, който разлага витамин В1. Прилагането на билкови продукти за по-дълго от три месеца причинява дефицит на въпросния витамин. Намалява и съдържанието на калий в кръвта, което заедно с изразения диуретичен ефект води до хипокалиемия. Това налага контрол върху стойностите на калия, ако билката се използва продължително.
  • Полският хвощ е несъвместим с продуктите, които съдържат литий. Той забавя извеждането им от организма и така се създават условия за проява на множество техни странични ефекти. Прилагането на полски хвощ трябва да се съгласува с лекуващия лекар, за да не се получат нежелани усложнения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *