Алергията е емоционална травма

Емоционалната алергия през погледа на кинезиологията

„Ако хората сами създават болести си, това означава, че самите могат да ги лекуват, ако са разбрали причините, водещи до болестта.

Алергия това е повишена чувствителност на организма към някакво вещество.

Тя се отнася към заболяванията, свързани с имунната система. Термините „емоционални алергени” и „емоционални алергии” за пръв път бяха изречени на конференцията на Европейската асоциация за невро-лингвистична психотерапия, проведена на 8 и 9 април 2005 г. в Москва.

Емоционалната алергия е условно-рефлекторна защитна реакция на тялото, която се формира на базата на безусловни рефлексни защитни реакции, например, хистаминово възпаление.

За разлика от фобиите, които защитават тялото от явна опасност, алергиите защитават тялото от скрита, неявна опасност.

Причина за емоционалната алергия е емоционална травма.

Тази травма възниква в ситуация, която превишава емоционалния праг на емоционалната адаптация, на нервната система – когато механизмът на емоционалната реакция на нервната система, не може да издържи прекомерното напрежение и е принудена да използва спешни мерки за защита. За да се предотврати по-нататъшно емоционално претоварване, се задейства механизмът на емоционална свръхчувствителност.

Трудности при идентифицирането на причините за емоционалните алергиите, възникват, поради няколко основни фактора:

– Продължителността на латентния период между причината за появата и първата явна проява на алергия, може да варира от няколко дни до десетки години.

– Емоционалната травма, станала причина за появата на алергия, е субективна.

– В ситуации, станали причина за появата на алергии, няма признаци за обективна заплаха или травма.

– Физическите алергени са второстепенен фактор в механизма на появата и развитието на алергии.

Сред основните причини за алергичните реакции се считат лошата наследственост и нарушенията в имунната система, а според някои експерти алергията, често е резултат от чисто психологически причини: страх, паника, неувереност в себе си, силен стрес, самота, отхвърляне.

Намаленият емоционален фон и стресовите ситуации влияят отрицателно върху имунитета и следователно правят организма по-малко устойчив и беззащитен срещу алергии. Психолозите наричат тази реакция на организма емоционална алергия.

Защо организмът неадекватно реагира именно на определени дразнения?

Защото в подсъзнанието те са свързани с някаква негативна или стресова ситуация. Тези специфични емоционални състояния са получили името емоалергени. Например, причината за алергия от цъфтенето на тополата (пухкавия пух), може да бъде свързана с факта, че някога през този период, човек е имал силни негативни емоционални преживявания, които сега напомнят за себе си под формата на алергии.

Ексудативна диатеза, екзема, невродермит и други алергични кожни заболявания почти винаги възникват на нервната почва и често водят началото се в ранна детска възраст. Склонни към тях са деца, при които се наблюдава повишена нужда от майча ласка, (те рано са се оказали в детската ясла или други хора са полагали грижи за тях), и през целия си последващ живот, на дълбоко психологическо ниво, те се чувстват изоставени.

Възрастните получават кожни алергии, когато попадат в агресивна социална среда и в безизходни житейски ситуации. Вазомоторният ринит и хроничният алергичен ринит, им дават желание да се изолират от неблагоприятната среда. По време на стрес или емоционален конфликт, хрема се увеличава.

Бронхиалната астма е резултат от потискането на плача, на подсъзнателно ниво. Пример: Плачещо дете иска да бъде чуто, разбрано и погалено, но му се казва: „Млъкни!“ Такива деца, когато станат възрастни, често имат конфликти в отношенията си с хората, особено важни за тях – съпрузи, родители, началници.

Заболявания на ставите и мускулно-скелетната система, протичащи с изразен алергичен и автоимунен компонент – цена, която се заплаща за стегнатите пелени (в миналото), т.е. късно допускане до двигателна активност. Такива хора пазят всички преживявания в себе си и предпочитат да не изпъкват.

Различни методи (НЛП, хомеопатия, диета, медицина, народни средства и др.) се използват за идентифициране на негативни емоции и психологически травми, които допринасят за формирането на алергии.

Един от най-ефективните и надеждни методи за работа с емоционалния компонент на алергиите е психотерапевтичната кинезиология. Връзката е факта, че един от главните инструменти в този метод е мускулното тестване, произлизащо от приложната кинезиология, използващо за определяне на стреса.

Това е начин да се заобиколи системата от убеждения и да се стигне до вътрешната истина, да се установи контакт между минали преживявания и бъдещи проявления. Тази биологична обратна връзка с организма и мозъка, никога не заблуждава.

С помощта на мускулно тестване може да се определите възрастта на причината, емоцията, ситуацията, която ще бъде причина за появата на алергии в бъдеще.

Друг също толкова важен инструмент за справяне с негативните емоции е барометърът на поведението, който може да се нарече – карта на емоционално поведение.

Неговата основна функция е да определи точно емоционалните състояния, изпитвани от човек, и онези емоции, които той би искал да чувства.

Барометър за поведение е чудесен инструмент за откриване на блокирани емоции. Дългогодишният практически опит в справянето с такъв проблем като алергия показва, че причината за възникването му, най-често, са такива емоции като: не обичани, не желани, отхвърлени, не нужни.

С точното определяне на емоцията и възрастта на причината, кога, в каква ситуация се е появила тази емоция, и последваща корекция, насочена към премахване на тази психоемоционална травма, кинезиологът помага на човека да се избави от негативните преживявания, и да поеме по пътя на възстановяването.

С увереност може да се каже, че е психотерапевтична кинезиология, с нейните инструменти и алгоритъм на работа (корекция), помага за освобождаване от минали емоционални травми, в резултат на което, да се избавите от алергиите.

Обърнете внимание: алергиите не се появяват, когато организмът срещне реален биологичен риск (патогенни микроби, бактерии и вируси). Но по някаква причина, алергията възниква при среща с тези вещества, които не представляват реална заплаха за живота.

Ако се изследва този закономерност, се изяснява, че някои емоционални състояния, също могат да представляват реална заплаха и опасност за живота или здравето, и имунната система може да реагира на тях. Може би алергичната реакция е начинът, по който организмът ни принуждава да избягваме повторното навлизане в ситуации, в които преживяваме „вредни емоции“.

А алергените са просто „знаци”, които са косвено свързани с тази ситуация. След като изпитаме физиологичен дискомфорт, естествено избягваме алергените – като избягваме алергените, избягваме повторно влизане в места или ситуации, в които сме преживявали особено „вредни емоции”.

Има вредни емоции – има алергия. Без вредни емоции – няма алергии.

Наблюденията на водещите в света психолози показват, че в основата на алергичните реакции, често лежи детски травмиращ емоционален опит. Когато едно дете расте, развитието му и формирането на психиката са най-сериозно повлияни от околната среда, семейните отношения, характера на отношенията му с възрастните. Ако детето живее сред хора, които непрекъснато се ругаят и са в конфликт помежду си, ехото на тези конфликти (дори, ако възрастните се опитват да ги скрият) непременно достига до него и всеки път болезнено наранява неговата душа.

Дългогодишните преживявания, емоционалното разочарование и невъзможното желание на малкия човек да помири родителите води до сериозен вътрешен конфликт, който от своя страна, може да стане причина за развитието на алергични заболявания. Много по-рядко, противоположната крайност води до развитие на психопатология и последваща алергия, когато детето стане център на Вселената в къщата, когато всичко е подчинено на желанията му, носено е по цял ден, постоянно наблюдавано и се опитват да му угодят. Каквито и да са първоначалните качества на бебето, с такова въспитание, то губи чувство за реалност и самоконтрол. За такова дете, алергията, може да бъде добър начин да привлече вниманието към себе си в случаите, когато вниманието на другите по някаква причина е станало недостатъчно за него. И накрая, причината за алергиите, може да бъде голям емоционален стрес и силен емоционален шок, преживян в детството. Да кажем, развод на родители, загуба на някой от семейството, отделяне от семейството, преместване на ново място за живеене и дори раждане на по-малък брат или сестра (което автоматично лишава по-голямото дете от редица „привилегии“ и родителска грижа и внимание). Пренапрежение в училище (в преследване на добри оценки), комуникационни проблеми с връстници (особено, когато детето в клас си, попада в категорията на измамените или губещите), също подкопава имунната система и увеличава шансовете на детето да стане алергично.

Пример (от опита на кинезиолога):

Алергия към прах. 50-годишна жена поискала преглед. Алергична от ранно детство. Според барометъра на поведението, с помощта на мускулно тестване, е установено, че негативната емоция, причиняваща това заболяване, е неприемлива (невежа любов). Възрастта на причината за формирането на това състояние започва, когато тя е само на 5 години. Майката на момичето я изпраща да живее на селото с баба си, а самата тя отишла в града. Бабата не изпитвала голяма любов към нея, обичала да пие, а детето й пречело.

Момичето се чувствало самотно и много искало майка си. Веднъж, когато майката пристигнала на посещение, то започнало да я моли, да го вземе със себе си. Когато седнали на масата, майката и бабата започнали да пият, а след това майката казала: „Танцувай, ако танцуваш добре, ще те вземем със себе си“. Детето започнало да танцува, но те не му обръщали внимание, а после момичето паднало на пода. където имало много прах. Тази емоционална травма е началното формиране на прахова алергия. След разсейването на емоциите с помощта на кинезиологични инструменти, тя успява да се избави от това негативното състояние и, като следствие, от алергията.

Понякога всички тези проблеми, често се решават по един или друг начин, или се обработват от нашето съзнание в периода на зрялост – към 18-20 тата година. Именно на тази възраст, при много хора изчезват алергиите.

Но около една трета от хората нямат алергия, по време на израстването, а за някои, напротив, за първи път, изведнъж започва в зрели години.

Това, може да бъде свързано с натрупването на тежки преживявания, със силна емоционална умора от работата, от живота, от някой или от нещо.

Често алергията в зряла възраст показва, че човек има силна неприязън, дори отхвърляне, към някой от хората около тях или с глухо раздразнение реагира на някои от техните действия. Нищо чудно, когато не искаме да общуваме с някого, често казваме: „Имам алергия към него“, т.е. понякога алергията е отхвърляне, приминало на физическо ниво. Освен това отхвърлянето може да се отнася не само до някои хора или до техните действия. То може да се отнася до работата, до мястото на пребиваване и, колкото и да е странно, до себе си, до тялото, до някои качества или въображаеми и очевидни недостатъци.

Понякога се стига до абсурд и човек започва да отхвърля целия свят около себе си, чувства недоволство от цялата реалност около него. Като цяло психолозите са забелязали, че много страдащи от алергии са чувствителни и често са склонни да се смятат за обект на агресия – понякога те изпитват усещането, че целият свят се е обърнал срещу тях.

Но ако човек, който има алергия, успее да преструктурира вътрешното си състояние, когато той излизе от състоянието на вътрешния конфликт с обръжаващите го хора, ако вътрешно се успокои и престане да се чувства „жертва на световна конспирация“, по този начин той сам ще нокаутира алергията. Това не означава, че склонността към алергии трябва незабавно да изчезне – имунната система вече е в агресивно състояние и ще отнеме време на имунните органи да “привикнат” към новото състояние и да се преструктурират. Защото почти всички проблеми са скрити, не във външния свят, а в самия човек, и по-точно в неговия светоглед – отношението му към себе си и света около него.“ Автор: Зинаида Зозуля. Публиковано в econet.ru

Превод: Димитринка Станчева

а

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *